Решение № 65 от 13.05.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бяла, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК 205428658, със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.В.Т., ул."Н....Б..." № ..., чрез адв. Р. Р. от АК – Плевен, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505993828, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

В жалбата се излагат съображения, че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което обжалвания електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски в производството.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и се моли същата да не се уважава. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Агенция „Пътна инфраструктура“ е издала електронен фиш № 8505993828 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, затова, че на 05.12.2022г. в 07:38ч., в община Борово, на път I-5, км 34+704, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение с ППС влекач „Р...“ с рег.№ ........, с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по 1 чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20752, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5, км 34+704. За установеното нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на собственика е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Електронния фиш е връчен на 04.02.2025г.

Същият е обжалван на 10.02.2025г., т.е. в законоустановения срок.

По делото е приложена справка от информационна система за нарушения за период от 01.01.2022г. до 01.01.2023г., от която се установява, че за процесното ППС, са налични доказателствени записи по нарушение от 05.12.2022г. на ТОЛ секция 20752 (ПП I-5, км 34+704 - Обретеник). Справката е придружена от 2 бр. снимки с означение за дата и час 05.12.2022г., 07:38ч.

Представено е становище от Отдел „УИСИ“ при НТУ във връзка с извършена проверка по нарушение 8505993828, в което е отразено, че на датата на нарушението има получена тол декларация за сегмента на рамката, като същата била за ППС с технически допустима максимална маса над 12т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12т. с 5 оси. Декларираната категория била помалка от заснетата.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, настоящият съдебен състав намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспореният ЕФ следва да се отмени. В този смисъл е и константната съдебна практика, вж. Решение № 893 от 20.03.2025г. по КАНД № 29/25г. по описа на Административен съд – Русе.

За пълнота на изложението следва да се посочи само, че процесният електронен фиш 2 е издаден в нарушение разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на установяване на нарушението – 05.12.2022г., за нарушение на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП не се издава ел.фиш, а се съставя АУАН. В този смисъл е и утвърдената практика на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 1418 от 29.04.2024г. по КАНД № 282/2024г. на АС – Русе; Решение № 2960 от 15.10.2024г. по КАНД № 642/2024г. на АС – Русе; Решение № 2972 от 16.10.2024г. по КАНД № 559/2024г. на АС – Русе и др.

В цитираните съдебни актове се приема, че разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в редакцията си към момента на извършване на нарушението, не предвижда възможност за издаване на ел. фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Тази възможност е уредена едва с изменението на закона с ДВ бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024г., като дотогава, за да бъде ангажирана отговорността за извършването на това нарушение, следва да бъде съставен АУАН, съответно издадено НП. Посочва се още, че издаването на ЕФ повече от две години от извършване на нарушението, на практика избягва приложението на чл.34 от ЗАНН и така заобикаля закона.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане е направено с жалбата. Ответната страна релевира възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Претенцията за адвокатско възнаграждение е в размер на 600лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като производството е протекло без участието на адв. Р.. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение е в размер на 480лв. От друга страна, нормата на чл.15 от Наредбата гласи "За изготвяне на въззивна или касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.13". Тази разпоредба намира приложение предвид § 1 от ДР на Наредбата, според която "За непредвидените в тази Наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия". В случая липсва процесуално представителство и съдът коригира минималният размер от 480лв. на 360лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505993828, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „С.“ ЕООД, ЕИК 205428658, със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.В.Т., ул."Н....Б..." № ..., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление в гр.София, бул."Македония" № 3, да заплати на „Сейков“ ЕООД, ЕИК 205428658, със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.В.Т., ул."Н....Б..." № ... сумата от 360 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________

3