Определение № 23799 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23799 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110121402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С протоколно определение от 09.12.2025 г. производството по гр. д. № 21402/2025 г. по описа на СРС, 127 състав, образувано по искова молба от „Ппм“ ООД против С. М. П. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 992,53 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК на 10.06.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасено задължение по запис на заповед от 22.02.2022 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 19715/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 35102/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е прекратено на основание чл. 232 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество М. е присъдена сумата в размер на 300 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от адвокат М. М. с искане за изменение на прекратителното определение в частта относно разноските, като в полза на Едноличното адвокатско дружество бъдат присъдени разноски за предоставена правна защита и съдействие в заповедното производство в размер на 300 лева, както и съдебни разноски за предоставена правна защита и съдействие в исковото производство в размер на 480 лева. Молителят поддържа, че е налице неяснота относно производството, за което са присъдени съдебните разноски, а именно дали възнаграждението касае предоставена безплатна правна защита и съдействие в заповедното или исковото производство. На следващо място в молбата е посочено, че процесуалният представител на длъжника има право на самостоятелно възнаграждение за предоставената безплатна правна защита и съдействие в заповедното производство, тъй като за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е нужна специализирана юридическа помощ. Молителят поддържа, че определеното от съда адвокатско възнаграждение е в размер по-нисък от разписания в Наредба № 1 за 1 възнаграждения за адвокатска работа, както е и несправедливо ниско спрямо извършения юридически труд и пазарната обстановка, като в допълнение е отбелязано, че адвокатът има редица разходи по наемане на офис, разходи са осигуровки и данъци, и пр.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по искането за изменение на прекратителното определение в частта относно разноските страна не изразява становище.

Съдът, като взе предвид поддържаните от молителя доводи, намира следното по направеното искане за изменение на прекратително определение в частта относно разноските:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението, респ. определението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните.

Предвид изложеното съдът намира, че депозираната в срок молба на адвокат М. М. за изменение на определението в частта относно съдебните разноски е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Във връзка с претендираните разноски за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство следва да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от задължение да мотивира депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право, поради което и на длъжника не се следват разноски за заповедното производство. Доколкото на длъжника не се следват разноски за заповедното производство, то такива не се следват и на адвоката 2 предоставил безплатна правна помощ. В подкрепа на изложеното е и Определение № 4044/19.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 10725/2025 г. на СГС, ЧЖ-IV-Д състав. С оглед горното на молителя не се следват разноски за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство, респ. присъдените от съда с прекратителното определение разноски касаят предоставената безплатна правна помощ и съдействие в настоящото производство.

При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая спорът не се характеризира нито с правна, нито с фактическа сложност, а извършените от молителя процесуални действия предвид прекратяване на производството поради оттегляне на иска се изразяват в депозиране на отговор на исковата молба. Предвид изложеното и при съобразяване на цената на исковата претенция от 992,53 лева дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие следва да бъде определено в размер на 300 лева.

Във връзка с поддържаните в молбата по чл. 248 ГПК доводи следва да бъде отбелязано, че произнасянето по въпроса относно дължимите съдебни разноски, респ.

3 размерът на възнаграждението за предоставена правна помощ, е обусловено от една страна от материалния интерес по делото, а от друга от фактическата и юридическата сложност на производството, а не е поставено в зависимост от конкретните месечни разходи на адвоката за наем на кантора, консумативи и лични разходи. Във връзка с наведените доводи касателно периода от депозиране на възражение по чл. 414 ГПК до прекратяване на образуваното по чл. 422 ГПК исково производство, в който молителят не е получавал възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ, следва да бъде отбелязано отново, че при предоставяне на безплатна правна помощ адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява и да го получи едва след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда.

Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адвокат М. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на протоколно определение от 09.12.2025 г. по гр. д. № 21402/2025г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4