Определение № 2312 от 27.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2312 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502288 по описа за 2024 година Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 16831 от 10.06.2024г., постановено по ч.гр. д. № 8367/2024г. на РС - Пловдив, с което e отхвърлено изцяло заявлението, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Й. Г. Ц..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че възнаграждението за поръчител не е следвало да намери отражение в ГПР. Изложени са съображения, че при извод за наличие на неравноправни клаузи, районният съд е следвало да отхвърли заявлението частично. Искането е за отмяна на атакувания акт и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като кредитор срещу длъжника В.В.С. по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: главница 1988,42 лв. по Договор за потребителски кредит

№ 2558637/22.04.2022г., договорна възнаградителна лихва в размер на 232,69 1 лв. по същия договор за период 31.07.2022г. – 30.04.2024г., 307,34 лв. – обезщетение за забава по договора за кредит от 01.08.2022г. – 13.05.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението. В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че на 22.04.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и Й. Ц.

(кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит № 2558637, съгласно който на последния е предоставена сума в размер на 2 200 лева.

Между „Ай Тръст“ ЕООД и Й. Ц. е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с облигационното правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от „Ай Тръст“ ЕООД. На 12.04.2023г. е сключен договор за цесия между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договора за предоставяне на поръчителство, е прехвърлено на заявителя -„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит № 2558637 и Приложение № 1 към него се установява че "Кредисимо" ЕАД е предоставило в заем на Й. Ц. в размер на 2 200 лв. за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент 19,84 % и годишен процент на разходите по кредита о т 21,75 %. Посочен е общият размер на подлежащата на връщане сума – 2 696,27 лв. и начин на връщане - на 24 месечни вноски с краен падеж 30.04.2024г.

От формулировката на клаузата на чл. 12 от Раздел 3

(„Кандидатстване за кредит.Обезпечение“) от ОУ на Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция.

На основание чл. 12 от Раздел 3 („Кандидатстване за кредит.Обезпечение“) от ОУ на Договор за потребителски кредит, между Й.

Ц. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като справка в ТР установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД от неговото учредяване и понастоящем. Поръчителят се е задължил солидарно с кредитополучателя за всички вземания на "Кредисимо" ЕАД към него, произтичащи от договора за кредит /в този смисъл е подписан на същата дата и договор за поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД/, а Й. Ц. - да заплати на поръчителя възнаграждение в о б щ размер на 2211,62 лв. за периода на действие на договора за кредит, съгласно Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство.

2

Видно е, че действителният ГПР по договора за кредит е над максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от 50%, респ. посоченият в договора ГПР не е действителният по причина, че в него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което е следвало да бъде включено на основание разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и на § 1, т. 1 от ДР ЗПК. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 12 от Раздел 3 („Кандидатстване за кредит.Обезпечение“) от ОУ на Договор за потребителски кредит, се налага изводът, че разходът "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в ГПР по процесния договор за кредит.

Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това, следва да се отбележи още, че посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора, да са ясни и разбираеми.

С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 от 3

ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което приемайки, че задълженията, за които е поръчителствано, вероятно се основават на недействителен договор, съдът приема също така, че договорът за предоставяне на поръчителство не поражда задължение за заплащане на уговорените в него суми.

С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от материалите по делото, заявителят не е посочил дали са извършени плащания от длъжника и ако са извършени – какви. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Й. Ц., е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 16831 постановено по ч.гр. д. № 8367/2024г. на РС – Пловдив. от

10.06.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4