Определение № 182 от 20.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. София, 15.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Бонка Йонкова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20238003900244 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „Армеец“, гр.

София срещу решение № 469 от 09.11.2022 г. по в. т. д. № 453/2022г. на Пловдивски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 260095 от 17.05.2022 г. по т. д. № 176/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на ЗАД „Армеец“ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният касатор поддържа, че неправилно е осъден заедно с ответника и другото трето лице-помагач да заплати на ищците сумата 250 лв., платен от тях депозит за вещи лица, тъй като не е станал причина за извършването на тези разноски.

Моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл.

280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта, изразяваща се в явната му необоснованост и нарушение на закона. Освен това, поддържа и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на преценените от него като значими за изхода на делото въпроси: „ 1. Ако третото лице-помагач не е и ответник по делото, със своите процесуални действия не е станало причина за разноски, може ли срещу него да има осъдителен диспозитив; 2.

1

Следва ли третото лице-помагач да бъде осъдено да заплати разноски за експертиза, поискана от ищеца, който с нея цели да докаже основанието и размера на иска си, както и съгласно разпределената му доказателствена тежест, в случай че срещу третото лице-помагач няма обратен иск и то не е станало причина за направата на тези разноски“.

Ответниците по частната касационна жалба – Я. Д. Р., Н. Я. Р. и Н. М. Я.

– оспорват същата по съображения в писмен отговор от 19.01.2023 г.

Ответникът – „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ – не заявяват становище по частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на третото лице-помагач ЗАД „Армеец“ по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е споделил извода, че сумата 250 лв., за която посоченото застрахователно дружество е осъдено заедно с ответника по исковете „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и с другото трето лице-негов помагач Агенция „Пътна инфраструктура“, е дължима, доколкото тази сума представлява разноски (възнаграждение за вещи лица), предизвикани и от поведението на това трето лице, с оглед заявеното от него оспорване на претенциите на ищците и поисканото допускане на експертизи.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение на поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на обжалвания акт. В тях се съдържа становището на самата страна, че не е станала причина за направените от ищците разноски в размер на сумата 250 лв., което становище не е споделено от въззивния съд. Поради това, въпросите се явяват относими към правилността на определението, проверката на която е предмет на касационното обжалване, а не основание за допускането му.

Отделно от това, дори въпросите да бъдат преценени като релевантни 2 за изхода на делото, касационният контрол не може да бъде допуснат.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочена практиката, за която частният касатор твърди, че не е съобразена от въззивния съд. Цитираното в самата частна касационна жалба определение № 18 от 15.01.2020 г. по ч. т. д.

№ 439/2019 г. на ВКС, I т. о. е ирелевантно за настоящия случай, тъй като съдържа произнасяне по съвсем различен въпрос (недължимост на държавна такса от третото лице-помагач). Що се отнася до основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК, същото е заявено бланкетно – без да са изложени аргументи в подкрепа на формиращите го две кумулативни предпоставки, поради което не подлежи на обсъждане.

На второ място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал това основание. Позовал се е само формално на очевидната неправилност на въззивния акт , без да е навел конкретни доводи за обосноваването й. Релевираните в частната касационна жалба оплаквания за неправилност не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на направените от решаващия съдебен състав изводи не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на анализ на данните по делото и преценка на процесуалните действия на съда и страните, което е възможно само при допуснато касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 469 от 09.11.2022 г. по в. т. д. № 453/2022г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 260095 от 17.05.2022 г. по т. д. № 176/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4