Протокол № 138 от 12.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 138 гр. Варна, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900378 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:11 часа се явиха:

Ищецът А. П., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат А. Г., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, не се представлява в съдебно заседание.

Вещото лице Г. И. Г., редовно призован, явява се лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Поддържам исковата молба, с уточнение за една техническа грешка, на стр. 3 горе, ред 5, записала съм дата 20.2023 г., да се счита 20.02.2023 г.

Поддържам уточняваща, допълнителна искова молба. Оспорвам отговора.

СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.

АДВ. Г.: Нямам индикации, в нито един момент не е даден знак, че са склонни на спогодба.

1

СЪДЪТ докладва молба вх. № 32562/18.12.2025 г. от ответника, с която представя и моли да бъдат приложени към доказателствата по делото писмо от председателя на Помирителната комисия за платежни спорове, ведно с полученото заявление и отговор от Комисията.

Представя пълномощно, платежен документ за преведена сума за възнаграждение на вещото лице и потвърждение на извършените процесуални действия от изпълнителните директори на банката.

АДВ. Г.: Видях ги от електронното досие. Самата комисия не твърди да ме е уведомявала. В писмото й от 30.05.2023 г. пише до адв. А. Г. с един имейл, който е комбинация от двата ми имейла. Представям визитка, с която удостоверявам моите два имейла, които не съвпадат с посочения от комисията. Това обяснява защо не е стигнало това писмо до мен. С това уточнение, следва да бъдат приети.

Да се приемат и писмените доказателства, представени с исковата молба.

По доклада имам две уточнения: на стр. 2 обстоятелствата, които съдът излага, на 4 ред, „като се сочи, че втората поред карта не е била използвана никога от ищеца.“ Твърдението в исковата молба е, че не е използвана за интернет банкиране.

Другото е, на стр. 4, където съдът е приел кои обстоятелства са безспорни, в т. 3 „Ищецът е оспорил 24 от извършените трансакции …“, той ги е отказал. Отказал е 24 трансакции и така е посочено в писмото на банката от 05.05.2023 г.

С тези уточнения моля да се приеме проекто доклада.

СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК, вр. 374 ГПК, ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Разпореждане № 5441 от 23.10.2024 год., както и с направените днес корекции, като окончателен доклад по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба от А. П., германски гражданин, роден на 20.06.1963 г. във Франкфурт на Майн, с адрес в Република България: ******, чрез адв. А. Г., с която са предявени осъдителни искове срещу „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 37513,80 /тридесет и седем хиляди петстотин и тринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неоторозирани от ищеца банкови преводи, извършени без изричната воля на титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023 г. до 21.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2023 г. до 10.07.2024 г. в размер на 6474,86 /шест хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

2

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и титуляр на банкова сметка IBAN: ****** в лева, по която били издадени две банкови карти: карта № 516895******** и № 516895******, като се сочи, че втората по ред карта не е била използвана за интернет банкиране. На 20.02.2023 г. ищецът забелязал неправомерно използване на банковата му сметка и карта № 516895****** от дата 09.01.2023 г., след което уведомил банката на обявения в официалния й сайт телефон *** с цел да блокира сметката си, интернет банкирането и двете дебитни карти. Седмица по-късно ищецът се явил лично в клон на банката в гр. Варна, ФЦ „Генерал Колев“ и представил извлечение от сметката си, на която отбелязал кои операции оспорва.

Твърди се в исковата молба, че банката регистрирала оплакване едва на 28.02.2023 г. с вх. № на същото 911- 209/28.02.2023 г.

С отговор, изходящ от ответника, № 911-209Н2/05.05.2023 г. било констатирано, че се оспорват от ищеца трансакции за периода от 09.01.2023 г. до 26.02.2023 г. по карта № 516895****** на стойност 34894,64 лева, като било посочено, че картата била блокирана едва на 28.02.2023 г. Впоследствие, банката се съгласила да възстанови сумата от 6652,61 лева за извършени трансакции в периода от 09.01.2023 г. до 18.01.2023 г. с доводи , че на 18.01.2023 г. бил регистриран първи отказ на ищеца за автентикация на мобилно приложение smart ID, както и по осъществените рефънди, банкови такси. За сумата над 6652,61 лева до пълния претендиран размер от 37513,80 лева бил постановен отказ за изплащане от банката с аргументи за наличието на 44 заявки за автентикация за периода от 18.01.2023 г. до 25.02.2023 г., от които 24 ищецът отказал изрично, а 18 от тях били неуспешни поради липса на отговор.

Допълнителен аргумент за постановения отказ било обстоятелството, че на 22.01.2023 г. ищецът извършил проверка за движение по сметката и трябвало да установи неоторизираните от него трансакции, като не уведомил банката незабавно след узнаването на неразрешената употреба, с което нарушил чл. 75, ал. 2 ЗПУПС и чл. 101 от ОУ за откриване, водене и закриване на платежни сметки на ФЛ и за предоставяне на платежни услуги и инструменти. Изложено е в исковата молба, че банката има задължението да следи за сигурността на банковите операции и да гарантира само такива, изхождащи от титуляря на сметката. В случай на подаден сигнал за неправомерна употреба била длъжна да сезира прокуратурата. Ищецът счита, че липсата на изричен отказ да автентифицира 24 от операциите по банковата му сметка, както и липсата на отговор по 18 от запитванията за автентикация, обуславяло извод за несъгласието му с банковите операции и че не ги наредил той. Сочи се от ищеца, че дори след 13:04 ч. на 20.02.2023 г. /когато било отправено искането за блокиране на картите/, банката не изпълнила заявеното от него, въпреки задължението в нейна тежест по чл. 80, ал. 5 ЗПУПС да преустанови всякакви операции по двете банкови карти след надлежно уведомяване по чл. 75, ал. 2 ЗПУПС.

3

Ищецът счита, че е в задължение на банката да осигури система за сигурност на банковите преводи, като наличието на 24 отказа за автентикация било достатъчна индиция за липсата на съгласие от титуляря за извършване на заявените трансакции. С описаното поведение банката нарушила чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 7 ЗПУПС, както и чл. 77 и чл. 79 от същия закон. В допълнение, ищецът твърди, че с писмо от 05.05.2023 г. банката насочила титуляря към разрешаване на спора от помирителна комисия за платежни спорове към Комисия за защита на потребителите, която, според ищеца, не функционирала.

На изложените в исковата молба и в уточняващата я молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца гореописаните суми.

С допълнителна искова молба вх. № 21958/03.09.2024 г. ищецът оспорва всички наведени от ответника в отговора възражения и твърдения. Сочи, че става ясно от извадката от проведения разговор между ищеца и служител на банката, че А. П. изрично заявил неколкократно блокиране на банкова сметка, интернет банкиране и двете дебитни карти, с което за банката възникнало задължение да предотврати всякакво неправомерно ползване след уведомяването. Такова не било извършено от служителя на банката по твърденията на ищеца, като се оспорват наведените от ответника съображения за липса на достъп до информация за банкови сметки и дебитни карти за служителя, провел разговора с А. П. на 20.02.2023 г. След като ответникът не изпълнил заявеното от потребителя искане за блокиране, било нарушено правилото на чл. 80, ал. 5 ЗПУПС. Счита, че с възстановяването на сумата от 6652,63 лева банката признава основателността на иска. Навежда доводи за знание на служителите в банката, че помирителната комисия към Комисия за защита на потребителите не функционирала. Оспорва представената от насрещната страна справка за проверка на сметка с доводи за липса на дА. за авторството й и доказателства за автентичност и вярност. Твърди груба небрежност от страна на банката, изразяваща се в продължаващото след уведомяването от потребителя за неоторизирани плащания източване на сметката му. Счита, че на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС банката следвало да възстанови стойността на неразрешената операция не по-късно от края на следващия работен ден от извършването й, като изключение от посоченото правило е наличието на съмнения за измама. Излага, че банката не посочила банково извлечение от извършените операции, с което счита за неоснователно твърдението на ответника за узнаване за операцията от ищеца. Оспорва твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че ищецът е могъл да узнае за неразрешените операции с банковата му сметка, с доводи за липса на осигурена от банката система за сигурност на разплащанията.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника права:

Становището на ответната страна е за недопустимост на исковите претенции с доводи за разминаване в броя на оспорените трансакции пред банката /75 на брой/ и тези, заявени в уточняващата молба, които били над 100 на брой. По основателността на иска ответникът излага, че ищецът не заявил 4 при проведения със служител на банката разговор от 20.02.2023 г. блокиране и на двете му дебитни карти, а само на тази с № 516895********, с което със собственото си поведение допуснал последващите разговора трансакции.

Твърди, че служителите в колцентъра на банката не притежавали достъп до цялостната база с информация относно брой дебитни карти и банкови сметки по съображения за минимизиране риска от измами. Счита, че не е налице забавяне от страна на банката при администриране на оплакването на ищеца, като сочи, че официално оплакване, изходящо от ищеца, е постъпило за пръв път в офис на банката БЦ „Генерал Колев“ на 28.02.2023 г. Твърди, че едва при посещението на ищеца в офис на банката на 28.02.2023 г. били заявени неоторизирани операции по дебитна карта с № 516895******. В допълнение, ответникът сочи, че възстановяването от банката на сумата от 6652,63 лева не било равнозначно на признание от нейна страна на неправомерност на операциите. Оспорва ищцовото твърдение, че последният бил поканен за разрешаване на спора пред помирителна комисия към Комисия за защита на потребителите със знание от страна на банката, че комисията не функционира.

Твърди, че след справка в деловодството на комисията, оплакването на ищеца било надлежно администрирано и му бил изпратен отговор. Излага съображения за груба небрежност от страна на ищеца, които аргументира с обстоятелството, че титулярят на сметката е извършил 6 пъти справка за движенията по сметката си, което било индикация за знание за оспорените трансакции. След като не оспорил извършените операции още в същия работен ден, ответникът навежда доводи за груба небрежност от потребителя.

На изложените в отговора доводи и твърдения е отправено искане до съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран от ответника и допълнителен отговор, в който се поддържа изложеното в първоначалния отговор, като се доразвиват изложените в него твърдения. Поддържат се всички насрещни твърдения на ответника. В допълнение, изложено е в допълнителния отговор, че липсва законово задължение за осигуряване от нейна страна на система за идентифициране на неправомерна употреба на банкова сметка. Поддържа исканията си, изложени в първоначалния отговор.