Решение № 1427 от 29.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502464 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по 1) ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 73219/26.08.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от Й. М. Я., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 2781/21.07.2025г. постановено по гр.д. № 3476/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на жалбоподателя за осъждане на ответника „П.-Т.“ АД, ЕИК ********* да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, последица от настъпила на 09.01.2020г. трудова злополука, от която е причинена временна неработоспособност за периода от 19.01.2020г. до 14.09.2020г., изразяващи се в обезобразяване на дясната ръка и предмишницата /други части на тялото/, което е непоправимо, болки и страдания, стрес, психически травми, безсъние, страх и нерешителност при работа с машини, дискомфорт, страх и притеснения от обливане на ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам при събличане и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от принудително носене на ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката, на основание чл.200, ал.1 от КТ, за разликата над присъдената сума от 80 000 лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.03.2023г. до окончателното изплащане.

Постъпила е и 2) ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 71095/14.08.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от „П.-Т.“ АД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител срещу 1

Решение № 2781/21.07.2025г. постановено по гр.д. № 3476/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Й. М. Я. сумата от 80000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, последица от настъпила на 09.01.2020г. трудова злополука, от която е причинена временна неработоспособност за периода от 19.01.2020г. до 14.09.2020г., изразяващи се в обезобразяване на дясната ръка и предмишницата /други части на тялото/, което е непоправимо, болки и страдания, стрес, психически травми, безсъние, страх и нерешителност при работа с машини, дискомфорт, страх и притеснения от обливане на ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам при събличане и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от принудително носене на ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката, на основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.03.2023г. до окончателното изплащане.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника – ЗАД „Б.

В. И. Г.“ АД.

Въззивникът Й. М. Я., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът е формирал неправилни изводи за размера на следващото се на ищеца справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева и е отхвърлил за разликата до 200 000 лева. Споделя съгласието си с трайно установената съдебна практика, според която размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, но в конкретния случай счита, че същата предвижда по-високи размери на обезщетенията, във връзка с което цитира съдебни решения постановени от състави на ВКС и на апелативните съдилища. Излага, че проведените по делото СМЕ и СПЕ са обосновали увреждания на дясната ръка и на психичното здраве на ищеца, които ще имат продължителност през целия му живот и ще обуславят страдания нарушаващи нормалното му функциониране. Счита, че при определяне на обезщетението по справедливост съдът е следвало да съобрази както претърпените болки и страдания, прогнозата за преодоляването им, възрастта на пострадалия, така и икономическите условия в страната и увеличените лимити на застрахователните обезщетения за застраховката „Гражданска отговорност“ променени през 2024г. На това основание моли обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и искът да се уважи в цялост в претендирания размер от 200 000 лева.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – „П.-Т.“ АД.

Във въззивната жалба на „П.-Т.“ АД се заявява становище за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която предявеният иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди е уважен за сумата от 80 000 лева. Счита, че неправилно съдът не е приел, че е налице съпричиняване на вредата от страна на работника Й. Я. в хипотезата на чл.201, ал.2, т.1 от КТ, поради проявена от него груба небрежност.

2

Излага, че събраните по делото доказателства установяват, че работодателят е създал всички необходими условия за правилното и безопасно изпълнение на възложената работа и го е запознал своевременно с всички необходими за целта инструктажи. Счита също, че е доказано по делото, че работникът е пренебрегнал всички указания и правила за безопасно боравене с процесната машина и си е позволил да пристъпи към нея за почистването й докато е била в работен режим съзнавайки почти 100 % вероятност да пострада. Посочва, че именно неговото поведение е в пряка и непосредствена връзка с настъпилата трудова злополука, тъй като ако не беше пристъпил самоволно към почистването й докато е в работен режим, то трудовата злополука нямаше да настъпи. Счита, че именно тези изводи следва да направи въззивната съдебна инстанция при осъществяването на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение. Не споделя и извода на първоинстанционния съд, че от значение за изхода на спора е и липсата на проведен ежедневен инструктаж в деня на настъпване на трудовата злополука. Излага, че е налице съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца от 90%. Моли обжалваното решение да бъде отменено и търсеното обезщетение да бъде намалено с този процент съпричиняване.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна - Й. М. Я..

Третото лице помагач на ответника –„ ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД не е изразило становище по депозираните въззивни жалби.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, чрез писмена молба и въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържат заявените становища и претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Третото лице-помагач – не изпраща представител.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен иск от Й. М. Я. с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за осъждане на ответника „П.-Т.“ АД да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева /след допуснато изменение на иска, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, с протоколно Определение от 27.06.2025г./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, последица от настъпила на 19.01.2020г. трудова злополука, от която е причинено травматично увреждане на горен десен крайник и временна неработоспособност за периода от 19.01.2020 г. до 14.09.2020 г., изразяващи се в обезобразяване на дясна ръка и предмишница /други части на тялото/, което е непоправимо, болки и страдания, стрес, психически травми, безсъние, страх и нерешителност при работа с машини, дискомфорт, страх и притеснения от обливане на ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам при събличане и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от принудителното носене на ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

3

В исковата молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „П.-Т.“ АД, по силата на трудов договор от 28.05.2019г. и допълнително споразумение от 01.11.2019г., при когото е заемал длъжността „машинен оператор на пластмасови изделия“ с място на работа в обект гр. А., ул. „Д.“ № **. Излага, че същото е било прекратено на 16.10.2020г. Посочва, че работата му при ответника е с висок производствен риск и е изисквала провеждане на периодично обучение и инструктажи целящи осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че на 19.01.2020г. около 08:00 часа сутринта, по време на работа с модул „Пул Рол“-изтеглящ валяк, част от екструдерна линия, е претърпял трудова злополука. Сочи се, че при изпълнение на работните си задължения е влязъл през необезопасен отвор /с премахната за удобство от работодателя метална решетка поставена от производителя за безопасност/ във вътрешността на машината, за да почисти работещите към този момент валове, които „захапали" ръката му и я разкъсали. Сочи се, че от болката е загубил съзнание и е получил разкъсване на тъканите на предмишницата на дясната си ръка. Бил повикан медицински екип, който го откарал в болница УМБАЛ „Св.

Анна - Варна". Там претърпял две оперативни интервенции – в деня на злополуката и на 04.02.2020г. Ищецът бил изписан на 14.02.2020г. с препоръка за консулт с пластичен хирург.

На 19.02.2020г. претърпял трета операция в МБАЛ-Варна към Военно-медицинска академия, при която била отстранена гранулационна и девитализирана тъкан от дясната предмишница и лакътната става, взети били от дясно бедро свободни кожни трансплатати и с тях бил покрит раневият дефект на горния крайник - дясната ръка. Изписан бил на 20.02.2020г. с препоръки за провеждане на контролни прегледи.

Ищецът твърди, че в деня на злополуката не е бил проведен ежедневен инструктаж от страна на началник - смяната. Сочи се, че с влязло в сила Разпореждане № 5104244 от 04.02.2020г. на ТП НОИ - гр. Варна злополуката била призната за трудова и за нея било образувано досъдебно производство при Районна прокуратура - Варна. Излага се, че поради настъпилата трудова злополука, явяваща се по същество средна телесна повреда, е бил неработоспособен в периода от 19.01.2020г. до 14.09.2020г. и е претърпял съществени неимуществени вреди - болки и страдания, психо-емоционален шок и физически дискомфорт изразяващи се в неотстранимо занапред обезобразяване на дясната му ръка, както и увреждане на функционирането й, страх и притеснения от обливане на ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам при събличане и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от принудителното носене на ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката. За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди претендира за присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „П.-Т.“ АД, чрез процесуалния му представител, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово-правна връзка между ответника и ищеца, както и факта на настъпилия инцидент по време не съществуването на трудовото правоотношение, 4 прекратено на 16.10.2020г. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката, като е предприел почистване на валовете на машината, докато тя е била в работен процес, при положение, че е бил инструктиран с първоначален и последващ периодичен инструктаж и нарочна заповед на работодателя от 2019г., че това се прави само в спряло състояние.

Излага, че ищецът е удостоверил с подписа си, че е запознат с „Ръководството за безопасност" на линии за БОПП, което включва „Подготовка, стартиране и спиране на линията за почистване“, „Ръководство за експлоатация - Ръководство за безопасност" от B.