Решение № 752 от 16.08.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Стара Загора, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102235 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът „А1 България” ЕАД твърди, че между него и ответницата М. М. Д. бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с уникален номер 504888348 от 18.08.2016г., със системен партиден номер М5279698. Към договора били сключени съответните Приложения № 1, с които били уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: Мобилна услуга „А1 ONE unlimited 54“ с тарифен план от 44,99лв.; Мобилен интернет „А1 сърф S“ с тарифен план от 12,50лв.; Домашен интернет „А1 Нет 50“ с тарифен план 4,55лв. и Пакет от услуги „Телевизия“ с тарифен план от 11,65лв.

Към горепосочения договор били закупени следните устройства на изплащане:

-Апарат Smart Watch Huawei GT Black - c договор от 30.01.2020г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 13,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер, съгласно погасителен план;

-Апарат Apple iPhone 11 64GB Black - с договор от 29.01.2020г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 13,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер, съгласно погасителен план.

За периода от 21.03.2020г. - 20.09.2020г. било извършено изпълнение от страна на ищеца. Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, 1 съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД, и натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период.

В тази връзка, на 04.10.2020г., договор № 504888348, със системен партиден номер М5279698, бил прекратен, поради неплащане, продължило повече от 124 дни, съгласно ОУ и била начислена неустойка в общ размер на 663,39 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане, операторът издал фактура № 419931876 от 23.10.2020г., в която били начислени оставащите месечни вноски за посочените по-горе устройства.

Предвид гореизложеното, за периода от 24.04.2020г. до 18.11.2020г. ответникът дължал на ищцовото дружество суми в размер 2928,20 лв., от които:

-585,65 лв. - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги;

-1679,16 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане;

-663,39 лв. - общ размер неустойки.

От страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№ 1315/2023г. на PC - Стара Загора. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от ответницата.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 3619,04 лв., формирана, както следва:

1. 585,65 лв. - по договор № 504888348 от 18.08.2016г. със системен партиден номер М5279698 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период /период на фактуриране/ от 21.03.2020г. 20.09.2020г., съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия.

2. 1679,16 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане формирани както следва: a. Апарат Smart Watch Huawei GT Black - c договор от 30.01.2020г. от които месечни вноски в размер на 83,88 лв. за периода 21.03.2020г. - 20.09.2020г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски в размер на 209,70 лв. б. Апарат Apple iPhone 11 64GB Black - c договор от 29.01.2020г. от които месечни вноски в размер на 395,88 лв. за периода 21.03.2020г. - 20.09.2020г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски в размер на 989,70 лв.

2

3. 663,39 лв. - общ размер неустойки.

4. мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер от 690,84 лв. за периода 25.05.2020г. - 13.04.2023г., както и законната лихва върху сборната сума 2928,20 лв. от 29.03.2023 - датата на образуване на ч. гр. д. 1315/2023 г. на PC - Стара Загора до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1315/2023 г. на PC - Стара Загора. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва изцяло исковите претенции, по основание и размер.

Оспорва наличието на валидно възникнали облигационни отношения между ответницата и ищцовото дружество. От исковата молба не ставало ясно, нито за какви точно услуги са начислените суми, нито за какъв период са начислени. По делото нямало представени никакви доказателства за доставка и потребление от страна на ответницата на въпросните начислени услуги, нито имало твърдения и доказателства за фактуриране на същите. Оспорва да са й предоставяни въпросните услуги от ищеца, в твърдения обем и на претендираната стойност. Нямало яснота как са формирани претендираните суми, като същите били по договори и споразумения, които не били посочени като основание в заповедното производство, в исковото нямало доказателства за предоставянето им. Оспорва обстоятелството, че е ползвала услуги на мобилния оператор на фактурираната стойност и че процесните суми са фактурирани от ищеца.

Нямало доказателства, че ответницата не е плащала каквито и да било месечни вноски, за да настъпи принципната възможност ищецът да прекрати едностранно който и да е договор за мобилни услуги. В случая, не било ясно кой договор не е изпълнен от ответницата, нито дали е забавяла плащания и какви по конкретен договор, за да настъпи потестативното право на мобилния оператор да прекрати едностранно договора.

На следващо място, нямало доказателства, че мобилният оператор е уведомил по някакъв начин ответницата, че прекратява едностранно който и да било договор.

Това означавало, че договорите или договорът не са прекратени към момента на образуване на настоящото производство, не е възникнало правото на ищеца да претендира неустойки за прекратен договор поради неизпълнение - каквито всъщност са сумите, включени в исковата молба, наименувани „главница”. Това не било главница за неплатени ползвани услуги, а неустойка за прекратен едностранно договор.

Съгласно константната съдебна практика, на отделно основание клаузите за неустойки в договорите за мобилни услуги, при които се претендира сумата от всички оставащи до края на договора вноски, се считала за нищожна. Ето защо и на това 3 основание счита, че претенцията на ищцовото дружество е неоснователна, тъй като не можело да претендира суми по нищожни клаузи, каквито били неустоечните клаузи в договорите за мобилни услуги. Счита, че претенциите на ищцовото дружество, както за главница, така и за лихви, са погасени по давност. Счита, че ищецът неоснователно претендирал неустойки от ответницата и на основание нищожност на неустоечната клауза в Общите условия на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

Ако съдът приемел, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, както и че е налице доставка на телекомуникационни услуги, то, ответницата притежавала качеството „потребител на далекосъобщителна услуга” по смисъла на §13, т. 1 от ДП на ЗЗП. ЗЗП предвиждал нищожност на определени клаузи от договорите, сключени с потребители, като счита, че клаузата за неустойки, регламентирана в Общите условия на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е именно от категорията „нищожни клаузи” по смисъла на ЗЗП, тъй като е неравноправна и е предвидена в общите условия, като ответницата не е могла да влияе върху нея при сключване на евентуален договор с телекомуникационното дружество. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП давала легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребителя, и това била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 19 точки визираната правна норма давала неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Принципно, договорите между мобилните оператори и клиентите им се сключвали при предварително определени условия от едната страна - „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД. С оглед процесуалното поведение на ищеца, същият не бил установил по безспорен начин, в условията на пълно и главно доказване, че представените от него бланкови договори и допълнителни споразумения са били предмет на предварително договаряне между страните. Ответницата не била имала възможност да влияе върху съдържанието им. Не било установено атакуваната клауза от договора, предвиждаща неустойка, да е била индивидуално договорена. Липсвали, както твърдения, така и доказателства от ищцовата страна в тази насока. Според чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите с потребители били нищожни, освен ако не са договорени индивидуално, като в ал. 2 на същата разпоредба било разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения били дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.

13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ, бр. 64/2007 г./. Когато продавач или доставчик твърдял, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова била доказателствената тежест да установи този факт. В случая, с оглед начина на 4 попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълвали от представител на телекомуникационното дружество - търговец говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойки. Поради изложеното счита, че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи дължимата неустойка. В този смисъл била и разпоредбата на чл.

146 от ЗЗП, съгласно която тежестта на доказване за индивидуално договаряне е в тежест на ищеца, каквито доказателства по делото нямало.

За пълнота на изложението, следвало да се отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приемала за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика - Решение №7586 от 02.12.2013г. на Административен съд - София град по адм. д. №6627/2013г.

В случая, самият начин на сключване на договора поставял в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което противоречало на добросъвестността. Клаузата за неустойки противоречала на добрите нрави, тъй като в случая излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Начинът, по който била формулирана клаузата и с оглед съотношението на претендираните суми като главници и неустойки, водели до извода, че ако съдът приеме, че клаузата не е нищожна и присъди неустойките в пълния им размер, това щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Неустойката служела най-вече да обезщети кредитора за претърпените вреди от неизпълнението.

Тъй като договорът за мобилни услуги имал своите специфики - прекратява се, ако абонатът спре месечни плащания, тоест - мобилният оператор след прекратяването му преставал да доставя каквито и да било услуги, то претърпените от дружеството вреди се изразявали единствено в неплащане на абонаментни месечни вноски и такси за доставени услуги, тоест - обезщетението, ако е в съответствие на добрите нрави, следвало да е в размер не по-голям от този на законната лихва.

Счита, че и на това основание /нищожност на неустоечната клауза/, предявеният от ищеца установителен иск по отношение на претенцията за неустойки се явявал неоснователен, недоказан и следвало да бъде оставен без уважение. Ищецът не установил и начина, по който е формиран размерът на неустойките, като оспорва основателността им не само поради гореизложеното, а именно - че изобщо липсвало основание за начисляване на неустойката, но и нейния размер. Прави възражение и за погасяване на вземането на ищеца по давност.