Определение № 37 от 28.01.2014, Административен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37 гр.Враца, 28.01.2014г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, ІV-ти състав в закрито заседание на 28.01.2014г./ двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година/ в състав:

Адм.съдия: Жанета Малинова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 611 по описа за 2013г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.256 и чл.257 от АПК. Образувано е по жалба на С.Н.Н.-изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Враца.

В жалбата и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че е налице бездействие от страна на началника на затвора Враца, изразяващо се в неизпълнение на законоустановени задължения по чл.2, т.3, чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от ЕКПЧ; Акт рег. № 4391/19.04.2012г. на гл.директор на ГД”ИН” и Акт рег. № 94-С-16-111 от 13.05.2013г. на зам.министъра на правосъдието, г-н Д.Б. да му бъдат подсигурени законоустановените условия за изтърпяване на наложеното му наказание “лишаване от свобода”, при зачитане на правото му да си създаде потомство и да му бъде съдействано в рамките на закона за реализиране на това негово право и желание.

Ищецът изтъква, че от 11.10.2006г. е настанен в затвора-Враца за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” за срок от 30 години. Посочва също така има дългогодишна приятелка В. С. П., с която са живели на семейни начала до влизането му в затвора и с която имат взаимно желание да си създадат дете, докато изтърпява наказанието лишаване от свобода. Предвид на продължителния срок, за който ищецът следва да изтърпява наказанието и с оглед на обстоятелството, че с напредването на възрастта им шансовете за това значително намаляват, същите са депозирали многократни молби и жалби до ГД”ИН” и до министъра на правосъдието, с искане да им се укаже начина, по който могат да реализират желанието си за създаване на дете. В тази връзка молба /л.18/ до *** ГД”ИН” гр.София, жалби до министъра на правосъдието гр.София /л.19 , л.20 и л.22 / от В. П..

Със същото искане ищецът е депозирал молба рег.№ 2661/27.1.22010г. на затвора Враца/л.21/ до *** ГД ”ИН” гр.София, в която е посочил, че изтърпява наказание ”лишаване от свобода” в размер на 30/тридесет/ години, от които към момента на подаване на молбата е изтърпял 13 години и желае да му се укаже начина

/в това число и възможността по чл.98, ал.1,т.5 от ЗИНЗС/удължено свиждане за 4 часа или друг начин/, по който биха могли да си създадат дете с неговата дългогодишна приятелка, с която са живели на семейни начала преди да бъде задържан. Молба със същото искане ищецът е депозирал и до***на ГД”ИН” гр.София рег. № С-426/24.02.2011г. /л.25/. Във връзка с горепосочените молби и липсата на отговор, ищецът е депозирал жалби до министъра на правосъдието /рег. № С-227/21.01.2011г., рег. № С-711/16.03.2011г., в които отново поддържа заявеното искане в цитираните по-горе молби. Молба с идентично искане е депозирана от ищеца до министъра на правосъдието рег. № С-1348/25.05.2011г./л.23-л.40/; молба до г-н П. К., *** на ГД”ИН” във връзка с отговор до ищеца с писмо рег. № 3884/09.05.2011г. по описа на Министерство на правосъдието, ГД”ИН” гр.София. Молби със същото искане ищецът е депозирал и до Председателя на Народното събрание, Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите рег.

С-2974/31.10.2011г./л.45-48/ и рег. № С-379/17.02.2012г./л.52-л.57/, на които молби е отговорено с писмо рег. № 153-14-1433/19.01. 2012г. и писмо рег. № 153-14-1433/15.03.2012г. с указания за извършване на проверка и предприемане на действия защита правата на ищеца, съгласно Конституцията и законите в страната.

Във връзка със същото искане ищецът е депозирал молба рег. № С-648/22.03.2013г. до Президента на Република България/л.84-л.89/, която съгласно писмо изх.рег. № 94-00-1402/26.04.2013г. е изпратена по компетентност на Министерство на правосъдието.

По повод жалба на ищеца № 4876/10.11.2011г. е последвало издаване на Становище на Омбудсмана на Република

България /л.74-л.76/, адресирано до Д. К.-министър на правосъдието и до М. Д.-*** на ГД”ИН”, като в т.4 “Препоръки и предложение” е дадена препоръка “да се преразгледа молбата на С.Н. и да се предостави възможност включително и за изкуствено осеменяване на В.

П. от страна на л.св.С. Н.”.

Последвало е издаване на писмо рег. № 94-С-11/13.05.2013г./л.91-93/, подписано от Д. Б.-зам.министър на правосъдието до ищеца, с копие до Администрацията на Президента, копие до Омбудсмана на РБ, копие до ГД”ИН” и копие до началника на Затвора Враца. С цитираното писмо се отменен ”мълчалив или изричен отказ на началника на затвора гр.Враца относно демонтаж на съществуващата камера за видео наблюдение в мястото за удължено свиждане в затвора гр.Враца”. С писмото е разпоредено на гл.директор на ГД”ИН” да издаде указания към териториалните структури в местата за лишаване от свобода от закрит тип, относно премахване на видео наблюдение и отмяна на какъвто и да е ред за провеждане на свиждането в тях, поради намеса в личния живот не само лишените от свобода, но и гражданите, дошли на такова свиждане. Със същото писмо са цитирани предвидените в закона изчерпателно посочени правни възможности за контакт на лишените от свобода с близките им, а именно: “удължено свиждане”, 12 часово свиждане извън района на мястото за лишаване от свобода”; “домашен отпуск” или “прекъсване изпълнението на наказанието”. Писмото изразява съгласие с препоръката на Омбудсмана на РБ за оказване на ищеца “съдействие от страна на администрацията при необходимост, включително и изкуствено осеменяване за решаване на проблема”.

По повод съдържанието на цитираното писмо на зам.министър Б. ищецът е депозирал молба от 27.05.2013г. , молба от 03.06.2013г. до началника на затвора Враца с искане да бъде приет за разговор и решаване на поставения от него въпрос-оказване на съдействие да си създаде дете с неговата приятелката, във връзка с акт рег. № 94-С-11/13.05.2013г. на Д.Б.-зам.министър на правосъдието.

От приложената докладна записка/л.116/ на Г. И. С.-*** НОТ до началника на затвора Враца се установява, че на 17.05.2013г., по нареждане на началника на затвора Враца е демонтирана камерата за видео наблюдение, поставена в стаята за удължено свиждане.

Като доказателство по делото са приети: справка на началника на затвора Враца, рег.

№ 2669/20.12.2013г. относно предоставена възможност на ищеца по време на изтърпяване на наказанието”лишаване от свобода”, молби и декларации от ищеца, описани подробно в молба вх. № 109/14.01.2014г.

От обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание на 22.01.2014г. по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК се установява, че е имал първоначален режим на изтърпяване на наказанието “усилено строг”, а сега при действието на ЗИНЗС изтърпява наказанието “лишаване от свобода” при “строг режим” и работи като библиотекар в затвора-Враца..

Настоящият състав, след преценка искането на ищеца и доказателствата по делото, намира, че същото е недопустимо за разглеждане по същество, по следните съображения:

Въз основа на заявеното искане в жалбата и поддържано от ищеца в хода на процеса, съдът приема, че е сезиран с искане с правно основание по чл. 256 и чл. 257, ал.1 от АПК. Ищецът оспорва бездействието на началника на затвора Враца да изпълни указанията, дадени от гл.директор на ГД”ИН” в акт рег. № 4391/19.04.2012г. и указанията на зам.министъра на правосъдието в акт рег. № 94-С-16-11/13.05.2013г., за съдействие на ищеца относно желанието му да си създаде потомство с неговата дългогодишна приятелка, докато изтърпява наказанието ”лишаване от свобода”. Искането се основава на разпоредбите на чл.2, т.3, чл.15, т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС.

Съгласно разпоредбата на чл. 256 от АПК

“Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искането до органа за извършването му”.

Съдът приема, че в случая не е налице бездействие на началника на затвора Враца, по смисъла на чл.256 от АПК, т.е. не е налице бездействие за извършване на фактически действия, които началникът на затвора Враца, в качеството си на административен орган да е задължен да извърши по силата на закона. За да е приложима разпоредбата на чл. 256 от АПК следва да са налице при условията на кумулативност следните елементи: 1/задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона да изпълни предписаните в закона фактически действия; 2/регламентирано от закона субективно право на гражданина или организация, на което да съответства корелативно задължение на административния орган да извърши предписаните в закона фактически действия, 3/действията, които следва да извърши административния орган, разпоредбата на чл.256 от АПК изисква да са фактически, т.е., извършването им да се дължи по силата на закона и да не е опосредено, чрез да издаване на индивидуален административен акт от административния орган.

В конкретният случай не са налице предпоставките на цитираната разпоредба, тъй като посочените от ищеца правни норми не съдържат задължение за началника на затвора Враца да извърши действията, претендирани от ищеца. Доколкото ищецът се позовава на неизпълнение от началника на затвора на указанията, дадени от гл.директор на ГД”ИН” в акт рег. № 4391/19.04.2012г. и указанията на зам.министъра на правосъдието в акт рег. № 94-С-16-11/13.05.2013г., за оказване съдействие на ищеца относно желанието му да си създаде потомство, съдът приема, че и в този случай не са налице предпоставките на чл.256 от АПК за уважаване на жалбата, тъй като не е налице задължение на административния орган за извършване на фактически действия, произтичащи пряко от закона. С акт рег. № 94-С-16-11/13.05.2013г. е отменен мълчалив или изричен отказ на началника на затвора Враца за демонтаж на съществуващата камера за видео наблюдение в мястото за удължено свиждане в затвора гр.Враца”. Демонтажа на камерата за видео наблюдение в стаята за удължено свиждане е фактическо действие, което видно от докладна записка на Г. И. С.-*** НОТ до началника на затвора Враца /л.116/ е изпълнено на 17.05.2013г., по нареждане на началника на затвора Враца, преди постъпване на жалбата в АС-Враца, вх. № 2159 на

30.10.2013г. Следователно след като фактическото действие по премахване на камерата за видео наблюдение в стаята за удължено свиждане е изпълнено преди повече от пет месеци, преди предявяване на жалбата в съда, то и на това основание искането на ищеца е недопустимо за разглеждане по същество, тъй като е допустимо съдебно оспорване на фактически действия и/или бездействия, които се извършват в момента на оспорването и не са преустановени.

Ищецът поддържа и искането с правно основание чл. 257 от АПК, съгласно която разпоредба “Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като са приложими разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове”. Съдът намира, че с оглед заявеното искане на ищеца “да му бъдат подсигурени законоустановените условия за изтърпяване на наложеното му наказание “лишаване от свобода”, при зачитане на правото му да си създаде потомство и да му бъде съдействано в рамките на закона за реализиране на това желание”, което право ищецът обосновава с разпоредбите на чл.2, т.3, чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС, не са налице предпоставките на чл.257 от АПК и същото е недопустимо за разглеждане по същество.

В контекста на изложените по-горе съображения, твърденията на ищеца, не могат да бъдат квалифицирани като бездействие на административния орган-началника на затвора гр.Враца по смисъла на чл. 257 от АПК, тъй като правните норми- чл.2, т.3, чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС, на които се позовава ищецът съдържат общи правила и принципи, а не конкретно претендираното от ищеца субективно право “да си създаде потомство”. От друга страна цитираните правни норми(от които ищеца извежда своето субективно “право да създаде потомство”), не съдържат конкретно задължение за началника на затвора Враца да извърши исканите от ищеца действия. Защитата по чл.257 от АПК е само срещу фактически бездействия на административния орган да извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт.