Решение № 139 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.457, ал.7 НПК.

С Определение от 20.02.2023 г., СГС, НО-14 състав по НЧД№2629/22 год. е приел за изпълнение Решение №192/18г. постановено на 15.06.2018г. от Окръжен съд – Хавана, Република Куба, влязло в сила на 29.06.2018г., с което българският гражданин В. Г.

Н. с ЕГН ********** е осъден за престъпление, извършено в периода 04.11.2016г. до 11.12.2016г. по чл.251.1 и 328.1 вр. чл.10.1 и 11.1 от НК на Република Куба, където му е наложено наказание от 15 години „лишаване от свобода“, като престъплението съответства на такова по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България.

Със същото определение на основание чл.457, ал.4 НПК съдът е намалил наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години на „лишаване от свобода“ за срок от 8 години.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

СГС е приел, че следва да приспадне изпълнението на наказанието и предварителното задържане в Република Куба както и частта от наказанието, която осъденият е изтърпял в изпращащата държава, както и задържането по процесното дело до влизане в сила на настоящото определение, считано от 17.12.2016г.

1

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана жалба в срок от защитника на осъденото лице – адв.В.. В същата се моли на основание чл.57, ал.3 ЗИНЗС да се приеме изключението по отношение на жалбоподателя като се определи първоначален „общ“ режим за изпълнение на наказанието. Сочи се, че осъденият не е лице с висока степен на обществена опасност.

В хода на съдебните прения прокуратурата оспорва жалбата, а защитникът поддържа същата. Осъденото лице моли за уважаване на жалбата и за зачитане на дните, които е изработил в Куба.

Съдът след като се запозна с материалите от делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е неоснователна, а определението на съда правилно и законосъобразно, като мотивите на апелативната инстанция за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предложение на Главния прокурор на Република България във връзка с изпълнение на Решение №192/18г. постановено на 15.06.2018г. от Окръжен съд – Хавана, Република Куба, влязло в сила на 29.06.2018г., с което българският гражданин В. Г. Н. с ЕГН ********** е осъден за престъпление, извършено в периода 04.11.2016г. до 11.12.2016г. по чл.251.1 и 328.1 вр. чл.10.1 и 11.1 от НК на Република Куба, където му е наложено наказание от 15 години „лишаване от свобода“, като престъплението съответства на престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България.

Правилно и законосъобразно СГС е приел, че предложението на Главния прокурор се явява основателно.

В тази връзка резонно решаващата инстанция е приела, че деянието съставлява престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК на Република България както и това, че определеният размер от 15 години „лишаване от свобода“ на Окръжен съд – Хавана надвишава размера на предвидения максимален такъв от приложимите разпоредби по българския закон поради, което законосъобразно с оглед предвидената санкция по чл.249, ал.1 НК, съдът е редуцирал наказанието на 8 години „лишаване от свобода“

Правилно е прието и, че от данните по делото е видно, че осъденият е наказателно отговорно лице по българското законодателство и съдебният акт не противоречи на разпоредбите на чл.463, т.3,4,5 и 6 от НПК.

По отношение реализираното с определението приспадане на предварителното задържане в Република Куба и частта от наказанието, която Н. е изтърпял в предаващата държава както и задържането по настоящото дело до влизане на атакуваното определение в сила, считано от 17.12.2016 г., настоящият състав изцяло се солидаризира с отбелязаното от първата инстанция и няма какво повече да добави.

По отношение на режима на изтърпяване на наказанието отново правилно и законосъобразно СГС на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е определил „строг“ 2 такъв.

Във връзка с изложените възражения за определяне на основание чл.57, ал.3 ЗИНЗС на по-лек режим, а именно „общ“ такъв, настоящият състав следва да остави без уважение така направеното искане, тъй като не е в правомощията на съда в това производство да определя режим по реда на чл.57, ал.3 ЗИНЗС. Щеше да е налице това правомощие, ако самият съд бе постановил съответното осъждане, което очевидно в случая не е така. Именно поради тази причина е безпредметно анализирането на обстоятелствата свързани с обществената опасност на осъденото лице. Тоест повдигнатият въпрос е свързан с изпълнение на наказанието и за това са налице други процедури предвидени по ЗИНЗС.

По отношение на искането на осъденото лице да му бъдат зачетени работните дни реализирани при изтърпяване на наказанието в Република Куба, то същото е основателно.

Видно от приложената справка на л.48 от делото е, че дните, с които следва да се намали наказанието се равняват на 285, които също следва да се приспаднат от общото наказание.

С оглед на всичко изложено САС прецени, че обжалваното определение на СГС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.457, ал.7 НПК, САС - 8 с-в, НО, РЕШИ:

Р

Е

Ш

И

:

ИЗМЕНЯ Определение от 20.02.2023 год. на СГС, НО-14 състав по НЧД№2629/22 година в частта относно приложението на чл.457, ал.5 НПК като ЗАЧИТА и реализираните 285 работни дни от определеното общо наказание.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3