Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 259/2025
Вид
Решение № 119
Подписан
13.03.2026
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900259 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, представлявана от адв. Г. А., обективно съединени искове срещу „РЕАЛЕКС 2021“ ООД, ЕИК 206559685, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността като липсващи /невзети/ на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на проведено ОСС на ответното дружество на 13.02.2025 г., с които се освобождава от длъжност като управител В. Д. А. на „РЕАЛЕКС 2021“ ООД и се запазва като единствен управител Ж. А. А.. В евентуалност на основание чл. 74 от ТЗ се отправя искане да бъдат отменени горепосочените решения като незаконосъобразни и взети в противоречие с чл. 16, ал. 3, изр. посл. вр. чл. 16, ал. 1, т. 5 от дружествения договор.

В исковата молба се поддържа, че процесното общо събрание на съдружниците (ОСС) не се е провело на посочената в протокола дата 13.02.2025 г. Сочи се, че за него ищцата е узнала на 25.04.2025 г. във връзка с два опита за вписване в Търговския регистър на заличаването й като управител. Посочва се, че ищцата и Ж. А., освен че са съдружници и управители в ответното дружество, са и съпрузи, които от м. 09.2024 г. са във фактическа раздяла и в процедура по развод, във връзка с което е образувано гр. дело пред Районен съд - Варна. Излага се, че в периода на процесното заседание съдружниците са били в интензивни преговори за уреждане на имуществените си отношения по повод на съдружието им в дружеството, но не е бил поставен въпросът за освобождаване на управители. Сочи се, че кореспонденцията между двамата е осъществявана чрез имейли. Твърди се, че ищцата е получила имейл на 11.02.2025 г. от Ж. А. с проект на протокол за преобразуване на ответното дружество, съдържащ конкретно предложение за преобразуване чрез отделяне. Съгласие за преобразуване не е постигнато, след което е получила имейл от 21.03.2025г. с предупреждение, че ще бъде 1 изпратена покана за освобождаването й като управител. С оглед на това намира, че към посочената дата нито е било свиквано, нито е провеждано ОСС с дневен ред, включващ освобождаване на един от управителите. Счита, че най-ранната възможна дата за съставяне на протокол, удостоверяващ провеждането на такова събрание, е датата, на която е подадено първото заявление за вписване на промяната, а именно 23.04.2025г.

Излага се, че в хода на водената между двамата активна кореспонденция във връзка с уреждане на икономическите последици от развода Ж. А. е заблудил ищцата и е реализирал злоупотреба с права. Сочи се, че Ж. А. е изпращал на ищцата протоколи с проекти на решения, ден преди датата на процесното заседание бил изпратен имейл с протокол с различен дневен ред, касаещ преобразуване. Твърди се, че в хода на тази кореспонденция ищцата е попитала дали ще бъде заменена като управител и какво ще е бъдещето на дружеството, а Ж. А. е казал, че ОСС на 13.02.2025 г. няма да се проведе.

Наред с изложеното се поддържа, че решенията, отразени в протокола от 13.02.2025г. са незаконосъобразни, защото е опорочена процедурата по свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения. Сочи се, че ищцата не е била поканена по предвидения в закона ред, а имейлите, представени в ТРРЮЛНЦ към заявление вх. № 2025042510223, не представляват надлежна покана. Твърди се, че ОС е проведено при липса на изискуемия кворум, доколкото съгласно чл. 15 от дружествения договор се състои от всички съдружници, освен това присъствието по време на събранието на трето лице за търговското дружество - протоколчика Д. П.П., е нарушение на устава на дружеството и закона. Също така се твърди, че на посоченото в протокола място за провеждане на събранието с адрес гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ №21, офис партер, не би могло да се е провело заседание. От една страна намира, че поради естеството на служебните ангажименти на Ж. А., последният не би могъл да напусне работното си място, поради което твърди, че същият се е намирал на бул. „Сливница“ № 28.

От друга страна, се твърди, че ищцата е отишла в същия ден около 10.00 часа до сградата, където е следвало да се проведе събранието, но не е успяла да влезе, тъй като не е имало свободен достъп до мястото, съответно не й е било отключено.

В писмения си отговор, депозиран по делото, ответното дружество оспорва иска, като излага становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че на процесната дата, на адрес ул. „Акад.

Андрей Сахаров“ № 21, офис партер, е проведено ОСС на дружеството, на което са присъствали както управителят на дружеството, така и двама свидетели. Сочи се, че на посочения адрес търговска дейност съвместяват две дружества, заради което и посочените свидетели са се намирали на мястото.

Сочи се, че достъпът до офиса е бил свободен, вратата на сградата не е била заключена, а ищцата не е посещавала мястото в деня на провеждане на събранието. Твърдението, че ищцата е била въведена в заблуждение с изпращането на други документи във връзка с дружеството, намира за неоснователно, поради това, че в писмената им кореспонденция ищцата е отправила молба за оттегляне на поканата и е предупреждавала, че няма да присъства. Поддържа се, че е отправено бланкетно възражение за незаконосъобразност на взетото решение на ОСС. Ответникът счита, че поканата за провеждането на събранието е била надлежно изпратена и 2 връчена на 05.02.2024 г., на адреса за кореспонденция със съдружника.

Съобразно чл. 19, ал. 3 от дружествения договор писмените покани до съдружниците се изпращат по електронна поща на обявен от тях електронен адрес за кореспонденция, който за ищцата е бил *******, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора. Ответникът счита, че именно на посочения адрес ищцата се е съгласила да получава електронни изявления и да е адресат на електронни изявления по смисъла на чл.5 ЗЕДЕУУ, по повод на дружествени дела.

Поддържа се, че наличието на специални уговорки в дружествения договор дерогира приложението на общите правила на нормите на чл. 138 и чл. 139 от ТЗ. Във връзка с това се сочи, че съобразно нормите на ЗЕДЕУУ електронното изявление се счита за получено в момента, в който същото е постъпило в посочената от адресата информационна система - т.е. с постъпване в сървърите на gmail. Без значение е дали съдружникът е проявил активност, за да узнае какво е съдържанието на електронното изявление, съответно дали е потвърдил получаването. Твърди се, че в настоящия случай поканата е била изпратена на ищцата на 05.02.2025г. и тя е отговорила неколкократно.

Сочи се, че съгласно чл. 16 от дружествения договор смяната на управител изисква обикновено мнозинство, а съдружникът Ж. А. притежава 70% от дружествените дялове, поради което посоченото решение било взето в пълно съответствие с дружествения договор, както и съобразно ТЗ.

Ответникът счита, че твърдението за нищожност на решението като липсващо (невзето) решение, е несъстоятелно и не съответства на писмените доказателства, тъй като изпратената до съдружника покана съдържа дневния ред, идентичен с взетите от ОСС решения, поканата съдържа и проект на решенията, които би могло ОСС на дружеството да вземе. Сочи се, че нотариално завереният официален препис от протокола удостоверява надлежно взето решение към датата, посочена в протокола. Моли се за присъждане на сторените в производството разноски.

С депозирана в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба, ищецът поддържа изложеното в исковата молба становище за допустимост на иска и незаконосъобразност на атакуваното решение. Оспорва се твърдението в отговора, че с дружествения договор е постигнато съгласие за водене на електронна кореспонденция по повод дружествените дела. Счита, че редът за свикване на ОСС е предвиден в чл. 19 от дружествения договор, съгласно който следва да бъде изпратена писмена покана.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество поддържа изложеното в отговора на исковата молба становище.

Твърди се, че връчването на поканата на електронен адрес е напълно валидно и с това е изпълнена процедурата за свикване на ОСС на дружеството. Сочи се текста на чл. 19, ал. 3 от договора, в който изрично се препраща към чл. 7, както и че имейлът от 21.03.2025 г. и приложените към него проекти на документи са инициирани от самата ищца. С оглед на изложеното се твърди, че изявлението на А.: „Ще получиш скоро покана за общо събрание за освобождаването ти като управител" не е признание за липса на предходно решение, а следва да бъде тълкувано като реторичен или дори саркастичен отговор на нейното нежелание да приеме вече взетото на 13.02.2025 г. решение, както и като изявление, свързано с обсъждането и уреждането на дружествените отношения.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита за установено следното от 3 фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК:

Освен в изрично посочените в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ , чл. 197, ал. 3, предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ хипотези, съгласно задължителните разяснения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството. Нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица.

Не е спорно, че ищецът има качеството на съдружник към датата на предявяване на настоящата искова молба и към датата на проведеното общо събрание, чиито решения се атакуват в настоящото производство – 13.02.2025г. Това се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, които имат правно действие по отношение на всички трети лица.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявен установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно, е и съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен и е налице, ако се твърди засягане на негови права. В случая качеството на ищеца като съдружник и взетите решения от ОС, по отношение на чието съществуване е налице спор, са достатъчни, за да обусловят наличието на правен интерес от исковете по чл.

124 ТЗ, в защита на накърнените му членствени права.

В настоящия случай ищецът твърди нищожност на атакуваните решения въз основа на аргументи, че общо събрание на съдружниците на „РЕАЛЕКС 2021“ ООД изобщо не е проведено на 13.02.2025 г. в 10.00 часа и съответно оспорените решения не са взети. Тези твърдения обуславят приложимост на хипотезата за липсващо /невзето/ решение на общо събрание, при която по предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК ищецът се домогва да установи, че тези решения са обективирани в някакъв документ и чрез оспорване истинността на този документ да установи твърдението си. Според константната практика на ВКС чрез оспорване на факта на провеждането на ОС, провеждането му именно на тази дата, както и на присъствието на съдружника, отразено в протокола, ще се реализира възможността да се оспори верността на документа и чрез оборване на истинността и автентичността на протокола, материализиращ провеждането на ОС и решенията му, ще обори и съществуването на обстоятелствата, които се съдържат в него и подлежат на вписване, респ. обявяване.

В случая атакуваните решения са обективирани в протокол от 13.02.2025 г., в който е отразено, че ОСС на „РЕАЛЕКС 2021“ ООД е проведено на 13.02.2025г. в 10ч., в гр.Варна, район Младост, ул.“Академик Андрей Сахаров“ №21, офис – партер.

За установяване на твърденията в исковата молба, че на посочените в протокола дата и час не се е провело ОС на съдружниците в ответното дружество, са ангажирани свидетелските показания на О. А. К. – К. /без дела и родство със страните/, от които се установява, че е в приятелски отношения с ищцата и на конкретната дата по нейна молба я е придружила до мястото, 4 където трябвало да се проведе ОС на ответното дружество, тъй като поради влошените отношения се притеснявала да отиде сама. Пристигнали в 10ч. без нещо пред сградата, която се намирала зад комплекс „Фамилия“, имало надпис „Билдеман“. Вратата, светла на цвят, била затворена и трябвало да се звъни.