Протокол № 431 от 26.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 431 гр. П., 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500300 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За жалбоподателя Община Л. редовно призовани не се явява представител. От процесуалния представител адв. Л. К. е постъпило становище с днешна дата, с което уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да се яви за насроченото съдебно заседание. Заявява, че няма процесуални пречки за даване на ход на делото, в негово отсъствие.

Поддържа предявената въззивна жалба против обжалваната част от постановеното по гр.д. 1756/2023 г. решение на Пазарджишкия районен съд, както и по отношение на допълнителното решение № 1038/05.08.2024 г. за Няма доказателствени искания. Изразено е становището по предявената насрещна въззивна жалба, че същата е неоснователна, поради което я оспорват. Развити са подробни съображения по съществото на спора.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред втората съдебна инстанция. Прилага договор за правна помощ и списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

Жалбоподателката по насрещната жалба М. Д. П. не се явява редовно призована. За нея се явява адв. В. К. надлежно упълномощена от първата инстанция.

За третото лице помагач ОД на МВР – П. и Българска агенция по безопасност на храните редовно призовани не се явяват представители.

1

Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №1037 от 05.08.2024г. постановено по гр.д.№ ........... по описа на същия съд за 2023 година Е ОСЪДЕНА Община Л., ЕИК 000351693, да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „И.Т.“ № 13, сумата 771 лв., представляваща направени от нея разноски за лечение и други ветеринарни услуги на три броя безстопанствени кучета - възрастно куче майка с две малки, намерени от ищцата на 30.08.2022 г. в с. Л., заедно с лихва за забава върху сумата за периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г. в размер 50,37 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА за разликата над 771 лв. до пълния предявен размер от 2508,50 лв. и за лихвата за забава за разликата над 50,37 лв. до 147,03 лв.

ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА на М. Д. П. за осъждането на община Л. да й заплати сумата 450 лв., представляваща разноски за транспорт на описаните по-горе кучета до гр. С. и обратно до гр. П. с цел настаняване в приют в гр. С., заедно с лихва за забава в размер 30,63 лв. за периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г. и законната лихва от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането.

ПОСТАНОВЕНО е от съда, че решението е постановено при участие на Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на вътрешните работи като трети лица помагачи на страната на ответника Община Л..

ОСЪДЕНА Е Община Л. да заплати на М. Д. П. сумата 205,16 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕНА Е ищцата М. Д. П. да заплати на Община Л. сумата 937,26 лв., представляваща разноски по делото.

С решение №1038 от 05.08.2024 постановено по реда на чл.247 ал.1 от ГПК постановено по същото дело Е ДОПУСНАТА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1037/05.08.2024 г., постановено по настоящото дело, КАТО ВМЕСТО ДУМИТЕ: " сумата 771 лв ., представляваща направени от нея разноски за лечение и други ветеринарни услуги на три бр. безстопанствени кучета - възрастно куче майка с две малки, намерени от ищцата на 30.08.2022 г. в с. Л., заедно с лихва за забава върху сумата за периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г. в размер 50,37 лв. и 2 законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над 771 лв. до пълния предявен размер от 2508,50 лв. и за лихвата за забава за разликата над 50,37 лв. до 147,03 лв.“, ДА СЕ ЧЕТЕ: "сумата 1298,50 лв., представляваща направени от нея разноски за лечение и други ветеринарни услуги на три бр. безстопанствени кучета - възрастно куче майка с две малки, намерени от ищцата на 30.08.2022 г. в с. Л., заедно с лихва за забава върху сумата за периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г. в размер 84,83 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над 1298,50 лв. до пълния предявен размер от 2508,50 лв. и за лихвата за забава за разликата над 84,83 лв. до 147,03 лв." А ВМЕСТО ДУМИТЕ : "Осъжда Община Л. да заплати на М. Д. П. сумата 205,16 лв., представляваща разноски по делото.

Осъжда М. Д. П. да заплати на Община Л. сумата 937,26 лв., представляваща разноски по делото“, ДА СЕ ЧЕТЕ: "Осъжда Община Л. да заплати на М. Д. П. сумата 345,52 лв., представляваща разноски по делото.

Осъжда М. Д. П. да заплати на Община Л. сумата 709,82 лв., представляваща разноски по делото."

Решенията се обжалват с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответната Община Л. с вх.№23302 от 24.09.2024г., чрез процесуалния си представител адв. Л. К. от АК-П. с доводи за порочност като „неправилни, като постановени при нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при необоснованост. Акцентира се, че съдът не е възпроизвел фактическата обстановка и е обективирал правни изводи, които са в противоречие на събрания доказателствен материал като се е позовал на доказателства в нарушение на процесуалните правила и не е даден отговор на въпросите, свързани с приложението на материалния закон. Не се споделят съжденията на съда за приложението на института на гестията, което ангажира отговорността на община Л. при приложението на чл.16 от Закона за защита на животните, като в тази връзка се сочи, че животните за които ищцата претендира възстановяване на разноски не са били нито болни нито наранени по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЗЖ, което обективно фактическо състояние поражда задължението на отговорните институции спешно да се намесят с цел защита на безстопанственото животно. Акцентира се, че ищцата е твърдяла в ИМ, че тези животни, които е намерила на 30.08.2022г. в канал близо до дома й, били бедстващи, като от доказателствата се установявало, че същите нито са болни, нито наранени, което не налагало намесата на съответната община за тяхното лекуване и спасяване. Счита, че действията на ищцата не са в контекста на изпълнение на гестия, а в изпълнение на нейно морално задължение, като човек любящ кучетата. Оспорва се правилността на съждението на исковия съд, че отговорността на ответната Община по ЗЗЖ се поражда независимо от това дали въпросните кучета непременно са били болни, наранени и други, като съдът не е направил разграничение между националната, респективно общинските програми за справяне с безконтролната популация на безстопанствените животни и необходимите разноски, дължими при спасяването от животозастрашаващо заболяване на безстопанствено животно. Акцентира се, че исковата претенция се основава на чл.16 от ЗЗЖ като ищцата претендира направени от нея разноски по осигуряване на спешна ветеринарно-медицинска помощ на безстопанствените кучета, намерени според твърденията на територията на Община Л.. Счита жалбоподателят, че ищцата не е доказала, че извършената работа е осъществена в интерес на доминуса; че предявените от ищцата действия са насочени не към защита интереса на общината, а са израз на моралните 3 възгледи на ищцата и удовлетворяване на желанието да се грижи за животни, като според жалбоподателя представляват пример за осъзнато гражданско поведение, но извършените действия не могат да се квалифицират като водене на работа в чужд интерес защото намерението на ищцата не е било да се погрижи за чужда работа. Счита жалбоподателят, че при извършването на процесните действия ищцата е била подбудена от собствените си морални и житейски възгледи, от емпатията и любовта, която изпитва към животните и за собствено удоволствие и удовлетворение. Счита, че грижата за живота и здравето на безстопанствените животни е възприето от ищцата като нравствен дълг и тя доброволно го е изпълнила, след като своеволно е решила, че ще полага грижи за процесните кучета в свой интерес, в изпълнение на прието като свое морално задължение, поради което същата според жалбоподателя не е действала като гестор. Допълнено е още, че уместното предприемане на работата предполага тя да бъде предприета по един надлежен начин с оглед на естеството й като гесторът трябва да изхожда от това, което самият доминус би направил и че в случая при извършването на работата, гесторът не е изхождал от това, което доминусът би направил. Акцентира, че чуждата работа е водена като своя с намерението да се изпълни едно задължение, възприето като лично, поради моралните възгледи на гестора и личното му чувство за удовлетвореност; че разходите за всеобхватно медицинско обслужване, за продължителен престой в болнично заведение, ветеринарни медикаменти и услуги, както и специализиран транспорт на три кучета на обща стойност 2958.50лв са осъществени според жалбоподателя в изпълнение на лично желание, личен морален дълг и в личен интерес на ищцата, за собствено нейно удоволствие и удовлетворение. Цитира се нормата на чл.16 ал.2 от ЗЗЖ според която органите по ал.1 имат задължение да съдействат, представляващо поведение, насочено към подпомагане, а не задължение за извършване, като съдействието може да бъде дадено само при възможност.

Счита, че по закон съдействие може да се даде за две неща-спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване в приют или друг обект по ал.6, като се поддържа, че Община Л. обективно не е в състояние да осигури настаняване на безстопанствени кучета в приюти и други обекти по ал.6, установяващо се и от неуспешните всеобхватно предприети действия и усилия на самата ищца в това отношение. Допълва се, че лечение се извършва от обекта, в който животното е настанено-чл.16 ал.3 от ЗЗЖ, а не от органите по чл.16 ал.1 , като според представените по делото доказателства /протокол към фактура за медицински манипулации/ се установявало, че кучетата са предоставени за престой и лечение в амбулатория на 08.09.2023г. или 8дни след изваждането им са живеели при ищцата П. преди тя да предприеме лечението им , от което Общината жалбоподател заключава, че същите не са се нуждаели от спешна медицинска помощ и извършеното в последствие лечение на животните, не е от категорията обстоятелства по допускането на гестията. Излага се и довод за недоказаност на разходите, свързани с неотложни и спешни ветеринарномедицински услуги по лечения на процесните животни, като се оспорва кредитирането на фактура №010000002 от 12.10.2022г., като частен документ неползващ се с обвързваща доказателствена стойност, която следва да се прецени съобразно и с останалите доказателства по делото. Коментира се СВМЕ на в.л. д-р Тончев в посока, че същата не отговаря по вид и стойност на официално отчетените манипулации, извършени върху трите кучета и че не може да се установи на кое куче какво лечение със съответния медикамент е приложено, като счита, че съставената медицинска документация е в нарушение на нормативни правила. Допълва още, че ветеринарят се е предоверил на извършен бърз диагностичен тест 4 Dx и е предприел 4 незабавно лечение за тежка форма на Ерлихиоза без видими признаци и симптоми на това заболяване. Това се отнасяло и за крастата, предприето като неотложно лечение .Навежда жалбоподателят извода, че в същност животните не са се нуждаели от спешно лечение защото не са се намирали в животозастрашаващо състояние. Останало недоказано твърдението за извършени от ищцата разходи по спешни ветеринарно-медицински услуги върху процесните кучета. По отношение на допълнителното решение се изтъква довод, че в случая не е налице поправка на ОФГ и че от мотивите на съда но основното решение не можело да се изведат съображения кои цифри в издадената фактура, се отнасят до действия, които се уважават и кои не се уважават за да се обоснове фактическа грешка. Моли да се отменят обжалваните решения и се постанови ново с което да се отхвърлят исковите претенции на ищцата като неоснователни. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на Община Л..