Решение № 10 от 19.01.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр. Хасково, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Николова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно наказателно дело № 20215640201118 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. Р. М., чрез адв. И. А. от АК - К. срещу НП № 11-01-287 от 15.09.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35 , ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея НП. Твърди се от жалбоподателя, че при съставяне на АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП, като излага съображения в тази насока. Отправят се възражения, че в процесния АУАН и НП неправилно и в противоречие с материалния закон била интерпретирана фактическата обстановка, което довело до неправилен извод на административно - наказващия орган и излага конкретни фактически твърдения, обосноваващи възраженията му Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП на Директора на АДФИ- София по изложените съображения, а при условията на евентуалност, моли съдът да намали размера на наложената глоба, доколкото деянието било първо и с извършването му не били настъпили щети за държавния бюджет.

1

В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателят Т.

Р. М. от град Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. Е. В. заявява, че поддържа подадената жалба, като в хода по същество се придържа към заявените в нея доводи в подкрепа на искането му за отмяна на наказателното постановление.

Навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на НП, поради съставяне на АУАН след изтичане на законоустановения преклузивен срок от датата на извършване на административното нарушение. Релевира доводи за неправилно приложение на санкционната норма, тъй като разпоредбата на закона, с която било определено минимално наказание в размер на 500 лева, не била относима към процесния период. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител - главен юриск. Н. С., оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки навежда конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, след представените допълнително, въз основа на дадени от съда указания, доказателства за депозирането й в куриерската служба, постъпила е срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На основание Заповед № ФК - 10 - 1067 от 28.07.2020 г. на Директора на АДФИ, град София, издадена във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година и писма от изпълнителния директор на АОП, било възложено извършването на проверка, спирана и съответно възобновявана със Заповед № ФК - 10 - 1137 от 07.08.2020 г. и Заповед № ФК - 10 - 9 от 06.01.2021 г. и изменена със Заповед № ФК - 10 - 281 от 22.02.2021 г. и Заповед № ФК - 10 326 от 02.03.2021 г. на Директора на АДФИ, град София, свидетелите А. Д. К.

- старши финансов инспектор в АДФИ и М. К. Д. - старши финансов инспектор в АДФИ извършили финансова проверка по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град Хасково. По време на проверката било установено, че „Водоснабдяване и канализация“, град Хасково е юридическо лице със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, област Хасково, вписано в регистър Булстат с ЕИК номер 126004284, като еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/.

Възприето било, че дружеството е търговец по ТЗ, със 100% държавно участие в капитала и принципал МРРБ, регистрирано с Решение № 2

4567/28.10.1991 г. на Хасковски окръжен съд и вписано в ТР съгласно удостоверение № 20080730135940/30.07.2008г. на Агенция по вписванията.

Управител на дружеството в проверявания период бил жалбоподателят Т. Р.

М. по силата на Договор за възлагане управлението на ЕТД с ограничена отговорност с държавно участие в капитала № РД - 02 - 16Ф - 3/21.01.2015 г., назначен считано от 27.01.2015 г., а в периода от 14.09.2016г. и към момента на ревизията Ръководител на Отдел „Счетоводен“ било лицето С. П. М.а. По време на проверката било констатирано наличието на утвърдени със Заповед № 258-А/31.10.2019 г. на инж. Т. Р. М. „Вътрешни правила за изграждане на системи за финансово управление и контрол във „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, град Хасково“, влезли в сила от 01.11.2019 година. В хода на извършваната финансова инспекция било установено също така, че на 26.11.2019 г., в град Хасково между „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД град Хасково, представлявано от управителя Т. Р. М., като Купувач и „******“ ООД, град Х., наричано за краткост продавач, бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС с предмет покупка на МПС: *********, Рама №**********, за сумата от 4 000 лева с включена екотакса, като в договора било отбелязано че сумата е изплатена на продавача изцяло по банков път, като владението на автомобила преминава у купувача считано от датата на договора. Договорът бил подписан единствено за Продавач и Купувач, съответно от жалбоподателя, като представляващ по закон „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, град Хасково и управителя на „******“ ООД, град Х. – Н. Г.. След като било прието от контролните органи на АДФИ, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС, а жалбоподателят Т. Р. М., в качеството му на управител на дружеството и ръководител на такава организация, не бил приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на процесния Договор за покупка на МПС на 26.11.2019 г., тъй като не бил положен подпис от лицето, отговорно за счетоводните записвания в дружеството, достигнали до извод за за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

За така установеното нарушение, на 16.03.2021 г. от свид. А. Д. К. бил съставен АУАН №11-01-287/16.03.2021 г. в присъствието на свид. М. К.

Д. и на жалбоподателя, който след предявяването му го подписал, без да впише възражения в предвидената за това графа. Екземпляр от процесния АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата - 16.03.2021 г. срещу подпис, видно от приложената разписка. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му.

При издаване на НП административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като приел, че нарушението било доказано, а случаят не е маловажен, наложил процесното административно наказание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от 3 представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Д. К. и М. К. Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗФУКПС, разпоредбите на този закон се прилагат в организациите от публичния сектор. Според чл. 2, ал. 2, т.

8 от ЗФУКПС, в редакцията относима към датата на извършване на твърдяното деяние, по смисъла на този закон, организации от публичния сектор са търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала. По силата на чл. 13, ал.

1 от ЗФУКПС, ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска, а според ал. 3, контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко: 1. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания; 2. правила за достъп до активите и информацията; 3. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност; 4. политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори; 5. политики и процедури за последващи оценки на изпълнението; 6. политики и процедури за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански операции; 7. политики и процедури за управление на човешките ресурси; 8. политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика. По силата на чл. 32, ал. 1, от Закона за държавната финансова инспекция, при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват: т. 1 за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансовостопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв., а според чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с 4 административно наказание.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в присъствие на лицето, сочено като нарушител, а с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна. Налице са ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на извършване на деянието, както и начина на осъществяването му, а дадената правна квалификация е съобразена с принципа на действие на материалния закон по време и с вида и характера на твърдяното нарушение.

Включително и в аспекта на неговата наказуемост и то по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза. Следователно, възраженията на жалбоподателя, изложени в подадената жалба за процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за несъобразяване с изискванията за реквизити по чл. 42 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 35, ал.