Решение № 2085 от 06.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2085 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110214492 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Б.Б.Р“ ЕАД срещу НП № 11-01-360 от 29.08.2024 г., издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (обн. ДВ бр. 21 от 10.03.2006 г., приложима редакция ДВ бр. 13 от 2019 г.), на основание чл. 32, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна на въззивника се иска отмяна на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Наказващият орган (чрез процесуален представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, твърдейки липса на съществени нарушения на процесуалните правила и липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

От АУАН и приложеното заверено копие от писмо до въззивника с процесното писмено потвърждение върху същия материален носител (с уточнението, че ангажирането на свидетелски показания /в това число на актосъставителя и на свидетелите по АУАН/ не е задължително - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина, имайки предвид това, че процесната контролна дейност се изразява в чисто документална проверка, а също и с уточнението, че от останалата ангажирана доказателствена съвкупност не следва друго) се установява напълно еднозначно (по несъмнен начин) описаната в НП фактическа обстановка, която практически е безспорна между страните, с която те са запознати и към която съдът препраща (забрана за използване на такъв начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба, като това не означава, че настоящата инстанция не е такава по фактите и не излага установената от нея фактическа обстановка – това просто се осъществява чрез препращане, избягващо повтаряне, а срещащото се в практиката становище в смисъл, че при подобно препращане не била ясна волята на съда досежно приетата за установена фактическа обстановка е лишено от житейска и правна логика – няма как да е налице подобна неяснота, щом изрично се препраща към съдържание, налично в 1 кориците на делото и с което страните са запознати). При това положение материалният закон е приложен напълно правилно от наказващия орган (виж по-горе!), в това число с оглед уредбата по чл. 3 от ЗАНН. Сумата на поетото задължение (платима ежемесечно) съвсем очевидно изключва квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (без значение в коя точно редакция на тази разпоредба). Разпоредбата, която се явява нарушена в случая, изисква изрично подпис и на лицето, отговорно за счетоводните записвания (съобрази и чл. 10 от Закона за счетоводството!), какъвто подпис в процесната хипотеза несъмнено (безспорно/) липсва. Наличието на какъвто и да било друг подпис (колкото и да са на брой други подписи) в документа, визиран в чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, колкото и на брой да са съответните лица с функции по управление, подписали съответния документ, е ирелевантно за спазване на изискването по последната посочена разпоредба за подпис и от страна на лицето, отговорно за счетоводните записвания. Всичко, визирано от страна на въззивника като нарушаване на процесуалните правила, при всяко положение не обосновава хипотеза на съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН – и в АУАН, и в НП е налице изложена информация както от фактическа, така и от правна страна (впрочем нито във фактически, нито в юридически аспект, обвинението се характеризира с някаква особена сложност), която е напълно достатъчна, за да е в крайна сметка ясно обвинението и срещу него да може да се упражни по същество (от гледна точка на фактите и на приложението на материалния закон) процесуалното право на защита, което е съвсем очевидно дори и от съдържанието на възражението срещу АУАН и процесната жалба (където са излагани и аргументи по същество, т. е. обвинението е и е било напълно ясно за възразяващия/обжалващия); в този смисъл релевирането на доводи за процесуална незаконосъобразност от страна на жалбоподателя практически се явява израз на забранената от чл. 57, ал. 2 от КРБ злоупотреба с право. Нужно е да се уточни, че наличието на незадължителна (нетълкувателна) съдебна практика (каквато се сочи по делото) в един или друг смисъл само по себе си се явява ирелевантно.

При цялостния и служебен преглед по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за отмяна или за изменение на обжалваното НП (в това число доколкото актосъставителят се явява финансов инспектор, както изисква чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, а наказващият орган е именно визираният като такъв в същата разпоредба директор на АДФИ), поради което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на въззивника изначално липсват, а на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ (с уточнението, че изразът „ако те са били защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на корективно тълкуване, доколкото съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в производството при обжалване на НП се явява самият орган, който е издал постановлението, т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда при защита /процесуално представителство/ от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в полза на съответната страна по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН) в минималния размер (имайки предвид относително ниската степен на правна и фактическа сложност на делото, а и относително ниския размер на наложената санкция) съобразно чл.

63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 11-01-360 от 29.08.2024 г., издадено от директора на АДФИ.

Не присъжда разноски в полза на горепосочения жалбоподател, когото осъжда да заплати на АДФИ сумата от 80 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3