Решение № 1063 от 07.02.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

07.02.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ

„В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 14921 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е.С.Б. чрез особения ѝ представител адв. В.В. срещу Решение № 492409/20.09.2018 г. по гр. дело № 25115/2016 г. на Софийския районен съд, 66. състав, с което е възстановена запазената част на въззиваемата Д.С.Б.-К. (ищца в първоинстанционното производство), като са намалени с 1/3 дарствените разпореждания, извършени в полза на въззиваемата Е.С.Б. (ищца в първоинстанционното производство) от общия наследодател на страните – С.Д.Б., с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара; договор за покупко-продажба на недвижим имот № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара, и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд, и е допусната делба на следните недвижими имоти:

– апартамент

№ 20 с адрес: София, ул. „*********ет. 7, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня – клозет, със застроена площ от 57, 76 кв.м. при съседи по нотариален акт:

Д.С.Б., М.П.Б.,***, Х.И.Х.и С.Х.Х.и стълбище, заедно с избено помещение № 17 в същата сграда при съседи по нотариален акт: И.К.Л., от две страни – коридор, Д.Б. и М. Б., заедно с 1, 492 % от идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен имот, при квоти: 1/6 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 5/6 идеални части за въззивницата Е.С.Б.;

– гараж №

19, намиращ се в подземието на двора на жилищностроителна кооперация (ЖСК) „ВМИ“ с адрес: София, ул. „********, с площ 27 кв.м., при съседи по нотариален акт: на североизток – гараж № 20, на югоизток – коридор на гаражите; на северозапад – ул. „*********“, заедно с прилежащите 4, 44 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място при следните квоти: 1/3 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 2/3 идеални части за въззивницата Е.С.Б.;

– поземлен имот, намиращ се в село Панчарево, Столична община, вилна зона „Бяла нива“ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, с площ 605 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 64 кв. м. и идентификатор: ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, при следните квоти: 1/3 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 2/3 идеални части за въззивницата Е.С.Б.;

– апартамент № 10, намиращ се в София, ж.к. „********представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, при съседи: на същия етаж: самосотятелни обекти с идентификатори: *** и ***, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор: ***, и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор: ***, при следните квоти:

1/4 идеална част за въззиваемата Д.С.Б.-К., и 3/4 идеални части за въззивницата Е.С.Б..

В жалбата се излагат оплаквания за частична недопустимост на първоинстанционното решение, и за неправилност на същото в допустимата част поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не бил сезиран с искане да се произнесе по отмяната на дарствени разпореждания в диспозитива на решението си, поради което решението било недопустимо в частта, с която съдът е отменил частично описаните по-горе три нотариални акта.

Съдът бил приложил процесуалния закон различно, като бил се произнесъл с изричен диспозитив по искането за намаляване на запазена част, но не се произнесъл с такъв по инцидентното искане за произнасяне по симулативността на атакуваните от въззиваемата Д.Б.-К. сделки, за което също било поискано произнасяне само в мотивите. Твърди се освен това, че и двете искания не можело да се предявяват от ищеца по иск за делба, тъй като имали характер на възражения. По съществото на спора се излагат изводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че сключените от починалия общ наследодател на страните по делото С.Б. договори за покупко-продажба от 2005 г. и за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 2015 г. били относително симулативни и прикривали дарение. Излагат се като неправилно обосновани по реда на чл. 172 ГПК изводите на първоинстанционния съд за достоверност на показанията на свидетелката С.Б.– майка на въззиваемата Д.Б.-К., тъй като нелогични – не следвало едно лице да обяснява при всяка срещу с бившата си съпруга и майка на първото си дете да ѝ обяснява, че ще обезнаследи именно това дете, а и е нелогично свидетелката да е имала ежедневни срещи с починалия С.Б. като негова бивша съпруга. Сочи се, че обстоятелството, че един договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен няколко месеца преди смъртта на прехвърлителя пък не водело до категоричен извод за симулативност на сделката. намалената продажна цена по договора за продажба от 2005 г. пък не можела пир липса на други доказателства да се приеме за основание за обосноваване на извод за симулация, предвид че сделката била сключена между роднини, а и първоинстанционния съд неправилно бил определил цената на имота съгласно заключението на вещото лице към 2005 г. на 83 745 лева. Освен това въззивницата посочва, че съгласно цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) разкриването на симулация чрез система от косвени доказателства не освобождава страната, твърдяща симулативност, от задължението пълно и главно да докаже действителното намерение на страните по безспорен начин. Липсата на насрещно доказване от страна на ответника по подобен иск не било основание да се изменя доказателствената тежест. Оспорва се и методът на определяне на запазената част, приложен от първоинстанционния съд. Сочи се, че са били оспорени три сделки, които според въззиваемата страна обективират дарствени намерения, поради което същите следвало да бъдат отменяни в съответствие с правилото на чл. 33 ЗН, че първо се намаляват последните дарения, а след това – предходните, до пълното възстановяване на запазената част, освен ако не бъде посочено друго от наследника, срещу който се допуска намалението, а такава възможност не била дадена на въззивницата от първоинстанционния съд. Прави се и възражение, че намалението е следвало да бъде допуснато в пари съгласно правилото на чл. 36 ЗН. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исканията на въззиваемата.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – Д.С.Б.-К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че направените искания за прогласяване на нищожност и намаляване на дарения поради накърнена запазена част са допустими в делбения процес на основание чл. 343 ГПК независимо от това коя страна ги прави. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е направил преценка на събраните доказателства въз основа на преките си впечатления и по вътрешно убеждение, поради което решението му по съществото на спора е правилно. Поддържа се, че на въззивницата Е.Б. не следва да се дава срок за определяне на това кои дарствени разпореждания да се намалят съгласно чл. 34 ЗН, тъй като тя е имала такава възможност в три заседания пред първоинстанционния съд, но не я е упражнила.

В съдебното заседание страните поддържат доводите от въззивната жалба и отговора. Представителят на въззивницата е поискал съдът на първо място да намали дарението на апартамент № 20 и гараж № 12 на ул. „Георги Софийски“, ако прецени, че следва да се намалят поради накърняване на запазена част и трите дарения.

Първоинстанционният съд е приел, че страните по делото са сестри, дъщери на С.Д.Б., починал на 02.01.2016 г., като към датата на смъртта си същият е бил вдовец. Приел е, че с нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара починалият С.Б. е прехвърлил на въззивницата Е.Б. (ответница в първоинстанционното производство) срещу задължението да го гледа и издържа, докато е жив, своята 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 20 с адрес: София, ул.

„*********ет. 7, със застроена площ от 57, 76 кв.м, както и гараж № 19, намиращ се в сграда с адрес: София, ул. „********, с площ 27 кв.м. Съдът е приел, че останалата 1/2 идеална част от апартамент № 20 въззивницата Е.Б. е придобила въз основа на покупка, която е извършена в нейна полза с нотариален акт № 179/28.03.1996 г., том XXVIII, нот. дело № 5682/1996 г. на нотариалната служба при Софийския районен съд, като с този акт имотът е продаден общо на въззивницата Е.Б. и починалия ѝ баща С.Б.. Прието е, че гараж № 19 е бил придобит преди прехвърлянето му на въззивницата Е.Б. от починалия С.Б. с нотариален акт № 88/24.01.1994 г., том V, нот. дело № 903/1194 г.

Първоинстанционният съд е приел, че е сключен нотариален акт, съдържащ изявления за договор за покупко-продажба № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара, с който починалият С.Б. е продал на въззивницата Е.Б. ***, вилна зона „Бяла нива“ с площ 605 кв.м., който понастоящем съдът е приел, че има идентификатор ***, и намиращата се в него едноетажна еднофамилна къща с идентификатор *** за сумата от 1 825 лева при посочена в нотариалния акт данъчна оценка от 1 824, 90 лева. Съдът е установил, че този поземлен имот е бил придобит от починалия С.Б. по реда на § 4а ЗСПЗЗ, като същият му е бил предоставен по Постановление на Министерския съвет № 21/31.01.1963 г. Установено е още, че с нотариален акт за дарение № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд, починалият С.Б. е дарил на въззивницата Е.Б. своите 3/4 идеални части от апартамент № 10, намиращ се в София, ж.к. „**********, като съдът е установил, че същият апартамент е бил придобит от С.Б. и починалата му на 14.08.1992 г. съпруга Е.Ф.Д.-Б. – майка на въззивницата Е.Б..

Поради това съдът е приел, че към 16.12.1997 г. въззивницата Е.б. е била собственик на останалата 1/4 идеална част от имота по силата на наследствено правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Съдът е установил, като е кредитирал напълно свидетелските показания, събрани по делото, че починалият С.Б. е имал два брака, като вторият е сключил с Е.Д.-Б. през 1979 г. и от него имал втора дъщеря – въззивницата Е.Б., като не поддържал отношения с първата си дъщеря – въззиваемата Д.Б.-К. (ищца в първоинстанционното производство), и нееднократно бил споменавал, че иска да прехвърли всичките си имоти на втората си дъщеря – въззивницата Е.Б.. Съдът е приел по заключение на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, че към датата на смъртта на С.Б. процесните имоти са имали следните оценки по средни пазарни цени: апартамент № 20 на *** на същия адрес –

23 953 лева; поземлен имот в с. Панчарево с построената в него сграда – 99 789 лева (средна цена към 2005 г. – 83 745 лева), и апартамент № 10 в ж.к. „********– 80 425 лева. Съдът е приел, че извършените между починалия С.Б. и починалата Е.Б. сделки, обективирани в договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 119/08.09.2015 г., т. BI, рег. № 1460, дело № 113/2015 г. на нотариус С.П., рег. № 45 при Нотариалната камара; договор за покупко-продажба на недвижим имот № 99/28.12.2005 г, том III, рег. № 5422, дело № 373/2005 г. на нотариус М.Г., рег. № 303 в Нотариалната камара, са относително недействителни и волята на прехвърлителя по тях – починалия С.Б., не е била да продаде имотите, а да ги дари. Този извод съдът прави въз основа на това, че договорът, сключен с нотариалния акт от 2015 г. е сключен няколко месеца преди смъртта на С.Б. на 02.01.2016 г., а договорът за продажба по нотариалния акт от 2005 г. е на много ниска цена, като съдът е взел предвид и установените от свидетелите по делото намерения на починалия С.Б. да „осигури“ по-малката си дъщеря чрез имотите, които притежава. Доколкото твърденията за симулация изхождали от наследник на лицето, сключило симулативния договор, съдът приема, че не е необходимо начало на писмено оказване за разкриване на симулацията съгласно изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2 ГПК. Поради това първоинстанционният съд е приел, че в действителност с посочените по-горе два договора от 2005 г. и 2015 г., както и с договора по нотариален акт за дарение № 180/17.12.1997 г., т. 213, дело № 45558/1997 г. на нотариус при нотариалната служба при Софийския районен съд, всъщност на въззивницата Е.Б. безвъзмездно са били дарени имоти. Поради това тези разпореждания на наследодателя на въззиваемата Д.Б.-К. може да се атакуват по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 28, ал. 1 ЗН. Съдът е приел, че тъй като не се установява починалият С.Б. да е имал други имоти, освен тези – предмет на делото, следва да се приеме, че с последователните си дарствени актове, той всъщност е прехвърлил цялото си имущество, поради което дарствените разпореждания не следва да се намаляват чрез образуване на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, а директно чрез намаляването им с дробна част от правата, които са били прехвърлени. Съдът е приел, че доколкото починалият С.Б. е оставил две дъщери, то запазената част на всяка от тях е по 1/3 от наследствената маса и поради това е приел, че дарствените разпореждания по всеки от трите договора, сключени с посочените по-горе нотариални актове следва да се намалят с по 1/3 идеална част. Въз основа на това е приел, че искът за делба е основателен, като същата следва да се допусне при следните квоти – за апартамент № 20 на ул. „Георги ********вх.