Решение № 1461 от 17.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2718/2025
- Вид
- Решение № 1461
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- Чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1461 гр. Варна, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110102718 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ищецът К. Д. П. твърди, че на **/**.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника „К.“ ЕАД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 3000 лева при фиксиран лихвен процент от 33.66 % и годишен процент на разходите от 39.37 %. В размера на главницата била включена и застраховка в размер на 280.36 лева. Излага, че в изпълнение на поетото с чл. 4 от договора за кредит задължение в деня на подписването му е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с ответника „А. т.“ ЕООД, по който се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 2808.26 лева.
Навежда доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл.
22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и застрахователната премия в ГПР.
Поддържа, че договорът за поръчителство се явява задължително условие за сключване на договора за кредит.
Счита, че договорът само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР не съответства на действителния размер на дължимите от потребителя задължения /в т.ч. възнаграждението на поръчителя/.
Излага, че възнаграждението на поръчителя е разход, свързан с предмета 1 на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечаване на вземанията по последния. Поради изложеното намира, че той се включва в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Заявява, че в договора следва да бъде описана методиката за изчиляване на ГПР.
Изразява становище, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Изтъква, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „А. т.“ ЕООД и съгласно условията по договора за предоставяне на поръчителство „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя дължимото в полза на последния възнаграждение. Поради това счита, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
Излага съображения за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради лиса на основание, като подчертава акцесорния му характер спрямо договора за кредит. В този смисъл намира, че недействителността на договора за кредит води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.
В условията на евентуалност поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави поради явна нееквивалентност на насрещните престации на страните, доколкото уговореното възнаграждение на поръчителя представлява 94 % от стойността на кредита.
Отправя следните искания към съда:
- за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *******/**/**.2024 г., сключен с „К.“ ЕАД поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
- за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от **/**.2024 г., сключен с „А. т.“ ЕООД, поради липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.
1, предл. трето ЗЗД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците „К.“ ЕАД и „А. т.“ ЕООД са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените искове.
Признават, че на **/**.2024 г. между К. Д. П. и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит при описаните в исковата молба условия, както и че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит К. Д. П. е сключил с „А. т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който е уговорено възнаграждение в размер на 2808.26 лева в полза на поръчителя.
С подадения писмен отговор „К.“ ЕАД оспорва доводите на ищеца за нищожност на договора за кредит поради нарушаване на изискването по чл.
11, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора за кредит по ясен и недвусмислен 2 начин е посочен както ГПР, така и общата дължима сума, а в общите условия са описани допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Признава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР, но намира този подход за съобразен със закона, тъй като същото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и заявява, че на размерът на възнаграждението по този договор не му е предварително известен.
Излага, че предоставянето на обезпечение по договора за кредит е право, а не задължение на потребителя, като в общите условия на дружеството са описани различни видове обезпечения, между които потребителят е свободен да избира. Наред с изложеното заявява, че в хода на процедурата по сключване на договора за кредит кредитополучателят може да се откаже от кандидатстването за обезпечен кредит.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит, поради което към момента на формиране на ГПР „К.“ ЕАД не разполага с информация относно размера на дължимото в полза на поръчителя възнаграждение. Подчертава, че „К.“ ЕАД и „А. т.“ ЕООД са отделни правни субекти и „К.“ ЕАД няма достъп до договора за поръчителство.
Навежда доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство по същество представлява договор за поръчка и „К.“ ЕАД не е страна по него.
В условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на кредитора, то би опорочило единствено клаузата от договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя.
Моли предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Оспорва да е налице основание по чл. 38 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ в полза на ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В подадения от „А. т.“ ЕООД отговор на исковата молба се изтъква, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. до пълното погасяване на кредита. Сочи се, че възнаграждението се дължи за предоставяната по занятие услуга по гарантиране на задължения и размерът му е съобразен с поетия риск.
Ответникът излага, че в хода на процедурата по кандидатстване за кредит кредитоискателят посочва желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „А. т.“ ЕООД, се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. След подписване на договора за кредит и в случай че потребителят е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А. т.“ ЕООД, същият се прехвърля автоматично към 3 електронната система на дружеството, където се визуализира договорът за предоставяне на поръчителство и кредитополучателят има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6-цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. В този смисъл твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство следва по време сключването на договора за кредит. Сочи, че договор за кредит би могъл да се заяви и без обезпечение и сключването на договор за поръчителство с „А. т.“ ЕООД не е задължително условие за отпускане на кредита. Поради изложеното счита, че възнаграждението на поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕАД е предявил срещу К.
Д. П. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 3280.36 лева/1677.22 евро, представляваща чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, в условията на евентуалност /в случай че бъде уважен предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за кредит/.
На ответната страна по насрещния иск – К. Д. П. е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същата депозира писмен отговор, с който признава насрещния иск до размера от 3000 лева, като поддържа, че претендираният остатък в размер на 280.36 лева не е част от главницата, а представлява разход по кредита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: на **/**.2024 г. между К. Д. П. и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит при описаните в исковата молба условия, както и че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит К. Д. П. е сключил с „А. т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който е уговорено възнаграждение в размер на 2808.26 лева в полза на поръчителя.
Договорът за кредит е приобщен към писмените доказателства по делото /л. 23-26/, като от съдържанието му се установява, че предоставената в заем сума възлиза на 3000 лева, като наред с нея в главницата е включена и сума в размер на 280.36 лева, представляваща застрахователна премия.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 17 месечни погасителни вноски, първата от които с падеж 20.08.2024 г., а последната – 20.12.2025 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент от 33.66 % и ГПР от 39.37 %.
Договорът за предоставяне на поръчителство също е представен с исковата молба /л. 27-32/, като съгласно същия уговореното в полза на 4 поръчителя възнаграждение е платимо на 17 месечни вноски, падежите на които съвпадат с тези на погасителните вноски по договора за кредит.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да бъде заплащано по банкова сметка на поръчителя, по банкова сметка на „К.“ АД, както и по другите начини за плащане, установени в договора за потребителски кредит.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.
Чл. 11 ЗПК регламентира изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, като съгласно т. 10 на ал. 1 в него задължително следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изискването за посочването на ГПР в договора за кредит има за цел потребителят при сключването му да се информира за икономическите последици от сделката, въз основа на което да може да вземе информирано решение за поемане на задълженията, включени в съдържанието на облигационното отношение.
Разпечатката съдържа 46 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dde3456f-92d9-4238-af4b-8d04b1b1c748