Определение № 1121 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500588 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Ай ти еф груп“ АД против Определение №1523/23.12.2025г., постановено по гр.д.№ 555/2023г. по описа на Карловски РС, първи гр.с., с което е изменено Решение №55/23.02.2024г., в частта за разноските по отношение на ЕАД Е. И. и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя. Развиват се съображения, че размерът на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да е справедлив и обоснован и да отговаря на сложността на делото и на обема на свършената работа по него. Позовава се на практиката на СЕС. Моли съда да отмени обжалваното определение и за постанови намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение присъдени на ЕАД Е. И. на 200лв и в размер на 65.90лв на жалбоподателя, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът по жалбата ЕАД Е. И., в качеството и на процесуален представител на Д. Т. Б. оспорва жалбата, моли същата да се остави без уважение по съображения подробно изложени в депозирания писмен отговор.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по искова молба на Д. Т. Б. , с която са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузите предвиждащи заплащане на такса преференциално обслужване в размер на 60.00лв и неустойка в размер на 553.20лв по договор за кредит от 04.09.2022г. сключен с „Ай ти еф груп“ АД, като противиречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално –правните изисквания по чл.19 ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и т.10 ЗПК., относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. С Решение №55/23.02.2024г.. исковете са уважени, като на процесуалния представител на ищцата – адв. Е. И. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 960лв.

Постъпила е молба от адв. Е. И. с искане да бъде изменено решението в частта за разноските,, като адвокатското възнаграждение бъде присъдено на ЕАД Е. И., а не на адв. Е. И..

С определение №517/19.04.2024г. постановено по гр.д.№555/2023г., Карловски районен съд е спрял производството по чл.248 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване по дело С-744/2023г. След възобновяване на делото с обжалваното определение №1523/23.12.2025г., Карловски РС е изменил Решение №55/23.02.2024г. постановено по гр.д.№555/2023г. в частта за разноските, като разноските в размер на 960лв, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. Т. Б., са присъдени на ЕАД Е.

И. с ЕИК180978004, а молбата на „Ай ти еф груп“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като присъдените такива на процесуалния представител на Б. бъдат намалени, предвид ниската фактическа и правна сложност, е оставена без уважение.

За да определи този размер първоинстанционният съд е съобразил 2 материалния интерес по делото, разясненията на СЕС във връзка с определяне на адвокатските възнаграждения и фактическа, и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанцонния съд правни изводи по следните съображения:

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие, и пълномощно, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адв. Е. И. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая, настоящият състав също взе предвид, фактическа и правна сложност и процесуалната активност на адвоката, представил безплатна правна помощ. Съобразявайки и защитавания материален интерес, настоящия състав намира, че възнаграждение в размер на 960 лева, съответства на вида и обема на осъществената правна помощ.

С оглед гореизложеното, обжалвания акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1523/23.12.2025г., постановено по гр.д.№ 555/2023г. по описа на Карловски РС, първи гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4