Решение № 113 от 15.06.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Радомир, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100116 по описа за 2026 година

Предявените обексивно съединени искове са с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55 ЗЗД.

Ищцата А. Г. Д., с ЕГН: **********, чрез адв. А. А. А., служебен №., АК - П., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „З.“ № ., тел. ., е предявил обективно съединени искове против ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, адрес на управление: гр.

С., ул. Д. Х. № . с представители В. А. Гълъбов и А. Ч. Д., с които моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 7.01.03.2022 г., сключен между А. Г. Д., с ЕГН: ********** и ТИ БИ АЙ Банк ЕАД с ЕИК . поради неточно посоченото в него ГПР и да осъди ТИ БИ АЙ Банк ЕАД да заплати на А. Г. Д., с ЕГН: **********, сумата в размер от 6990.57 лева поради неоснователно обогатяване със сумата над чистата стойност по недействителния договор за кредит.

Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че е влязла в правоотношение с ответната банка, като е договор за потребителски кредит на място в офис и подписването е било посредством представяне на СМС код на служителя, който попълвал данните в заявлението. Твърди се, че ищцата не е съзнавала, че има застраховка в договора и това ще увеличи задължението експоненциално, както и не е била наясно, че ще се постави във финансовия риск на спираловидното задлъжняване. При сключване на договора била включена застраховка в общия размер на 1 кредита, но предоставените парични средства впоследствие били в по-малък размер автоматично е удържана застраховката на кредита в полза на застрахователя. Без да подпише договора в този вид - с включена застрахователна премия, е нямало да получи кредитните средства. В общия размер на кредита била включена застрахователната премия, който се явява разход по кредита, тъй като тази сума никога не се предоставя за ползване на ищцата и следователно не трябва да се включва в общия размер на кредита. Твърди се, че неправилно е изчислен ГПР и ГЛП, поради което договорът е недействителен, а надплатеното следва да бъдат върнати на ищцата.

Предвид това, че договорът е нищожен, е предявен настоящият установителен иск, с които ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогрласи нищожността на договора

С оглед недействителността на договора за потребителски кредит, се претендира възстановяване на надплатената сума в размер на 6990.57 лева

Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 1.със седалище и адрес на управление: гр.

С., Р. Л., ул. „Д. Х.” №., чрез юрисконсулт К.

З. имейл: .- пълномощник на

Изпълнителните директори, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е оспорил исковете по основание и размер. Твърди се, че напълно неоснователни и недоказани са твърденията, изложени в исковата молба, че Договорът за потребителски кредит № . от 01.03.2022 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради твърдяно противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Не се спори между страните по делото, че между същите е налице сключен Договор за потребителски кредит № ./01.03.2022 г., с който банката – ответник, в качеството й на кредитор, е отпуснало на ищцата А. Г. Д., в качеството й на потребител, сума в размер на 10 000 лева, подлежащ на връщане на 36 месечни погасителни вноски. Към размера на кредита е включена застрахователна премия в размер на 2987.62 лева. ГЛП бил определен на 18.37% , съгласно чл.9.1. от договора, ГПР на 19.78% (чл.10). Общият размер на кредита се увеличил на 12 987.62 лева. Общата дължима сума била определена на 16 990.57 лева.

Ответната страна не е оспорила твърдението, че ищцата е погасила целия размер на дължимото според договора, а именно - 16 990.57 лева.

От правна страна.

Предмет на делото са искове по чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК запрогласяване на нищожен на сключения между страните договор за кредит и по чл. 55, ал.

1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за връщане на даденото без основание въз основа на нищожния договор.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими 2 средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Ищцата А. Г. Д. е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формулиране по ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението на ГПР. В процения договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР и поконкретно – взета ли е предвид при определянето му уговорената еднократна такса за оценка на риска. Отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на разходите представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия договор за потребителски кредит. Предвид това съдът намира, че предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

3

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В разглеждания случай чистата сума по кредита е 10 000 лв.

Потребителят е заплатил и кредиторът е усвоил общо 16 990.57 лева. Предвид това разликата от 6 990.57 лв. е недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД подлежи на връщане, поради което и този иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в полза на адвокат А. А. А., служебен №., АК - Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „З.“ № . предоставил безплатна правна помощ на ищцата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл.

38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда и то следва да бъде определено в справедлив размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай, макар и да са предявени два обективно съединени иска, се отнася до защита на един интерес. Това е така, тъй като въпросът за основателността на установителния иск е преюдициален за разрешаване на спора по осъдителния иск. Защитаваният интерес на е на висока стойност, а производството по делото не разкрива фактическа или правна сложност. Затова настоящият съдебен състав намира, че в полза на А. А. А. от АК – Пазарджик следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /204.52 е./

На основание чл.78, ал.6 ГПК, предвид освобождаването на ищцата от заплащане на такси и разноски по делото ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Радомир държавна такса върху стойността на исковете, а именно – 400 лв. – по първия иск и 279.62 лв. – по втория иск или общо 679.62 лв. /347.48 е./ Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,от ищцата А. Г. Д., с ЕГН: **********, чрез адв. А. А. А., служебен АК - Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „З.“ № ., тел. ., против ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК . адрес на управление: гр. С., ул. Д. Ха. № . с представители В.А. Г. и А.Ч.Д., нищожността на Договор за потребителски кредит № ./01.03.2022 г., сключен между А. Г. Д., с ЕГН: ********** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, за сумата от 10 000 лв.

ОСЪЖДА ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК . адрес на управление: гр. С. ул.

Д. Х.№ ., с представители В. А.Г.и А. Ч.Д., да заплати на ищцата А. Г. Д., с ЕГН:

4

**********, чрез адв. А. А. А., служебен №. АК - П., със съдебен адрес за призоваване: гр.

П., ул. „З.“ № . тел. .., по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата в размер от 6990.57 лева (шест хиляди деветстотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки) /3 574.22 е./, поради неоснователно обогатяване със сумата над чистата стойност по нищожен Договор за потребителски кредит №./01.03.2022 г., сключен между А. Г. Д., с ЕГН:

********** и ТИ БИ АЙ Банк ЕАД с ЕИК 131134023.

ОСЪЖДА ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ., адрес на управление: гр. С. ул.

Д. Х.№. с представители В. А. Г. и А.Ч.Д., да заплати на адв. А. А. А., служебен №., АК - П., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „З.“ №. тел. ., сумата от 400 лв. (четиристотин лева) /204.52 е./ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК., адрес на управление: гр. С. ул.

Д.Х. № . с представители В. А. Г. и А. Ч. Д., да заплати по сметка на РС – Радомир сумата от 679.62 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) /347.48 е./, представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.