Решение № 2691 от 18.12.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№2691 гр. Пловдив, 18 декември 2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на втори декември, две хиляди и деветнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дела № 3300 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.147 и сл. от АПК вр.чл.172 ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Р.И.С., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0325-000076 от 09.10.2019г. на Началника на РУ-Първомай при ОД на МВР-Пловдив, с която на осн.чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди липса на мотиви в оспорения акт, само на фактите от АУАН, на което се е позовал административният орган е недостатъчно, за да обоснове налагането на принудителната мярка. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като основните доводи, които се развиват са свързани с твърдението, че липсва конкретен срок на продължителност на наложената мярка.

Ответната страна- Началника на РУ-Първомай при ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима. Заповедта е връчена на адресата й на 11.10.2019 г., след което в срок - на 25.10.2019 г. е обжалвана пред съда.

Като фактически основания, наложили издаването на оспорената заповед, са отразени следните обстоятелства: На 09.10.2019 г. около 00,35 часа в гр.Първомай на ул. „**** “ до фирма „Витал“ Р.С. като водач на МПС-Рено Меган Сценик, рег. № РВ****АВ негова собственост отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за медицинско изследване. Установено било, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС. Тези установености били квалифицирани като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 180, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

В представената относима преписка се съдържат : Акт за установяване на административно нарушение фабр. № 119257 от 09.10.2019 г.; Справка за нарушител/водач; Талон за изследване № 0048828.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.

Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, б. "б" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от началника на РУ-Първомай към ОДМВР Пловдив в това му качество и е налице необходимата компетентност.

Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Безспорно заповедта, предмет на съдебното обжалване като индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 АПК, следва да бъде издаден съобразно изискванията на АПК при спазване на процедурата по Глава V, Раздел първи на АПК, вкл. и да отговаря на изискванията за съдържание и форма, очертаващи законовият статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.

59, ал.1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а според чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, за да бъде законосъобразен.

Оспорената заповед е съставена в предвидената от закона писмена форма за валидност, но е неясна по отношение на принудителната административна мярка, която е приложена.

Следва да се посочи, че принудителната административна мярка не е санкция, тъй като има превантивен характер. В този смисъл тази неяснота ограничава съществено правото на защита на оспорващия. Касае се за съществено нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, тъй като административният орган не е посочил точно правното основание за издаване на заповедта, а и не е описал достатъчно конкретно фактическата обстановка, респ. не е ясно от какви съображения се е водил, за да издаде такъв именно акт - за налагане на санкция по чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наред с преценката за срок – не повече от 18 месеца.

В процесната заповед не са изложени мотиви, които да обосновават приложението на ПАМ по чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП. Без съмнение, мотивите могат да се съдържат в приложения към издадения административен акт, но същият следва да препраща изрично към тях. В случая това не е направено, поради което издадената заповед се явява немотивирана. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове. Липсата на изложени конкретни факти относно изискващите се материално-правни предпоставки за прилагане на мярката, води до ограничаване на правото на защита на оспорващия да разбере причината, поради която спрямо него е предприета мярка на държавна принуда и адекватно да организира защитата си.

Следва да се съобрази, че в случая, разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП не въвежда задължение за администрацията във всички изброени случаи да налагат предвидените ПАМ, а само когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В оспорената заповед липсва обосновка на обстоятелствата налагащи прилагането на ПАМ, а само са посочени законовите разпоредби и е повторена част от съдържанието на АУАН съставен срещу С.. Не са изложени и мотиви досежно срока на действие на мярката. ЗДвП не посочва срок /до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, за който следва да се приложи мярката по чл. 171, т.1 б."б" ЗДвП, поради което определеният срок за изземване на СУМПС следва да бъде обоснован с конкретни факти и обстоятелства, налагащи спирането именно в определения срок.

По съществото си фактическите и правни основания представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право и са необходим ограничителен белег на това право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Затова липсата на фактически основания в оспорвания акт не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като на практика няма предмет на доказване по смисъла на чл. 168 от АПК. Немотивирането на административния акт е самостоятелно основание за отмяна на същия. Липсата на фактически основания съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона. В този смисъл и решение 11372/ 29.09.2014 г. по адм. дело

1514/2014 г.на ВАС; Решение № 12849 от 29.10.2014 г. по адм. дело 2236/2014 г. ВАС и др.

Административният акт не отговаря на изискванията за форма, когато не са изложени мотиви относно всички обстоятелства, които характеризират налагането на принудителната административна мярка. Липсващите съображения на органа не могат да бъдат изяснявани със събирането на доказателства в хода на съдебното производство.Константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Отделно за започване на административно производство оспорващият не е уведомен по чл.

26 от АПК, което е осуетило участието му, регламентирано с чл. 34, ал.1 и ал.3 от АПК, при отсъствие на данни за наличие предпоставките на ал.4 от цитираната разпоредба.

В проведеното административно производство са нарушени и императивните разпоредби на чл. 34, чл. 35 и чл. 36, ал.1 и ал.3 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като доказателствата се събират служебно от административния орган. В случая не са изяснени фактите и обстоятелствата, които да обосноват налагането на ПАМ.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0325-000076 от 09.10.2019 година на Началника на РУ-Първомай при ОД МВР Пловдив. Видно от Заповедта на С. буквално цитирано е наложена "санкция по чл. 171, т.1 б."б" - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. За да пристъпи към налагането на санкцията административният орган от фактическа страна е приел, че оспорващият С. при управление на собствения си лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № РВ****АВ на 09.10.2019г. в гр.Първомай при проверка отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, издаден е талон за медицинско изследване, не представя СРМПС, за което му е съставен **** .

Съгласно нормата на чл. 171, т.1 б."б" от ЗДвП в приложимата към случая редакция на ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", се прилага по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.