Решение № 114 от 02.03.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. К., 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. М. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. М. Гражданско дело № 20225510101253 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.432 във връзка с чл.429 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че на *** г., около 17:35 ч. на път ПП I 6 км 322+300м, в землището на гр. М., обл.

С., на първия разклон за гр. М., след ресторант „Ч." е настъпило ПТП между управлявания от него лек автомобил марка: „Ф.", модел: „Т.", с рег. № ***, негова собственост и МПС марка: „Ф.", модел: „Т.", с рег. № ***, управлявано от В.В.Н., с ЕГН **********.

Сочи, че механизмът на ПТП-то бил следният: движел се с допустимата по ЗДвП скорост, по път ПП I-6 в посока гр. К. и достигнал до западния разклон за гр. М.. В този момент пред него внезапно изскочило МПС марка:

„Ф.", модел: „Т.", с рег. № ***, управлявано от В.В.Н., с ЕГН ********** и последвал удар, като МПС-то било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ***, валидна до ***г. Безспорно причината за процесното ПТП била виновното поведение от страна на горепосочения водач и се изразявала във неспазването на правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал.1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл.20, ал. 2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП; чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Твърди, че вследствие на тези му нарушения, той отнел предимството на ищеца и последвал удар, като той нямал техническата възможност да предотврати сблъсъка, независимо, че се движел с разрешената за конкретния пътен участък скорост. Незабавно след инцидента органите на МВР били 1 информирани и своевременно посетили мястото на инцидента, направили оглед и издали протокол за ПТП с пострадали лица, с Рег. № ***-***г., който се явява официален писмен документ удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие. Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с № ***/***г.

Заявява, че след настъпването на въпросното ПТП загубил съзнание и получих разкъсно-контузна рана на главата (челото), като му била указана първа помощ в гр. К. от ЦСМП, където травмата му била хирургически обработена чрез извършването на шест шева. Бил прегледан обстойно и след като дежурният лекар установил, че няма непосредствена опасност за живота и здравето му бил освободен за домашно лечение, където спазвал стриктно медицинските указания.

Сочи, че за съжаление и към настоящия момент, вследствие на въпросната интервенция има ясно изразени белези, които са видими и от медицинска гледна точка ще останат ясно изразени навярно до края на живота му.

За настъпилото произшествие било образувано и ДП № 284 ЗМ № 710/2021 г. по описа на РУ-К., където били установени всички факти и обстоятелства, свързани с въпросното ПТП, в това число и виновно причиняване от страна на управлявалия застрахованото МПС марка: „Ф.", модел: „Т.", с рег. № *** довело до настъпването на процесното ПТП. Във горепосоченото ДП № 284 ЗМ 710/2021г. били изготвени автотехническа експертиза и скица от инж. Х.Г.Х. - експерт към ОС гр. С., член на СНАТЕБ, в които е описан подробно механизма на ПТП-то, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС-тата, участвали в него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които е визирал в настоящата молба.

В тази връзка твърди, че срещу виновния водач В.В.Н., с ЕГН ********** има влязло в сила споразумение за решаване на делото в досъдебно производство с № 4941/2021г. от 21.02.2022г., с което се признава за виновен за осъществените от него по-горе деяния.

Ищецът твърди, че вследствие на инцидента претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в получените от него болки и страдания. В период от повече от месец приемал непрестанно медикамента, с които да облекчи получените непрестанни болки в областта на главата му, които не му позволявали да води нормален социален живот и при извършване на обикновените си социално-битови нужди, непрестанно търсел съдействието на близки и роднини.

Освен получените силни физически болки, заявява, че претърпял и тежки психически травми, които водели до месеци наред нежелание за контакта с хора, като постоянно се завръщал към ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство му довело до проблеми със съня, каквито преди това нямал. Винаги щом се налагало да пътува с автомобил изпитвал чувства на безпокойство, тревога и уплаха. Особена тревожност у него предизвиквала и срещата му с коли от същия цвят, като веднага спомените за инцидента изплували. Непрекъснатите кошмари, вследствие на случилото се, трудно заспиване и говоренето му по време на сън зачестили, 2 като говоренето включвало елементи от въпросната катастрофа. Тези състояния го принудили да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите си. С оглед на горното счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да е в размер на сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

Тъй като автомобилът управляван от виновния водач, причинил процесните неимуществени вреди - В.В.Н., с ЕГН: ********** е притежавал валидно сключена застраховка с полица № ***, валидна до ***г. към З. „Д." АД, с ЕИК ***., на *** г. подал молба /претенция/ за изплащане на дължимото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като им представил и абсолютно всички документа, с които разполага и от които става видна вината на виновното лице, както и всички настъпили имуществени вреди вследствие на инцидента и механизма на тяхното причиняване. Вместо това на *** г. получил писмо от страна на ответника с изх. номер *** г., в което бил уведомен, че неговата щета е заведена под № *** и е необходимо да предостави още документа.

Счита горепосоченото искане за изцяло незаконосъобразно и неоснователно, тъй като е предоставил всички документа, които са му поискани от ответника, в това число и протокол за ПТП с пострадали лица, с Рег. № ***-***г., който се явява официален писмен документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и от същия са видни по категоричен и несъмнен начин всички факта и обстоятелства свързани с настъпилото ПТП, в това число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. Счита, че така вмененото му задължение от ответника да представи още документа е изцяло нерелевантно към настоящия спор и по никакъв начин не е свързано с възможността на ответника да определи дали е налице облигационно правоотношение между него по силата, на което той дължи изплащането на застрахователно обезщетение. Поставянето на подобно изискване е своеобразна злоупотреба с права и се явява незаконосъобразно основание, вменявайки ми се задължения, които не са нормативно установени.

С оглед на гореизложеното на ***г. подал писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса на застраховането. Ответникът не счел искане му за основателно и го оставил без разглеждане.

Счита така постановения му отказ с Изх. № ***г., издаден от ответника за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на закона и в частност на чл. 405, ал. 1 от КЗ. Сочи, че полученият от него отказ не е основание да не му бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените му неимуществени вреди, (чл. 408 от КЗ) и следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправомерен.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.

432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД З. „Д." АД, с ЕИК ***, гр. С. ***, р-н „И.", ж.к. „Д.", бул. ***, представлявано от Б.Г. И., Б.В.М., Ж.С.К., да заплати в негова полза сумата в размер на 1 200 лева, представляваща претърпените неимуществени вреди, а именно болки и страдания, вследствие настъпилото на *** г. ПТП, причинено от виновното поведение на застрахования водач със застрахователна полица № ***, сключена с ответното дружество и законна (мораторна) лихва върху сумата 3 предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящия иск 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски. Сочи банкова сметка, по която да бъдат преведени претендираните суми: *** в Р.ЕАД, собственост на адв. М. Т..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З.

Д.“ АД, чрез юриск. Й. К., с който заявява, че оспорва така предявените искове като неоснователни и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли така предявената исковата претенция изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК присъди в полза на „З. Д." АД направените в настоящето производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В условия на евентуалност, в случай, че съдът счете исковете за основателни, моли съда да намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства от една страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, с оглед критериите запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, от друга страна на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреди, респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от страна на ищеца.

Счита настоящият иск за процесуално недопустим, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 412 от Кодекс за застраховането "Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок от 45 дни от датата на завеждане на претенцията", каквото и в случая е направил „З. Д." АД, с писмо с изходящ № *** от ***г.

На 10.05.2022 г. с входящ № 270 ищецът е предявил Жалба по чл.108, ал.6 от КЗ, но поради факта, че Застрахователят, с писмо с изх. № *** г. не е постановил отказ или определил обезщетение, същата не отваря задължение за застрахователя за извърши действия в 7-дневния срок, регламентиран в чл.108, ал.6 от КЗ.

В настоящия случай, ищецът не е представил всички доказателства за установяване на основанието и размерът на претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/, за да се приложи срокът по чл.412, ал.З от КЗ.

Поради което, счита, че искът се явява недопустим, тъй като исковата молба е подадена преждевременно - 30.05.2022 г. и не е спазен императивно уредения срок по чл. 498, ал. З от КЗ, тъй като процедурата по доброволно уреждане на застрахователната претенция не е приключила и към настоящия момент, от което следва че към момента на подаване на исковата молба, евентуалното право на това вземане не подлежи на защита по съдебен ред и искът следва да бъде оставен без разглеждане.

Предвид изложеното счита, че предявеният иск се явява недопустим и не следва да бъде разглеждан, тъй като съгласно Кодекса за застраховането, а 4 по-точно чл. 498, ал. З във връзка с чл. 496 от КЗ, във връзка чл. 380 от КЗ, съществува абсолютна процесуална предпоставка, за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност", на виновния водач, а именно изтичане на тримесечният рекламационен срок, от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, до предявяване на исковата молба. Тази предпоставка трябва да е налице към момента на предявяване на иск пред съда, в противен случай, липсата и води до недопустимост.

Оспорва изцяло ищцовите претенции както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства, като моли съда да отхвърли ищцовите претенции изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на разноски в настоящето производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то моли съда да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.