Решение № 8152 от 15.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8152 гр. София, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110105909 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Дружеството „Т. е предявило срещу ЕМ. В. СП. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата 1209.14 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер ., находящ се в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /02.06.2021 г./ до окончателното изплащане; сумата 184.48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 05.05.2021 г., както и сумата 2.18 лв. – обезщетение за забава за периода 10.04.2020 г. – 24.07.2020 г. върху заплатена главница за дялово разпределение в размер на 5.04 лв. за периода м.01.2020 г. – м.04.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31214/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на наемател на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят.

Ответникът не бил заплатил в пълен размер начислените суми за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г., поради което ищецът предявява настоящите искове, като претендира и лихва за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че „Т. следвало да задължи общината всеки абонат да има топломер. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК длъжникът е релевирал възражение за давност и е 1 посочил, че в блока няма топломери, поради което отчитането на топлинна енергия било неправомерно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 31214/2021 г. на СРС, 145 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже релевираните в отговора на исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – така, Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.

По делото не е спорно, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, което обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото – определение от 21.04.2022 г., поради което съдът приема, че същият се явява материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан от общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, 2 предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, в което експертът изяснява, че средството за измерване на количеството топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, е общият топломер /ОТ/ № 04017095, а по-късно № 4014009, който се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество, като за разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” ТЕ. Посочва, че общият томпломер е преминал през предвидените в закона метрологични проверки. Вещото лице посочва, че процесната сграда е кубатурна, като в тези сгради няма уреди за дялово разпределение. Разпределението на ТЕ за отопление на имот става пропорционално на коригирания отопляем обем на абонатите. Коригираният отопляем обем е отопляемият обем, от който са извадени обемите на помещенията с демонтирани радиатори и част от обема на отопляемите помещения без радиатори по проект. Абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице посочва, че сумите за сградна инсталация на абоната са начислени от „Т. за отопляем обем 51 м3. Стълбището е неотопляемо по проект. В имота няма демонтирани отоплителни тела.

Вещото лице е констатирало, че топлинната енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ за процесния период е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като за периода 2017 г./2018 г. на абоната е начислена служебна топлинна енергия на „брой лица“ – 3 бр., с разходна норма 140л./денонощие за 1бр. потребител. Това начисление е направено, въпреки че абонатът е осигурил достъп за отчет и водомерът е отчетен 287 м3, защото няма начално показание. Според вещото лице в предишния период 2016г./2017г. е имало липса на достъп за отчет и няма снети показания на водомера, които да бъдат „старо показание“, а отчетът от 287 м3 да бъде „ново показания“ и абонатът да заплати разликата. В открито съдебно заседание на 16.06.2022 г. ответникът оспорва да не е осигурявал достъп до имота в предходен период, респ. оспорва наличието на предпоставките за служебно начисляване на топлинна енергия за БГВ за периода 2017 г./2018 г. Доколкото оспорването е направено своевременно в първия възможен момент, в който е посочен по делото начинът на начисляване на сумите за БГВ, то съдът намира, че възражението на ответника не е преклудирано. Освен това и във възражението по чл. 414 ГПК се съдържа оплакване срещу начислените суми за топлинна енергия. При всички положения в доказателствена тежест на ищеца е да докаже предпоставките са изчисляване на топлинна енергия за БГВ по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., приложима за процесния период/.

Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /действаща по време на процесния период/ при определяне стойността за битово горещо водоснабдяване се вземат предвид показанията на индивидуалните водомери в имотите на отделните 3 потребители. Това означава, че въз основа на показанията на потребено количество вода и при съобразяване количеството топлинна енергия за подгряване на водата, доставчикът следва да определи дължимата цена за битово горещо водоснабдяване. Разпоредбата на чл.

69, ал. 1 от Наредба 16-334 предвижда, че количеството топлинна енергия се определя между клиентите въз основа на изразходваните количества топла вода, а изключение от това правило е предвидено за имотите без водомери за топла вода, с повредени водомери за топла вода, с нарушена пломба или когато не е осигурен достъп за отчитане, в които случаи е приложим редът, предвиден по чл. 69, ал. 4 от същата наредба. Прилагането на правилото на чл. 69, ал. 4 от наредбата може да бъде осъществено, ако бъде доказано, че е настъпила някоя от предвидените в нормативния акт условия. Липсата на доказване, че е реализирана някоя от предпоставките за прилагане на чл. 69, ал. 4 от наредбата би довело до неоснователност на заявена парична претенция за заплащане на топлинна енергия, определена по този ред.

Доколкото страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че в процесния недвижим имот има монтиран водомер, приложимостта на нормата на чл. 69, ал.