Определение № 23875 от 30.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23875 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110148998 по описа за 2025 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 335910/15.10.2025г. на СРС, подадена от М. И. Н., П. И. И., В. И. Т. и Д. И. Т. срещу Т. И. М..

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника Т. И. М. в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за учредена в полза на адв. Владимир Хаджиев представителна власт за подаване на отговора на исковата молба. В случай, че такава представителна власт не е учредявана или е учредена след подаване на отговора на исковата молба, то отговорът изрично и лично да бъде потвърден от Т. И. М.. При неизпълнение съдът ще приеме, че липсва надлежно подаден отговор на исковата молба със следващите се от това процесуални последици!

УКАЗВА на ответника Т. И. М. в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена по сметка на съда такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 25 цента за възпроизвеждане на отговора на исковата молба за връчване на ищците.

При неизпълнение съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 06 октомври 2026г.

Час: 14:00

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищците М. И. Н., П. И. И., В. И. Т. и Д. И. Т. чрез адв. И. И. – АКСофия, са предявили срещу ответника Т. И. М. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 451 кв.м., находящ се в град София, кв. „Христо Ботев“, ул. „503“ № 26.

Ищците твърдят, че техният наследодател И. Н. И., починал на 08.02.2025г., бил собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град София, кв. „Христо Ботев“, ул. „503“ № 24, ведно с построените в него сгради.

Собствеността върху него той придобил през 1995г. чрез давностно владение, като бил признат за собственик на 365/830 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 830 кв.м., съставляваща парцел ІV-18,13, кв. 11 по плана на град София, кв. Христо Ботев. Другата част от имота – 402/830 ид.ч., понастоящем била имот с идентификатор ***, който бил 1 собственост на Надежда Методиева Велева и Александър Стойчев Велев. През 1974г. те дарили на децата си имота, като само едно от тях – Методи Стойчев, го обработвал.

Постепено обаче и той го изоставил и спрял да идва. Още през 1994г. И. И. за нуждите на семейството си започнал да обработва този съседен на имота на ищците имот – направил порта, свързваща имотите, насадили се плодни дръвчета, садили зеленчуци и го поддържали и стопанисвали като свой. През м.04.2024г. ответникът се появил и поставил порта откъм улицата, като заявил, че е закупил имота. На 29.09.2024г. наследодателят на ищците получил уведомление за промени в кадастралния регистър, като той се заличавал като собственик на общия парцел и като собственик на спорния имот 308 се вписвал Т. М..

При справка в АГКК се установило, че М. се сдобил с нотариален акт през 2024г. по обстоятелствена проверка. Обосновава се, че отразеното в този нотариален акт не отговаряло на действителността. Т. М. никога не проявявал интерес към този имот, не го бил владял или ползвал, затова и се отрича той да е придобил правото на собственост върху него по давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. И. М. чрез адв. Владимир Хаджиев /очаква се представяне на пълномощно!/ е подал Отговор на исковата молба, вх. № 157049/18.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Ищците не обосновавали защо претендират право на собственост върху целия имот, а твърденията им не отговаряли на фактическото положение. Заявява, че „баба Славка“ била дългогодишен съсед на процесния имот и до около 2010-2011г. тя упражнявала фактическа власт върху него. Поради напредналата си възраст към 2011г. тя предала владението върху имота на М.. Още оттогава той започнал активно да стопанисва имота – възстановил и подменил оградата откъм улицата, оградил го и го обособил, с което явно и несъмнено демонстрирал намерението си да го владее. Като владелец предоставил възможност на Павлина Д. да обработва част от мястото и да сади зеленчуци. Насадил имотни дръвчета – череша, слива и круша. Вземал необходимата му вода от съседния имот, собственост на „Светлин и Светлозара“, които закупили къщата на „баба Славка“. Ищците никога не били упражнявали фактическа власт върху имота и не били реализирали никакви действия в него. Спорният имот и този на ищците винаги били отделени с ограда. До извършването на промени в кадастралната карта те дори не знаели, че евентуално притежават някакви идеални части. Около 2021г. ищците помолили ответника М. да им разреши да поставят временно детски басейн в процесния имот, като било уговорено, че при поискване той ще бъде махнат. Именно тогава, при това с позволението и знанието на М., била направена малка порта между двата имота за инцидентен достъп. По този начин ищците фактически признавали правата на ответника. Самото наличие на трайно изградена ограда между двата имота свидетелствало, че процесният такъв не е възприеман като част от имота на ищците.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения отрицателен установителен иск е за ответника по него. Същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесния имот в продължение на най-малко десет години с намерение за своене. При наличие на владение, насочено срещу съсобственик, следва да се докаже манифестиране на владението спрямо него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / възникване на право на собственост.

По делото не са налице факти, които да не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

УКАЗВА на ищците, на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, в седмодневен срок от съобщението да уточнят конкретните обстоятелства, които целят да установят с разпита на поисканите от тях свидетели. При неизпълнение доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

ДОПУСКА по инициатива на ответника разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, свързани с осъществяването на владение върху спорния имот.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат 2 за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /арг. чл. 140а, ал. 1 ГПК/.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3