Решение № 170 от 27.06.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Шумен, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500226 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1038/31.12.2024 г. по гр. д. №798/2022 г. ШРС отхвърлил предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено спрямо Р. В. Д., че Ю.

И. К. и Х. Х. К. са собственици на 30 кв.м. – реална част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Шумен, включваща: 1. заключена между т. 1, 11,10, 9 и представляваща имот №9 по КРП на гр. Шумен от 1924 г., отразени в приподписаната от съда Комбинирана скица (Приложение №3) от ДСТЕ и 2. повдигнати и защриховани в червено реални части от имот №... по КРП на гр. Шумен от 1924 г., отразени в приподписаната от съда Комбинирана скица (Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно заснети в съседния поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Шумен и предаване на владението върху тази реална част.

Прекратил производството по предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено спрямо Р. В. Д., че Ю. И. К. и Х. Х. К. са собственици на 1/2 ид. ч. от 43 кв.м. придаваемо място по НА №156, том първи, дело №431/1960 г. на ШРС, обозначено като повдигнато и защриховано в червено в придподписана от съда комбинирана скица (Приложение 3) от ДСТЕ, и предаване на владението върху тази идеална част, както и отстраняване на непълнота в КККР на гр. Шумен чрез нанасяне на описаните 43 кв.м. в КККР на гр. Шумен, поради недопустимост. Присъдил на ответницата деловодни разноски в размер на 5900 лв.

Ищците Ю. И. К. и Х. Х. К. обжалват решението САМО в частта, с която е 1 отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС в установителната му част (съдържащ и искане по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване на грешка в КККР) за признаване за установено спрямо Р. В.

Д., че Ю. И. К. и Х. Х. К. са собственици на 2,3 кв.м. – представляваща повдигната и защрихована в червено реална част от имот №8 по кадастрален и регулационен план на гр.

Шумен от 1924 г., отразена в приподписана от първоинстанционния съд комбинирана скица (Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно заснета в съседния поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Шумен. Жалбоподателите намират решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон.

Правилно било прието от съда, че първият регулационен план от 1925 г. не е приложен. В противоречие с установеното от вещото лице бил обаче изводът на съда, че със следващия РП от 1958 г. регулационните граници на имота на ищците са променени, при което реалната част от 2,3 кв.м. вече е част от имота на ответницата и че този РП е приложен, при което регулационните граници се превърнали в имотни. Неправилен бил и изводът, че с плана от 1973 г. имотите на страните запазват кадастралните си граници. Невярна била и фактическата констатация за действащия регулационен план и съответствието му с КККР.

По делото не били налице доказателства реалната част от 2,3 кв.м. да е била приобщена към имота на ответницата било чрез прилагане на регулационен план, било чрез друг придобивен способ. След като по делото било установено, че реалната част от 2,3 кв.м. е била предмет на сделката, удостоверена с НА №186/1958 г., то в последяващите кадастрални планове и одобрената КККР била налице грешка с неотразяването й в рамките на ПИ, собственост на праводателите на ищците и техния наследодател. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение реалната част от 2,3 кв.м., представляваща повдигната и защрихована в червено реална част от имот №8 по кадастралния и регулационен план на гр. Шумен от 1924 г., отразена в приподписаната от първоинстанционния съд комбинирана скица (Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно заснета в съседния поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на гр. Шумен. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.

В проведеното открито съдебно заседание и в депозираните писмени бележки пред въззивния съд жалбоподателите заявяват, че обжалват съдебното решение само по отношение на един от предявените обективно съединените искове – претенцията им съдът да установи погрешно отразени граници на поземления им имот. При завеждане на иска разполагали с комбинирана скица, според която реална част от техния имот попадала в имота на ответника: една реална част - под сграда ....3, която се ползвала от тях жалбоподателите и около 26-27 кв.м., която се владеела от ответницата, поради което заявили претенцията си с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС предвид съдебната практика, че съдът сезиран с ревандикационен иск следва да се произнесе с отделен диспозитив за принадлежността на правото на собственост на ищеца. В хода на съдебното дирене се установило, че реалната част е 2,3 кв.м., попадаща под сграда ....., която се владеела от ищците, поради което осъдителната част на иска за възстановяване на владението не можело да се търси. В този смисъл искът им по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР бил 2 достатъчен за установяването на собствеността и отстраняването на грешката в КККР по отношение на тази реална част.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата Р. В. Д. взема становище по жалбата.

Счита, че предявена по този начин жалба е недопустима, тъй като самостоятелен иск по чл.

54 ал. 2 от ЗКИР не бил предявяван. Основна правна квалификация на иска била по чл. 108 от ЗС, а произнасянето на съда по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР било необходимо само доколкото имало заявено такова основание в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, както и с оглед мотивите на ТР №8 от 23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС. От друга страна, предметът иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР бил идентичен с предмета на ревандикационния иск само в установителната му част, поради което обжалването на съдебното решение по ревандикационен иск само в установителната му част било недопустимо. Още повече, че не било обжалвано решението в отхвърлителната му част по отношение иска по чл. 108 от ЗС и същото в тази част било влязло в сила. Поради това било недопустимо да се обжалва решение отхвърлящо иск, разглеждан по делото единствено с оглед обусловеността му от иска за собственост, който го поглъща и който също бил отхвърлен, а решението по него вече се ползвало със сила на пресъдено нещо. Излага подробно становище за неоснователност на жалбата по същество.

В проведеното открито съдебно заседание и в постъпилите писмени бележки пред въззивния съд въззиваемата поддържа становището си за недопустимост на жалбата. Моли съда да има предвид, че от същата става ясно, че се обжалва единствено иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, но не и установителната част на иска по чл. 108 от ЗС.

Макар да била налице привидна идентичност по отношение предмета на двата иска в установителната част по смисъла на ТР №8/2016 г. по т.д. №8/2014 г., то все пак се касаело за два различни иска, с различно основание и различно искане. Ето защо изрично изразената воля за обжалване на първоинстанционното решение по отношение иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР не следвало да се тълкува разширително, като се приеме, че въззивната жалба касае установителната част на иска по чл. 108 от ЗС в противоречие с чл. 269 от ГПК. Тъй като решението в отхвърлителната част по отношение иска по чл. 108 от ЗС било влязло в сила, то счита за недопустимо да се пререшава спор по установяване на право, установено вече с влязъл в сила акт. Ето защо за въззивницата липсвал правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение само по отношение на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Дори да се приемело, че жалбата е насочена и срещу решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му установителна част на иска по чл. 108 от ЗС, то въззивното производство също би се явило недопустимо, тъй като отхвърлителното решение в отхвърлителната част по чл. 108 от ЗС било обвързано с отхвърлителното решение в установителната му част (и обратно понеже то съставлявало две части на едно и също неделимо решение), поради което в случай на отхвърляне на ревандикационен иск съдът дължи произнасяне само с един общ диспозитив. Намира за лишено от правна логика установяването на право, което не можело да бъде реализирано поради влязлото в сила решение по ревандикационен иск в осъдителната му част.

3

Шуменският окръжен съд, като съобрази изложеното в исковата молба, петитума на същата и постановеното съдебно решение, намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за недопустимост на въззивната жалбата поради следното:

В съдебната практика след приемане на ЗКИР и ЗУТ и Тълкувателно решение №8/23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, по който са наведени и обстоятелства за допусната грешка в кадастралната основа. Този иск може да бъде предявен както като установителен иск, така и като осъдителен, тъй като след отмяна на ЗТСУ не е необходимо първо да се изменя кадастралния план, респективно КК и ПУП, за да се ревандикира спорната площ. Грешното заснемане в кадастралния план или в кадастралната карта не е довело до промяна на правото на собственост. ПУП (ако не е такъв по чл. 16 ЗУТ) също няма вещно действие. КК и ПУП не са променили и с изменението им няма да променят правото на собственост. Поради това и предвид изясняване характера на иска за установяване на грешка или непълнота като иск за собственост към настоящия момент, в т. 5 от тълкувателното решение е прието, че искът по чл. 53, ал. 2 изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Предметът на положителен установителен иск по чл. 124, ал.

1 от ГПК, респективно иска по чл. 108 ЗС в установителната му част е идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. И в трите хипотези се установява правото на собственост към настоящия момент.

Предвид това и като съобрази обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът намира, че е предявен осъдителен иск по чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Съдът е разгледал и отхвърлил установителната и осъдителната част на този иск, макар непрецизно да е посочил, че отхвърля предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл. 108 от ГПК е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот (а при наведено основание грешка или непълнота в ККК – и дали в КК спорната площ е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците (при грешка) или не е заснета (при непълнота) и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявения с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. Именно защото искът за ревандикация се състои от две части, в случай че ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението. Ето защо, ако ищецът не може да претендира от ответника връщане на имота, това не го лишава от правен интерес да иска установяване спрямо него със сила на пресъдено нещо на правото си на собственост. В случая, при наличието на изричен диспозитив за отхвърляне на иска по 4 чл. 108 от ЗС, който ще обвърже ищците със сила на пресъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост, то правният им интерес от ревандикационния иск в установителната му част е налице по отношение на ответника, който не владее имота (ищците твърдят, че е установено в хода на процеса), но оспорва правото им на собственост.