Определение № 3756 от 09.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3756 гр. София, 09.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002101893 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Т. И., подадена чрез процесуален представител адв. С. И. против решение № 1275/26.02.2026г. постановено по в.гр.д. № 1111/2025г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционно решение № 19611/31.10.2024г. постановено по гр.д. № 64457/2023г. по описа на Районен съд – София и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С първоинстанционното решение на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Х. Т. И. с ЕГН ********** сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, унижение, безпомощност и уязвимост, страх за здравето и живота, и потиснато самочувствие поради полагащо се, но непредоставено безплатно лечение /метадонова терапия/, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2020г. до окончателното плащане, както и сумата 5325 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ за периода 15.02.2017г. – 30.01.2020г. /начало и край на изпълнение на присъдата/, изразяващи се в разходи за полагащо се, но непредоставено безплатно лечение /метадонова терапия/, ведно със законна лихва от 08.12.2020г. до окончателното плащане, като искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 2000 лева до пълния размер от 5001 лева, предявен като частичен от иск с цена на цялото вземане от 12000 лева, е отхвърлен.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на 1 което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и делото да се върне за разглеждането му по същество.

Касационният жалбоподател поддържа, че СБАЛЛС е лечебно заведение към Министерство на правосъдието, а не към Министерство на здравеопазването и макар да е персонифициран субект – юридическо лице, няма самостоятелен бюджет, поради което се финансира от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. На основание чл. 27, ал. 2 от ГПК сочи, че съдопроизводствените действия по делата следва да се извършат от и срещу висшестоящото учреждение с бюджет, което спрямо СБАЛЛС е именно ГД „ИН“ съгласно и уредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 5 от Правилника за устройство и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието.

Твърди, че именно ГД „ИН“ организира, контролира и финансира дейността на СБАЛЛС, която няма самостоятелен бюджет, поради което като ответник по делото се конституира ГД „ИН“, както правилно е процедирал първостепенният съд. Ответник без собствен бюджет няма как да плати обезщетението, а всяко друго лице, което не участва по делото не е обвързано от решението. Твърди, че СБАЛЛС е лечебно заведение, но това не изключва статута й на държавно учреждение, финансирано от държавата чрез бюджета на ГД „ИН“. Твърди, че директорът на СБАЛЛС е служител на ГД „ИН“, респ. именно Главната дирекция отговаря за вредите от неговите противоправни бездействия. Поддържа, че в практиката си ЕСПЧ приема, че задължението за лечение е на „затворническите власти“, т.е. на ГД „ИН“, която следва да осъществи това лечение чрез СБАЛЛС като сключи договор с МЗ или по друг начин. Сочи последното като още един аргумент, че ГД „ИН“ е надлежен ответник по иска. Твърди също наличие на солидарна отговорност между болницата и ГД „ИН“. Оспорва по тези съображения извода на въззивния съд за неотносимост към случая на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ГПК като неправилен. Сочи, че предявеният иск срещу болницата, ГД „ИН“ или кое да е държавно учреждение е иск срещу държавата, а институцията я представлява като процесуален субституент, а по настоящето дело следва да се приложат процесуалните правила по ЗИНЗС. Поддържа също, че макар ГД „ИН“ да няма задължението да финансира метадоновата терапия, това не изключва отговорността и задължението на СБАЛЛС да осигури на ищеца лечение с метадонова терапия, която Министерството на здравеопазването субсидира, ако болницата сключи договор за тази субсидия. Позовава се на практиката на ЕСПЧ, според която условията на задържане, които не отговарят на изискванията по чл. 3 от ЕКПЧ, трябва да се считат за причиняващи неимуществени вреди.

Отговор на касационната жалба не е подаден от ответника по касация Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване на подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто 2 гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: Х. Т. И. предявил срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора – София /СБАЛЛС/ иск, предявен с молба от 08.12.2020г., уточнена с поредица молби от 24.02.2022г., от 03.04.2023г., от 11.09.2023г. по приключило с влязло в сила решение адм.д. № 8041/2020г. по описа на АССГ – за сумата 5325 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 15.02.2017г. – 30.01.2020г., изразяващи се в разходи за полагащо се, но непредоставено безплатно лечение – метадонова терапия, в резултат на неизпълнението на задължението на лечебното заведение да сключи договор с Министерство на здравеопазването за безплатна метадонова терапия, и за сумата 5001 лева, претендирана частично от сума в размер на 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, безпомощност и уязвимост, страх за здравето и живота, потиснато самочувствие поради непредоставено, но полагащо му се безплатно лечение чрез метадонова терапия, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете на 08.12.2020г. до окончателното плащане.

Исковете си ищецът основал на твърдения, че в периода 15.02.2017г. – 30.01.2020г. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – София.

По време на престоя не му била осигурена полагащата му се безплатна метадонова терапия, поради противоправно бездействие на служители на СБАЛЛС към Затвора – София, изразяващо се в несключване на договор с Министерство на здравеопазването за субсидиране на метадонова терапия.

От данните по делото въззивният съд приел за установено, че на 03.10.2019г. Х. Т. И. е предявил срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ искове с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС – за сумата 3600 лева – обезщетение за имуществени вреди за 2 години, считано от 15.02.2017г. /за периода 15.02.2017г. – 15.02.2019г., по 150 лв. месечно/, под формата на заплатена от ищеца метадонова терапия при престоя му в Затвора – София, която терапия ГДИН е следвало да му осигури безплатно, и за сумата 3600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, безпомощност и уязвимост, страх за здравето и живота и потиснато самочувствие поради непредоставеното му от ответника безплатно лечение – метадонова терапия. По исковата молба е било образувано адм.д. № 11096/2019г. на АССГ, по което с решение № 4184/27.07.2020г., предявените искове са отхвърлени изцяло. Това решение е оставено в сила с решение № 6817/30.11.2020г. по адм.д. № 8041/2020г. на АССГ, ХІІ тричленен състав.

Подадената по последното дело молба от ищеца от 08.12.2020г. касационната инстанция е счела, че обективира предявяване на нов иск срещу СБАЛЛС към Затвора – София, който следва да бъде разгледан в отделно производство. Поради това по тази молба е образувано адм.д. № 3074/2021г. на АССГ.

По възникнал и повдигнат спор за подсъдност по това дело между АССГ и СРС е постановено определение № 46/06.12.2021г. по гр.д. № 20А/2021г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, в което е прието, че Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода към Затвора – София е лечебно заведение, създадено на основание чл. 35, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, в същия смисъл е и параграф единствен от 3

Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието, приет с ПМС № 159/17.07.2003г.

Специализираната болница е лечебно заведение, а не орган по изпълнение на наказанията по смисъла на ЗИНЗС, тя не принадлежи към системата на изпълнителната власт, доколкото осъществяваната от нея дейност не е изпълнително-разпоредителна. Липсват и твърдения за предпоставките по чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ и по-специално, че вредите имат за причина незаконосъобразни актове /действия или бездействия/ на административен орган или на орган, носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон да осъществява публични функции. Така е прието, че исковете са с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, а делото е в компетентност на Софийски районен съд, който е длъжен да го разгледа по реда на ГПК. Поради това по реда на чл. 135, ал. 4 от ГПК е постановено, че компетентен да се произнесе по исковете по чл. 49 от ЗЗД на Х. Т. И. срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към Затвора – София за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от неизпълнението на задължението на болницата да сключи договор с Министерство на здравеопазването безплатна метадонова терапия е Софийски районен съд.

След произнасянето по спора за подсъдност в Софийски районен съд по исковата молба на ищеца е образувано гр.д. № 71782/2021г.; последвало е увеличаване цената на иска и делото изпратено на Софийски градски съд по родова подсъдност; след дадена възможност за уточнение на исковата молба ищецът намалил цената на исковете и делото е изпратено от СГС отново на Софийски районен съд по подсъдност; по образуваното пред последния гр.д.

№ 36704/2023г. ищецът навел твърдения, че СБАЛЛС към Затвора – София няма процесуална легитимация по исковете, тъй като ГД „ИН“ финансирала СБАЛЛС и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ГПК, като същевременно твърди, че СБАЛЛС отговаря и на собствено основание, в случай че тази болница се окаже процесуално правоспособна по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ГПК да участва в съдебен процес. Същевременно е твърдял, че ГД „ИН“ и СБАЛЛС са две различни юридически лица, като по арг. от чл. 205 от АПК всяко от тях може да отговаря за причинените на ищеца вреди. Именно на лечебното заведение, а не на ГД „ИН“ е дадена законова възможност да подаде заявление до МЗ за осигуряване на метадон със средства от държавния бюджет. Заявил е в обобщение, че „искът“ срещу ГД „ИН“, СБАЛЛС или срещу ответник – държавна институция, без значение коя, бил иск срещу Държавата, институцията била просто процесуален субституент, което също било аргумент по делото да се приложи ЗИНЗС или поне ЗОДОВ. Със становището приел, че не е посочен ответник по иска, различен от СБАЛЛС към Затвора – София, а ищецът се е позовал на чл. 205 от АПК /съгласно ал. 2 на чл. 205 АПК, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска/, както и се позовал на съдебна практика, съгласно която за процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно.

Въз основа на тези твърдения, СРС приел, че всъщност е предявен иск срещу Държавата по реда на ЗИНЗС и ЗОДОВ, като след последното уточнение посочил, че определението на 5-членния състав на ВКС и ВАС вече не е „актуално“. Прекратил производството по гр.д. № 36704/2023г. пред себе 4 си и изпратил делото на АССГ по подсъдност. Административният съд от своя страна е взел предвид, че спорът относно компетентния съд е разрешен с влязлото в сила определение на 5-членен състав на ВКС и ВАС, а след определението не са налице нови факти и обстоятелства, които да променят подсъдността, прекратил производството пред себе си и върнал делото на СРС по подсъдност. Така в СРС последното образувано гр.д. е с № 64457/2023г.