Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 07.04.2025, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1/2025
Вид
Решение № 223
Подписан
07.04.2025
В сила
26.04.2025
Състав
ПАВЛИНКА АТАНАСОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Разград, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330100001 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, Закона за потребителския кредит

„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София е предявило обективно съединени искове срещу С. В. И. с искане за осъждането й да му заплати сумите: 128.74 лв. неплатена главница, представляваща разликата за сумата над 592,23 лв. до размера на претендираната главница от 720,97 лв. по ч. гр. д.

№ 1977/2024 г. по описа на РС Разград, за която сума заявлението е отхвърлено; 218.41 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост; 284.20 лв. възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 426.66 лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси; 211.73 лв. лихва за забава за периода от 21.11.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.02.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); 168.02 лв. законна лихва, дължима от 05.02.2024 г. (дата на предсрочната изискуемост) до 29.10.2024 г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Искат присъждане и на разноските, направени както в заповедното производство, така и за настоящото исково производство.

Твърди, че поради неизпълнение на договорното задължение, ищецът депозирал в Районен съд Разград заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и по заявлението било образувано ч. гр. дело № 1977/2024 г., по което съдът отхвърлил заявлението отчасти.

Заявява, че на 31.10.2022 г. ответницата подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.

Съответно – получила разяснения, които й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на 1 финансовото й състояние. Същата декларирала, че е запозната с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, получила и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия, ответницата можела да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Закупуваното на същите не било задължително условие за сключване на договора, а опционално, но ако клиентът се възползвал от тази възможност, за него възниквало задължение да заплати дължимото за избраната услуга възнаграждение, като същото се разсрочвало за плащане в погасителния план със всяка погасителна вноска. В конкретния случай страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ услугите „Фаст“ и „Флекси“.

На 31.10.2022 г. между С. В. И. и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 40013073467, по силата на който ищецът изпълнил точно и в срок задължението си и превел поисканата сума в размер на 800.00 лв. по посочения от ответницата начин – чрез паричен превод към Изипей. Получила и одобрение да закупи поисканите от нея услуги „Фаст“ и „Флекси“. Договорът за потребителски кредит бил подписан при Общи условия, неразделна част от същия, длъжникът декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема, нямала забележки към тях и се задължила да ги спазва, за което подписала съответни декларации.

Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита 800.00 лв. със срок на погасяване 18 месеца и размер на месечната вноска от 59.24 лв.

Датата на погасяване на вноската била уговорена на 20-то число от месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 48.88 % и годишен лихвен процент 41.00 %. Общо дължимата сума по кредита била 1 066.32 лв. Параметрите на допълнителните услуги били: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 320.00 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ 480.00 лв., като размерът на вноската по закупената допълнителна услуга бил 44.45 лв. Така общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги било в размер на 1 866.32 лв. при общ размер на месечната вноска от 103.69 лв. Изготвен и връчен бил на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Ответницата не изпълнила задължението си по договора, преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава, като направила само две вноски по кредита – на 21.11.2022 г. платила 103.77 лв. и на 21.12.2022 г. платила 104.00 лв., като с тези плащания били погасени 2 пълни вноски в размер на 207.62 лв., съгласно погасителния план и 0.15 лв. по начислените лихви за просрочие.

Поради неизпълнение на поетите договорни задължения ответницата изпаднала в забава, а кредиторът имал право съгласно уговореното в чл. 12 от Общите условия, да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. След изпадане в забава договорът бил прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.02.2024 г., за което С. И. била уведомена чрез уведомително писмо на посочения от нея в договора адрес.

След обявяването на предсрочна изискуемост започнало начисляване на обезщетение за забава, което съгласно уговореното в чл. 12.1 от ОУ било в размер на основния лихвен процент +10 % върху цялата вноска, включваща 2 главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на 05.02.2024 г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер на 218,41 лв., дължимо за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024 г.

Описаните в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали възможност за приоритетно разглеждане искането на длъжника за отпускане на кредит, която услуга била използвана; отлагане на определен брой погасителни вноски, като длъжникът не се бил възползвал от услугата „Флекси“; намаляване на определен брой погасителни вноски – ако доходът на длъжника намалеел, той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски, като въпреки предоставената възможност не се бил възползвал от тази услуга; смяна на падежната дата на вноските – тази уговорка давала на длъжника гаранция, че при смяна на датата на плащане на месечните възнаграждения, същият може да промени падежната дата по кредита, за да е удобна за него, като въпреки закупената услуга „Флекси“, не се бил възползвал от нея.

С. В. И. усвоила предоставената й в заем сума, поела изпълнение на уговореното в договора и погасителния план към него, правила плащания.

Следователно, тя била запозната с условията на сключения с ищеца договор за потребителски кредит и се съгласила с цената на кредита, като била наясно и с общата сума, която трябвало да върне. Не била изявила желание да се откаже от сключения договор и от погасяване на вноските по него.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор и не взема становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 31.10.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и С. В. И. е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40013073467 със срок на погасяване 18 месеца и размер на главницата 800 лв., при ГПР 48,88 % и ГЛП 41.00 %. Размерът на месечната вноска е 59,24 лв., а общо дължимата сума по кредита – 1 066,32 лв. Договорът за кредит включва и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, при възнаграждение за услугата „Фаст“ от 320 лева, а за услугата „Флекси“ – 480 лева с размер на вноската по закупените допълнителни услуги 44,45 лв. Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 1 866,32 лв., а общият размер на месечната вноска по договора е 103,69 лв., предварително определен в погасителния план. Длъжникът е извършила две плащания по кредита на датите 21.11.2022 г. и 21.12.2022 г. в общ размер на 207,77 лв., след което преустановила плащанията. Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът обявил същото за предсрочно изискуемо на 05.02.2024 г., за което ответницата е уведомена лично, чрез уведомително писмо на посочения от нея адрес, видно от приложената обратна разписка, а на 30.10.2024 г. е депозирал заявление, с което е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по ч. гр. д. № 1977/2024 г. по описа на РС Разград, заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за претендираните в настоящото производство суми, поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си и в срок ищецът е депозирал исковата си молба.

3

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и ответника, като кредитополучател, е възникналото облигационно правоотношение, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40013073467 от 31.10.2022 г. по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 800 лв., а тя се е задължила да го върне, съгласно погасителния план към договора на 18 месечни вноски и поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е обявил същия за предсрочно изискуем на 05.02.2024 г. Ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.

Предявените осъдителни искове са за плащане на главница в размер над присъдения с издадената заповед за изпълнение до претендирания със заявлението, договорно възнаграждение, възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, лихва за забава и законна лихва, дължима от 05.02.2024 г. до 29.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Предявените искове са допустими, тъй като за тези вземания е постановено разпореждане, с което заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК е подадена настоящата искова молба, с която са предявени осъдителни искове за вземанията.

Съдът намира, че по отношение на процесния договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са посочени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи служебно и в случай, че констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. При тази недействителност обаче, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е 4 обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.