Решение № 404 от 18.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100900402 по описа за 2023 година

Предмет на настоящото производство е предявен от И.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „ЗП И.М.“ срещу „Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 115 151,52 лв. – – дадена на отпаднало основание по договор за търговска продажба на селскостопанска техника от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че е земеделски производител и, че на 14.03.2022 г. между него и ответника „Б.“ ЕООД е бил сключен договор за търговска продажба на селскостопанска техника, представляваща Вакуумна охладителна система за 4 палета Weber Cooling, по силата на който ответникът в качеството на продавач се задължил в срок най – късно до 16 / шестнадесет/ седмици, считано от датата на извършване на авансовото плащане да предаде техниката – предмет на договора, в склада на предприятието купувач. Задължение на Продавача било поне 10 /десет/ дни предварително да уведоми за датата и място на предаване, да осигури обучението на персонала, който ще обслужва техниката, както и да осигури гаранционно и извънгаранционно обслужване на техниката. Задължение на Продавача било и привеждането в работно състояние на техниката. На 1

16.06.2022 г. по банков път ищецът превел на ответното дружество сумата от 115 151,52 лв. по издадената от продавача проформа фактура № 0006062022 от 06.06.2022 г., което плащане съставлявало 40 % от стойността на техниката, съгласно чл.3 от договора и съгласно чл.13 от договора била издадена фактура за плащането с №4000001279 от 17.06.2022 г. От този момент и съгласно уговореното в договора, следвало най – късно до 06.10.2022 г. продавачът – ответник да предаде на ищеца техниката, като поне 10 /десет/ дни по - рано следвало да уведоми ищеца за датата и мястото на нейното предаване, съгласно изискванията на чл.6 ал.2 от договора.

Ищецът твърди, че е имал интерес от закупуването на техниката единствено ако същата е била доставена в срок, така че съгласно сключен от ищеца договор с Държавен фонд „Земеделие“ на 19.05.2022 г. да бъде получена държавната помощ, която била в размер на 119799.50 лева. ДФ „Земеделие“ предоставял помощта след доказване изпълнение на инвестицията, а именно тази за покупка на Вакуумна охладителна система за 4 палета и подаване на заявление за изплащане на помощта. В случая крайната дата за подаване на заявлението за плащане била 19.02.2023 г., а фонда изплащал помощта при условие, че първо бъде извършена проверка и се докаже изпълнението на инвестицията. При сключване на договора с фирма „Б.“ ЕООД основното изискване на ищеца било предаването на техниката да стане в срок най – късно до 16 седмици, считано от датата на извършване на авансовото плащане от 40% , за да има време техниката да пристигне, да се разтовари след доставката, да се вкара в производственото помещение, да се осъществи монтажа и свързването й към техническата инфраструктура т.е. да се захрани с ток и вода, както и да се изградят необходимите платформи и стойки за позиционирането, след което техниката трябвало да се приведе в работно състояние, което било задължение на продавача, съгласно договора. Следвали 72 – часови проби при експлоатационни условия, за да се докаже функционалната годност и параметрите на машините и съоръженията в съотвествие с утвърдения технологичен проект, завеждането на актива като дълготраен материален актив и вписването му в инвентарна книга от момента на въвеждането му в експлоатация. Съгласно изискванията за получаване на държавната помощ, било необходимо и застраховане на актива в полза на ДФ „Земеделие“, което ставало след представяне на застрахователя на цялата документация на актива 2 и завеждането му в счетоводството на предприятието. Тъй като за всичко това се изисквало технологично време за изпълнение, ответното дружество „Б.“ ЕООД трябвало да достави техниката в срок до 06.10.2022 г. Ищецът провел многократно разговори с представител на ответното дружество, подканяйки го да изпълни задължението за доставка, тъй като срокът за доставка и въвеждане в експлоатация били от съществено значение за изпълнение на условията за финансиране от ДФ Земеделие. Ответникът не можал да организира закупуването и доставката на техниката в срок, поради което ищецът не можел да получи финансирането от ДФ Земеделие. Ето защо изпълнението по договора станало безполезно.

На 10.01.2023 г., т.е. повече от три месеца след най –късната дата за доставка по договора, ищеца бил уведомен официално на имейл от ответната страна, че техниката е готова за товарене от склад на доставчика /производителя/ и ищецът следвало да заплати сумата от 172727.28 лв., съставляващи 60 % от продажната цена, за да може да се организира транспорта до склад в България. На 11.01.2023 г. ищецът уведомил по имейл фирма „Б.“ ЕООД, че разваля договора на основание чл.87, изр.2 ЗЗД, тъй като от съществено значение било изпълнението да е в срок, а поради огромната забава изпълнението за предприятието вече се явявало безполезно.

Поради това ищецът поканил „Б.“ ЕООД да му възстанови изцяло заплатения аванс по договора в размер на 115 151,52 лв. Били проведени разговори между двете страни, като на 15.01.2023 г. от ответната страна било изпратено допълнително споразумение, съгласно което се предлагало ищецът да се съгласи с нов срок на доставка и допълнителни условия, но отговорност за незипълнение на задължението от страна на ответника не била предвидена.

Тъй като не се поемал сериозен насрещен ангажимент от страна на възложителя за спазване на този нов срок за доставка, ищецът отказал да подпише споразумението. На 18.01.2023 г. ищецът получил втори проект на допълнително споразумение, който също не отговарял на разговорите, проведени между двете страни по договора.

По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 115 151,52 лева с включен ДДС, представляваща платен аванс по договор от 14.03.2022 г., подлежащ на връщане поради разваляне на договора, ведно със законната лихва, считано от 3 датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Б.“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да развали сключения на 14.03.2022 г. договор, тъй като в едностранното волеизявление за разваляне на договора не е дал срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а по никакъв начин ищецът не е доказал безполезността за него на „забавеното изпълнение“ в съотвествие с изискванията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът оспорва процесния договор да е развален, тъй като не било налице виновно неизпълнение на „Б.“ ЕООД. Последният нямал каквато й да е вина за неизпълнението, тъй като забавянето се дължало на нарушената в резултат на пандемията верига на доставка на компоненти от страна на производителя и доставчика на селскостопанска техника. Ответникът твърди, че към момента на изпращане на електронното съобщение за разваляне на договора ищецът е в неизпълнение на свое изискуемо задължение за заплащане на остатъка от продажната цена по договора. Ответното дружество не можело да достави техниката, преди ищеца да заплати остатъка от продажната цена съгласно чл. 3 от договора. Счита, че доставката на техниката в срока по чл. 6, ал.1 от договора не била в зависимост единствено от действия на ответника, а била в резултат от съдействие на възложителя и изпълнение на задълженията на ищеца за заплащане на остатъка на продажната цена и всички разходи във връзка с натоварването и транспорта.

Поради това ищецът бил в забава по реда на чл. 95 ЗЗД и върху него на основание чл. 96 ЗЗД преМ.вал риска и в негова тежест били необходимите разноски, направени в резултат на забавата му, а длъжникът се освобождавал от последиците на забавата.

В допълнителната искова молба ищецът -земеделски производител сочи, че според предложените от ответника срокове в допълнителното споразумение от 15.01.2023 г., ищецът несъмнено е щял да излезе извън крайния срок за изпълнение на инвестицията. Сроковете в допълнителното споразумение не отчитали преустановяване на производствения процес поради демонтаж и изграждане на нова стена на производственото помещение, нито били предвидени 72 часови проби след въвеждане в експлоатация на техниката, нито завеждането на актива и застраховането му след представяне на всички документи и огледа от ДФЗ, за да бъде подадено заявлението за финансиране в срок. Ищецът нямало как да се съгласи да 4 подпише това споразумение, тъй като с предложените от ответника срокове за изпълнение категорично щял да изпусне срокът за подаване на заявление за финансиране пред ДФЗ. Ищецът можел да си позволи тази инвестиция само при сигурност за получаване на държавна помощ от ДФЗ. В противен случай ищецът нямал интерес от внедряването на системата за вакуумно охлаждане, с което ответникът бил напълно наясно.

В отговор на допълнителната искова молба „Б.“ ЕООД твърди, че договорът между ищеца и Държавен фонд Земеделие, е сключен на 19.05.2022 г., поради което срокът за извършване на инвестицията е 9 месеца от датата на подписване на договора и изтичал на 20.02.2023 г. / тъй като 19.02.2023г. е неделя/. Следователно, ако ищецът бе изпълнил задължението си по договора с ответника да заплати остатъка от продажната цена след получаване на уведомлението от „Б. ЕООД“ на 10.01.2023г., то щяло да има предостатъчно време за извършване на доставката и монтажа на вакуумната охладителна техника Weber Cooling и въвеждането й в експлоатация, така че ищецът да може да се ползва от държавната помощ по представения договор с ДФ „Земеделие“. Ответникът не можел да положи усилия да намери друг доставчик, тъй като където и да се изработват и откъдето и да се доставят различните компоненти, сглобяването и комплектоването им можело да се извършва от производителя Weber или от негови дъщерни дружества.

Забавата при доставката на компонентите била повсеместна и се отнасяла за всички дъщерни дружества на производителя Wеber. Ответното дружество оспорва твърдението на ищеца, че е знаел за крайния срок, в който ищецът можел да подаде заявление за държавна помощ. Информация за датата 20.02.2023г. като крайна дата, до когато техниката следвало да бъде доставена и монтирана, била получена по телефона след 11.01.2023 г. във връзка с изготвянето на споразумението между страните за конкретните дейности и сроковете за тяхното извършване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че на 14.03.2022 г. страните са сключили Договор за търговска продажба на селскостопанска техника , с който „Б.“ 5

ЕООД като продавач продава на ЕТ „ЗП И.М.“ като купувач ВАКУУМНА ОХЛАДИТЕЛНА СИСТЕМА ЗА 4 ПАЛЕТА Weber Cooling- 1 бр., като купувачът се задължава да запалти уговорената цена, съгласно условията и начина, описани в договора. Съгласно чл. 3 от договора общата продажна цена на техниката била в размер на 287 878,80 лв. с ДДС, като плащането е уговорено по описания в клаузата начин – авансово в размер на 40 % /при поръчка/ и 60 % преди товарене на техниката от склад на доставчика. В чл. 6 от договора е уговорено, че продавачът предава на купувача техниката, предмет на договора, франко склад на купувача, в срок най- късно до шестнадесет седмици, считано от датата на извършване на авансовото плащане по чл. 3, ал. 1 от договора. Продавачът уведомява купувача поне 10 дни предварително за датата и мястото на приемо- предаването на техниката.