Решение № 4857 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4857 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100501435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16070/06.10.2023г., постановено по гр. д. № 49466/22г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, са уважени частично предявените положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че С. Н. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 632.13лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г. за имот в гр.София, бул. ********, аб.№ ********, ведно със законната лихва от 07.03.2022г., сумата от 77.98лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 22.02.2022г., както и сумата от 72.98лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г., ведно сс законната лихва от 07.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.03.2022г. по ч.гр.д. № 12079/2022г. по описа на СРС, 69 състав., като са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 228.99лв. за периода от 01.11.2018г. до 31.01.2019г., 1 искът за мораторна лихва за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 113.62лв., както и изцяло мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5.19лв. за периода от 31.03.2019г. до 22.02.2022г. Ответникът е осъден да плати разноски по делото в размер на 127.34л.в за исковото и 54.57лв. за заповедното производство.

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в частите, в които са уважени предявените искове, с твърдение, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения, в които освен посочване на несъобразяване на изброени разпоредби без конкретно оплакване, са изложени доводи, че не било доказано валидно облигационно отношение между страните, реално доставена и разпределена до имота топлинна енергия.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач ДАЛСИЯ ООД /предишна фирма „БРУНАТА“ ООД/ не е изразило становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 150 вр. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че ответникът дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Навел е твърдения, че ответникът е битови клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил е енергия в имота за процесния период, съответно дължи цена на дяловото й разпределение, изпаднал е в забава на плащането им, като страните били обвързани от договор при Общи условия.

По делото е признато като факт по см на чл.175 ГПК от ответника, обективирано в официален удостоверителен документ /протокол от ОСЗ от 13.05.2023г., че А.С.М. е майка на ответника, съответно, че ответникът е собственик на процесния имот, което ценено с наред с останалия по делото 2 доказателствен материал /писмо от Столична община Район Средец л.17;

Списък на броя на живущите по апартаменти в сградата л.18/ установява качеството клиент на топлинна енергия на ответника по см на чл.153 ЗЕ вр.

§2а ДР на ЗЕ.

От приетото пред настоящата инстанция заключение на вещо лице по СТЕ се установява, че от м.05.1985г. процесната сграда е топлоснабдена, през процесния период Общият топломер е бил годно СТИ. За имота е начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация, която за процесния период след изравняване от фирмата за дялово разпределение /Далсия ООД/. За периода 2018/2019г. и 2019/2020г. е осигурен достъп за проверка и главните отчети били подписани, а за периода 2020/2021г. поради неосигурен достъп е начислена ТЕ по максимален специфичен разход на сградата по Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020г., като в табличен вид са посочени остойностените суми за ТЕ за съответните период от м.11.2018г. до м.04.2021г. стойността за сградна инсталация (след изравняване) е в размер на 803,14лв.

Приети по делото са Договор от 06.06.2001г. за извършване услугата „топлинно счетоводство“ между ТЛП и ЕС на бул. Левски № 69, протокол на ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител от 27.04.2001г., както и договор от 28.05.2018г. между ищеца и ТЛП с предмет извършване услугата дялово разпределение.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.150 ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цената на дяловото 3 разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответниците да заплащат стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, носител е на вземане за цената на дяловото разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същите.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се по делото, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период /с оглед признанието на факт по см. на чл.175 ПГК/.

Настоящият съдебен състав, кредитирайки приетото пред настоящата съдебна инстанция заключение по СТЕ намира за доказано доставено количество ТЕ за процесния период за сградна инсталация в размер на 803,14лв. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия за сградна инсталация, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях (Вж.

Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г. на Конституционния съд). Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните или вертикални топлопроводи (в случая хоризонтални) на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на 4 общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Задължението за заплащане на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия в собствените на етажните собственици имоти. Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ собствениците на обекти в сграда – етажна собственост, които са прекратили топлоподаването на отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В случая доставянето в цялата сграда на топлинна енергия през процесния период е установено от заключението от СТЕ, както и че количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с действащата към процесния период Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № Е-РД-04-01 за топлоснабдяването от 20.03.2020 г. Според експертното заключение това разпределение и извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот, с оглед СТЕ, отдадена от сградната инсталация, за процесния период е в размер на 803.14лв. Доколкото пред първата инстанция е било релевирано възражение за изтекла погасителна давност, то същото е основателно, но за вземанията за периода от 01.11.2018г. до 13.11.2018г. (срокът на погасителната давност е 3 години, съгласно приетите по делото ОУ, уреждащи изискуемостта на месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, вкл. съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, 5 следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г., съответно изискуемостта е в 45– дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, отчитайки датата на подаване на заявлението – 07.03.2022г., релевантна с оглед фикцията по чл.422 ГПК, следва че погасени по давност са вземанията до 13.11.2018г), но с оглед чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, съдът е ограничен в ревизиране приетото от първата инстанция в тази част, в този смисъл следва да се уважат претенциите в определените от първата инстанция размери.

С оглед горното исковите претенции в обжалваната част са основателни и първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрк.възнаграждение, което съдът определи в размер на 400лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16070/06.10.2023г., постановено по гр. д.

№ 49466/22г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, в обжалваните части, в които са уважени частично предявените положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.153 вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че С. Н. М., ЕГН: ********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите: