Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 719 от 14.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 603/2022
Вид
Решение № 719
Подписан
14.06.2025
Състав
Мариета Благоева Бедросян

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 28 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 28, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Пловдив, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20225300100603 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАрЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Булгрейпс“ ООД - Пловдив, ул. А. Екзарх 21А, с ********** Г.

Н., ЕИК 203704289, със съд. адрес: гр. ****************************** чрез адв. А. П., е предявил срещу ответниците П. Г. М., ЕГН **********, и П. П.

М., ЕГН **********, и двамата от гр. *********, обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД, а именно: частични искове по чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ в размер на 100 000 лв. за всеки ответник от общо дължимите от него 233 280,61 лв., ведно със законната лихва, „считано от присъждането им“ до окончателното плащане; по чл. 86 от ЗЗД в размер на 9 000,72 лв. за всеки ответник – лихви за забава за периода 07.01.2021 г. – 26.11.2021 г. върху главниците от по 100 000 лв., както и направените по делото разноски.

Твърди, че въз основа на сключени с ответниците Договори за аренда № 2817/24.04.2016 г. и № 2816/28.04.2016 г., в качеството си на арендатор, със знанието и съгласието на арендодателите П. и П. М.и извършил промяна на статута на арендованата зем. земя, находяща се в землището на с.

*****************************, която от земеделски ниви е променена на 1 лозови насаждения. В изпълнение на промяната дружеството сключило множество договори с трети лица са изграждане на инфраструктурните мероприятия на лозовите масиви – извършване на СМР, покупка, доставка и засаждане на лози, реализиране на напоителни системи и др., подробно описани в ИМ по видове, размери и доставчици, на обща стойност 466 561,22 лв., с която сума счита, че се е увеличила стойността на обектите, предмет на двата арендни договора.

Тъй като процесните Договори за аренда №№ 2817/24.04.2016 г. и 2816/28.04.2016 г. са прекратени с влязло в сила решение по гр.д.№ 8868/2018 г., ПРС, ответниците дължат на ищеца на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ общо сумата 466 561,22 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.01.2021 г., когато е уговорена среща между страните, до подаване на ИМ.

Срещата е била поискана от дружеството с оглед изготвяне на опис – оценка и предаване на владението на имотите, както и уреждане на взаимоотношенията във връзка със стопанисването на лозовото насаждение, но ответниците не са се явили.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ищците да му заплатят исковите претенции в посочените частични размери, ведно със законните последици, както и обезщетение за забава върху частичните главници за периода 07.01.2021 г. – 30.11.2021 г.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.

Ответниците П. Г. М., ЕГН **********, и П. П. М., ЕГН **********, и двамата от гр. *********, ул. **********, със съд. адрес: гр. *********, бул.

**********************, чрез адв. В. Т. -Б., са подали отговори, в които заявяват, че исковете са допустими, но ги оспорват изцяло по основание и по размер като недоказани и неоснователни.

Не оспорват, че между страните е сключен Договор за аренда от 28.04.2016 г. по отношение на нива от 79,172 дка, съставляваща имот № ***** находяща се в землището на с. ***********************, който е развален от съда на основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ с влязло в сила на 24.09.2020 г. Решение № 1440/15.04.2020 г. по гр.д.№ 8868/2018 г., ПРС, поради неплащане на арендните вноски от страна на арендатора, който е неизправна страна по тези 2 договори и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Твърдят, че в случая не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, тъй като арендния договор не е прекратен, а е развален от съда, като законът прави ясно разграничение между двете хипотези – по чл. 27 и по чл. 28 от ЗАЗ.

Оспорват всички фактури, договори за стоки и услуги, анекси към тях, банкови бордера и др., представени от ищеца, тъй като те не разполагат с достоверна дата и са съставени за нуждите на настоящото съдебно производство, поради което не могат да им бъдат противопоставени. Тези документи касаят други лозя в землището на с. ***********************, които ищцовото дружество ползва.

Считат исканите подобрения, касаещи обработване и поддръжката на земята – поливане, оран, торене, маркиране, подравняване и др., че са задължение на арендатора, а не на арендодателите. Направените в тази връзка разходи от ищеца не са подобрения, водещи до увеличаване на стойността на имота, а са необходими разходи за извършване на дейността, от която той е извличал блага и е получавал доходи.

Освен това, 75 % от сумите, вложени за промяна на статута на зем. земи от ниви в лозя, са възстановени от ДФ „Земеделие“, с който ищеца има сключени Договори №№ 201650/25.04.2016 г. и 201653/25.04.2016 г.

Ищцовото дружество продължава да е във владение на процесните зем. имоти и да получава парични средства от ДФ „Земеделие“ за тях, въпреки че договорите за аренда са развалени през 2020 г.

Освен това, твърдят, че промяната на статута на ПИ с идентификатор *** в землището на с. ************** е неправилно преценено като ефективност на културата „лозе“, тъй като почвата е чернозем, който е непригоден за отглеждане на лозя, и с тези насаждения се влошава качеството на земята, за която е необходим финансов ресурс, за да бъде възстановена в първоначалния си вид. ПИ не се обработва и поддържа и е в изключително лошо състояние, обрасъл с бурени, тръни и храсти.

Не е давано и съгласие от страна на арендодателите за извършената промяна, а описаните във фактурите движими вещи не съставляват подобрения, тъй като не са трайно прикрепени към земята и могат да бъдат безпроблемно отделени от нея.

3

Оспорват претендираното обезщетение за забава, като твърдят, че ищецът се намира във владение на имота и след развалянето на арендните говори и без да има сключени договори за наем, а разменената между страните кореспонденция касае уреждане на отношенията между тях, като никъде ищецът не е посочил, че претендира обезщетение за забава.

Подробни съображения в тези насоки са изложени в отговорите и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени доказателства и експертизи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че Г. Е. М., ЕГН **********, е собственик по реституция и наследство на нива в местността „*************“ с площ от 79,174 дка, трета категория, съставляваща имот № ***** по плана за земеразделяне на с.

***********************, при граници и съседи: имот № 037019 на И. И. И., имот № ****** на н-ци на Р. Г. С., кад.№ ******* – полски път, имот № ******* – полски път, съгласно т. 2 от Дял II от Договор за доброволна делба на зем. земя от 12.06.2003 г. с рег.№ 2760, акт 180, том 2, и скица № *****/25.04.2015 г. на ОСЗ – Нова Загора. От представеното удостоверение за наследници изх.№ 1300-24443/11.03.2014 г. на Район Централен – ********* се установява, че ответниците П. П. М., ЕГН **********, и П. Г. М., ЕГН **********, са наследници по закон – съпруга и син на Г. Е. М., ЕГН **********, поч. на **.**.**** г.

Няма спор също, че на 28.04.2016 г. е сключен Договор за аренда на зем. земя с нот. заверка на подписите рег.№ 2817/28.04.2016 г. на нотариус А. К. рег.№ 171 на НК, вписан с вх.рег.№ 1741/13.05.2016 г., Акт № 289, том 2, дело 1729/2016 г. на СВ – Нова Загора, с който арендодателите П. П. М. и П. Г. М. отдават на арендатора „Булгрейпс“ ООД за срок от 26 години собствените си недв. имоти в общ размер на 140,974 дка в землищата на с. *********, с.

**********, с. *********** и с. **************, всички в община ************, в т.ч. и нива от 79,172 дка, съставляваща имот № ***** находяща се в м.

„*************“ в землището на с.

4

***********************, област Сливен, ПИ с идентификатор ***.

Според чл. 8, ал. 2 от Договора за аренда № 2817/28.04.2016 г., арендаторът има право да засажда арендуваните имоти с каквито прецени по вид трайни насаждения, както и да изменя начина на трайно ползване на имотите, като с подписването на настоящия договор арендодателят дава изричното си съгласие за това.

Няма спор също, че с влязло в сила на 24.09.2020 г. Решение № 1440/15.04.2020 г. по гр.д.№ 8868/2018 г., ПРС, 19 гр.с., потвърдено с Решение № 260117/24.09.2020 г. по в.гр.д.№ 1340/2020 г., ПОС, 9 гр.с., е развален Договора за аренда на зем. земя с нот. заверка на подписите рег.№ 2817/28.04.2016 г. на нотариус А. К. рег.№ 171 на НК, на основание чл. 28, ал.

2 от ЗАЗ, поради неплащане на арендните вноски от страна на арендатора, който е неизправна страна по тези договори.

По делото е приета съдебно-*****ическа експертиза с вещо лице М. Й.

В., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, ведно с приложен към нея снимков материал. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 14.12.2022 г., се установява, че според съставената от Института по почвознание, агротехнология и защита на растенията „***********“ – София Почвена карта на България, почвите в района на с. ***********************, са № 11 – леко глинеста и № 12 – излужени чернозем-смолници, глинести почви. Почвите в ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ************** са подходящи за създаване (засаждане) и отглеждане на земеделски култури, включително и лозови насаждения. Неподходящи за засаждане на трайни лозови насаждения са най-бедните почви от категория 10 и некатегоризираните почви.

При извършения от вещото лице оглед на 11.08.2022 г. на имота е установено, че само върху много малка част от терена – около 15-20 дка има засадени лозови насаждания (лози), а останалата част от имота е празна, с единични разпръснати лози. Почвата на целия имот е обрасла с много висока плевелна растителност с височина над 0,5 м.

Наличните на терена лози от около 15 – 20 дка са изоставени.

Междуредията и вътре редовите разстояния са обрасли с много висока плевелна растителност. През стопанската 2021/2022 г. площите с лозя не са 5 били обработвани и не са били прилагани добрите земеделски практики за правилен растеж и развитие на лозите. Наличните гроздове по лозите са почти изсъхнали и мумифицирани.

Съществуващите лози са поставени на подпорна конструкция, изградена от бетонови колове и три реда тел. Има маркучи за капково напояване от налична система за това, която обаче не е ясно дали е била въведена в експлоатация. Не е установено наличие на водоизточник, който да захранва системата за капково напояване. На останалата част от имота има бетонови колове и два реда тел.

Според вещото лице, в ПИ *** с площ от 79,166 дка, с начин на трайно ползване – лозе, няма създадено годно лозово насаждение.

Според Протокол № НТП – 20/01.11.2018 г. на ОСЗ – Нова Загора (л.

1000), в имот № ***** с начин на трайно ползване „нива“ по ВКС на с.

************** към 01.11.2018 г. има новосъздадени лозови насаждения, поради което е решено да се промени НТП на имота от „нива“ на „лозови насаждения“.

По делото е приета комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза с вещи лица Й. А. З. и Ч. С. П., която е оспорена от ответниците и която съдът не възприема, тъй като счита същата за пристрастна и необоснована.

От нея и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на 11.09.2024 г. се установява, че вещите лица са работили по предоставени от дружеството – ищец счетоводни документи, но в тях отчетените разходи касаят изграждане на лозов масив с площ от общо 15,1567 ха., в който се включват ИМ с идентификатор *** (стар № ******) с ефективна площ за засаждане от 7,7886 ха. и процесният ИМ с идентификатор *** (стар № *****) с ефективна площ за засаждане от 7,3681 ха. От последния имот 0,6938 ха. са засадени с лозе сорт „Тамянка“, като разходите за него са отчитани отделно от дружеството, а за останалите 6,6743 ха. от процесния ПИ ***** разходите са отчитани общо с тези на ПИ ****** и са общо 389 223,60 лв.