Решение № 1366 от 16.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря В.ия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100508824 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7096/24.06.2022 г., постановено по гр. д. № 66797/21 г. по описа на СРС, 126 състав, са отхвърлени предявените от В. И. В. срещу „Е.Х.И.“ АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие № 156/05.11.2021 г. и заповед № 641/04.11.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „търговски сътрудник ОМР“, отдел „Осигуряване на материални ресурси“, сектор „Материални ресурси“ в „Е.Х.И.“ АД, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 6960,00 лв. в периода от 05.11.2021 г. до 03.05.2022 г. С решението В. И. В. е осъден да заплати на „Е.Х.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 860,00 лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от В. И. В. срещу решение № 7096/24.06.2022 г., постановено по гр. д. № 66797/21 г. по описа на СРС, 126 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е 1 постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните фактически обстоятелства по делото, но е направил неправилни правни изводи. Твърди, че при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на служебното начало в гражданския процес. Посочва, че с определение от 21.02.2022 г. първоинстанционният съд е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по делото заверени преписи от документите, посочени в определението, като е указал, че при неизпълнение на дадените указания, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 160 ГПК и да приеме за доказано, че към момента на уволнението не е извършено съкращение в щата, като в изпълнение на дадените указания ответникът е представил част от изисканите документи. Поддържа, че фиктивността при съкращаването в щата е винаги самостоятелно основание за незаконност на уволнението, но в случая първоинстанционният съд не се е произнесъл по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК по посоченото основание, както и по отношение на частично представените документи, касаещи обстоятелствата, посочени в определението от 21.02.2022 г. По този начин е било нарушено правото на защита на ищеца и това е довело отхвърляне на иска, вместо до прилагане на санкционната последица на чл.

161 ГПК по отношение на реалното съкращаване на щата. Твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като заповед № 641 за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 04.11.2021 г., а предизвестие № 156 за уволнение е с дата – 05.11.2021 г., като и двата документа са връчени на ищеца на 05.11.2021 г. Поддържа, че решението противоречи на закона и е необосновано в частта, касаеща подбора. Твърди, че в исковата молба е налице оплакване, че не е извършен задължителния по см. на чл. 329, ал. 1 КТ подбор, който довод съществува преди изтичането на преклузивния срок. Посочва, че независимо от това първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез добавяне на ново основание – че подборът не е извършен съобразно критериите по чл.

329, ал. 1 КТ. С оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност съдът е приел, че давността е изтекла на 08.01.2022 г., а искът за отмяна на уволнението поради липса на извършен подбор по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ е предявен след този срок, поради което 2 уволнението не може да бъде отменено само на това основание. Твърди, че решаващите мотиви на съда в тази им част противоречат на закона и са необосновани, тъй като лишават от смисъл института на изменение на иска, като приетата от съда преклузия след 08.01.2022 г. обезсмисля ролята на първото открито съдебно заседание във връзка със законоустановените възможности за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че преценката на работодателя да прецени за какъв срок от време да оцени срочността не подлежи на съдебен контрол, доколкото не е очевидно кратък, за да може да се направи извод за злоупотреба с право от негова страна. Твърди, че наличието на подобен дискриминационен подход създава обективни пречки на комисията по подбор и на работодателя да оцени добросъвестно, точно и обективно деловите качества на конкуриращите се лица, изразяващи се в натрупан опит, деловодитост и експедитивност. Поддържа, че посоченият незаконосъобразен критерий на комисията по подбор е предопределил крайния резултат от оценката. Твърди, че решението е неправилно и в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Е.Х.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че е неоснователно оплакването, че работодателят не е представил всички документи, които е бил задължен да представи, нито че от представените щатни разписания не може да се направи извод за наличието на реално съкращаване на щата. Поддържа, че не са налице основания за прилагането на последиците от непредставянето на документ /чл. 161 ГПК/, поради което първоинстанционното решение не е постановено при допуснати от съда процесуални нарушения. Твърди, че извод за липсата на реално съкращаване на щата не може да се направи от представените по делото извлечения от щатните разписания на ответника преди и след съкращаването на щатната бройка за длъжността „търговски сътрудник ОМР“. Поддържа, че от представените извлечения от щатните разписания се установява, че работодателят е извършил процедура по подбор по реда на чл. 329 КТ, за която не е бил задължен, тъй като съкратената щатна бройка е била 3 единствена. Счита, че правилно съдът е приел, че ищецът не е въвел своевременно и конкретно в предмета на спора като основание за незаконност на уволнението липсата на реално съкращаване на щатната бройка, заемана от ищеца, нито с исковата молба, нито в първото по делото открито съдебно заседание, нито в молбите и становищата, депозирани в определените от съда срокове. Посочва, че въпреки това съдът е изложил мотиви в тази връзка, които са обосновани със събраните по делото доказателства. Твърди, че изводите на съда, че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не страдат от пороците, посочени в исковата молба, са правилни. Поддържа, че процесното уволнение е извършено законосъобразно – на правното основание, предвидено в КТ, при наличието на материално – правните предпоставки, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и при спазване на процесуалните правила. Посочва, че изложените в исковата молба твърдения за ненадлежно извършена процедура по съкращаване на щата, както и твърденията за липса на извършен подбор, са неоснователни. Поддържа, че правилно съдът е приел, че новото основание за незаконност на уволнението, въведено в предмета на спора в откритото съдебно заседание на 24.03.2022 г. и в допълнителната молба от 29.03.2022 г., е преклудирано, тъй като е въведено извън срока по чл. 359, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 КТ. Посочва, че доколкото трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, считано от 08.11.2021 г., то посоченото основание за отмяна на уволнението е следвало да бъде заявено с исковата молба или най – късно до 08.01.2022 г. Независимо от това съдът е разгледал по същество така заявеното основание за незаконност на уволнението и правилно го е приел за неоснователно.

Посочва, че ищецът не оспорва процедурата по подбор, а единствено въведения от работодателя критерий за оценка „Изпълнение на възложената работа в определения срок за период от 30 дни назад преди извършване на подбора“ с твърдения, че така въведения критерий е незаконосъобразен, респ. че работодателят е следвало да вземе предвид целия период от време, през който ищецът е работил при ответника /11 г. трудов стаж в ответното дружество/, както и че ако е бил оценяван за целия период на трудовото правоотношение, би получил по – висока оценка от служителя Т.Г..

Поддържа, че при използване на критерий „Изпълнение на възложената работа в срок за период от 11 години назад“, колкото е трудовият стаж на 4 ищеца при ответника, би се стигнало до незаконосъобразно третиране на останалите работници и служители, участвали в подбора, тъй като същите имат различен стаж при работодателя, като стажът на ищеца е най – дълъг и същите биха били поставени в ситуация на съпоставяне при изначално различен критерий, което противоречи на разясненията, дадени с Тълкувателното решение по тълк. дело № 3/11 г. на ОСГК на ВКС. Посочва, че комисията не е определила самоволно критериите, а е оценила работниците и служителите съобразно критериите, определени от работодателя в заповед № 608/28.10.2021 г. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът В. И. В. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника „Е.Х.И.“ АД, считано от 19.01.2010 г., по силата на което е изпълнявал длъжността „търговски сътрудник ОМР“, отдел „Осигуряване на материални ресурси“, сектор „Материални ресурси“. Твърди, че трудовото му правоотношение е било прекратено с предизвестие № 156/05.11.2021 г. и заповед № 641/04.11.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 08.11.2021 г. Поддържа, че уволнението му е незаконно на следните основания: не е спазен срока на предизвестие, липсват реквизити в предизвестието и в заповедта, в т. ч. не са издадени от лице, което притежава работодателска власт; заповедта не е мотивирана; към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било взето решение за съкращаване на щата; не е извършен подбор по чл. 329 КТ. Във връзка с възражения, направени в първото открито съдебно заседание, уточнени с молба на ищеца от 29.03.2022 г. и от 20.04.2022 г., с определение от 03.05.2022 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска за отмяна на уволнението чрез добавяне на още едно основание за незаконност – че подборът не е извършен съобразно критериите за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за 5 незаконно и да отмени уволнението на ищеца, извършено с процесната заповед № 641/04.11.2021 г., да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 6960 лв. за периода от 05.11.2021 г. до 03.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Е.Х.И.“ АД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно, тъй като е налице валидно взето решение за съкращаване на щата, отразено в ново щатно разписание, спазени са всички формални изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение, и въпреки че не са били налице изискванията за извършване на подбор, то подбор е бил извършен съобразно критериите, въведени в КТ. Във връзка с наведеното от ищеца ново основание на иска ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.