Решение № 6476 от 19.10.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10721/2017
- Вид
- Решение № 6476
- Подписан
- 19.10.2018
- В сила
- 27.05.2020
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 19.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10721 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.Л.В. и В.Л.В. срещу „Д.З.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 20.03.2017 г. около 11 ч. в гр. София по алея, намираща се в междублоково пространство, с посока на движение от ул. „Ф.Ж.Кюри“ към ул. „Атанас Далчев“ К.Б.П. управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********, като в района на бл.10 водачът предприел маневра „движение на заден ход“, при която нямал видимост в страничните огледала за намиращи се зад автомобила му обекти. По същото време с гръб към задната част на товарния автомобил вървяла Е.И.И.-К..
Предприемайки маневрата без да провери лично или с помощта на друг човек дали зад автомобила му не се намира пешеходец, водачът П. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за ПТП, като прегазил долните крайници на Е.И.и напуснал местопроизшествието. Поддържа се, че вследствие на получените травматични увреждания на 28.03.2017 г. пострадалата починала. Поддържа се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № ЗМ
11081/2017 г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. №
15370/2017 г. по описа на СГП. Поддържа се, че товарният автомобил има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г. Поддържа се, че починалата е майка на двамата ищци, които преживяват много тежко загубата на своята майка, към която били силно привързани, като връзката между тях била изключително силна. Семейството било сплотено, всички си помагали взаимно и били неразделни във всеки един момент.
Твърди се, че ищците са провели процедурата по чл.380 КЗ, но до момента ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 150 000 лв. за всеки един ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната майка Е.И.И.-К., вследствие на ПТП, настъпило на 20.03.2017 г. в гр.
София, виновно причинено от водача на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.з.” АД с полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждане-28.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Христов, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., действащ към датата на събитието-20.03.2017 г., покриващ гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********. Не оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Е.И.И.-К.. Не оспорва факта, че водачът на товарния автомобил е причинил ПТП.
Оспорва исковете като неоснователни с твърдението, че с извършеното плащане ответникът е удовлетворил напълно и обезщетил ищците.
При условията на евентуалност счита, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са необосновано и незаконосъобразно завишени по размер. Твърди, че пострадалата е допринесла с поведението за настъпване на вредоносния резултат, тъй като се е движила незаконосъобразно по пътното платно в нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба. Поддържа се, че ответникът е бил сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 29.03.2017 г.
Поддържа се, че след законоустановения тримесечен срок, ответникът е предложил на ищците да сключат споразумение за сумите от по 70 000 лв., като последните отказали да направят това при тези параметри.
Твърди се, че няма извършено плащане, а в случай че има такова то така определеното обезщетение е занижено и не съответства на причинените на ищците неимуществени вреди. Оспорва възражението за принос от страна на пострадалата.
С ДИМ ищците представят писмени доказателства.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат О. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска над признатата и платена от ответното дружество сума като неоснователен и недоказан по размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е прието за безспорно наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., действащ към датата на събитието-20.03.2017 г., покриващ гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********, на причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Е.И.И.-К., както и че водачът на товарния автомобил е причинил ПТП и че на 24.08.2017 г. на двамата ищци е изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 70 000 лв. за всеки един от тях.
С влязла в сила на 08.10.2018 г.
Присъда № 234 от 10.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 3823/2017 г. по описа на СГС, НО, 21 състав, К.Б.П. е признат за виновен в това, че на 20.03.2017 година около 11.00 часа в гр. София при управление на тежкотоварен автомобил, марка „Фолксваген ЛТ35” с peг.№ ******** по ул.”Без име” с посока на движение от ул. ”Ф.Ж.Кюри” към ул. ”Атанас Далчев”, срещу бл.10, на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като реализирал ПТП с намиращата се зад тежкотоварния автомобил пешеходка Е.И.И.- К., в следствие на което К. получила следните травматични увреждания: охлузвания в областта на двете скули на лицето, кръвонасядане на гръбначната мускулатура отпред в шийния отдел на гръбначния стълб, гръдна травма- кръвонасядания на гръдният кош , счупване на второ и трето ребра в дясно до гръбнака с кръвонасядане на околните меки тъкани, кръвонасядане на двата хълбока, кръвонасядане с петнист характер на мастната капсула на десният бъбрек, кръвонасядане на дясното черво и хълбочната част на тънкото черво, масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз, счупване на дясната срамна кост към лонното съчленение, отваряне на лонното съчленение, травма на крайниците - много големи разкъсно-контузни рани на дясното бедро и лявата подбедрица, травматични деколмани на двата долни крайника, размачкване на меките тъкани на дясното бедро, счупване на дясната бедрена кост, двукондилно счупване на лявата голямопищялна кост, като на
28.03.2017 година Е.И.И.- К. е починала и настъпилата смърт е в непрекъсната причинно-следствена връзка с получените в следствие на настъпилото на 20.03.2017г. ПТП травматични увреждания.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е протИ.правно и дали деецът е виновен.
С оглед на горното съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача К.Б.П. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на Е.И.И.-К. са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 08.10.2018 г. Присъда № 234 от 10.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. №
3823/2017 г. по описа на СГС, НО, 21.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 0393 от 12.04.2017 г. на СО, район Изгрев, се установява че двамата ищци са съответно син и дъщеря на починалата.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причините за ПТП са от една страна не осигуряването от страна на водача на автомобила маневрата по движение назад с друг човек, който да го напътства и насочва, а от друга страна-субективните действия на пешеходката, която се движи в средата на платното за движение. Вещото лице сочи, че при положение, че пешеходката се бе движила плътно в ляво или в дясно на платното за движение, същата би била видима за водача на автомобила и последният би имал техническата възможност да я възприеме.
От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че преживяната от ищците смърт на майка им е представлявала сериозен психо травмиращ и стресиращ фактор, което е оказало негативно отражение в тяхното психическо, физическо и социално развитие. При ищеца В. са възникнали негативни, емоционални преживявания, довели до оплаквания от напрежение, силна душевна болка от преживяването на загуба, чувства на вина и самообвинение, подтиснато настроение, нарушен сън и апетит, промяна в телесното тегло. Към момента при ищеца е налице преживяване на изразено чувство на значима загуба, частична изолираност и чувство на самота. Не докрай преживяно към момента е и чувството на вина и самоупрекване за случилото се.
При ищцата В. са възникнали негативни емоционални преживявания, както и продължително преживяване на оплаквания от напрежение, тревожност, подтиснато настроение, мъка и тъга. Към момента при ищцата са налице остатъчни психологически преживявания като преживяване на липса и чувство за ненавременна загуба.
Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетеля Й.П.И.. Свидетелката установява, че ищците израснали с майка си, тъй като баща им починал рано. Децата били всичко за починалата, която била светица, извънредно добър човек, с всички намирала добра дума. Децата й я обожавали и боготворели. След ПТП-то пострадалата била настанена в болница, но се намирала в кома. Синът й И.ходел всеки ден при нея. В.също.
Ищците организирали погребението на майка си, спазили всички ритуали. Много тежко преживяли смъртта на майка си. В началото били доста изненадани, защото майка им живеела много природо съобразен живот. Сега сигурно чувстват още повече липсата на майка си, защото тя правела всичко за тях и те за нея. Били едно хубаво и сплотено семейство.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
С молба от 29.03.2017 г. двамата ищци са сезирали ответника с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на която е образувана преписка по щета № *********/17, по която в хода на настоящото производство и след завеждане на исковата молба на двамата ищците е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 70 000 лв. Същото е изплатено на 24.08.2017 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Разпечатката съдържа 47 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddde6226-21e1-4f24-9272-9e742f9bfaa7