Решение № 180 от 01.11.2023, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Ямбол, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Я.С. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200565 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу Наказателно постановление № НЯСС-44/27.04.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на жалбоподателят на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция общо в размер на 2000 лв., по 1000 лв. з а всяко от двете нарушения по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.138а, ал.3, т.3 от Закона за водите . В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните прадвила , като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи се, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се и твърдения, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е представено писмено становище, в което се излагат доводи за правилността, обосноваността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че в хода на административно[1]наказателното производство не са нарушения на процесуалните правила и се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

С Договор за дарение № Д***Община Тунджа е прехвърлила безвъзмездно на Държавата правото на собственост върху язовир с площ 15063 кв.м., находящ се в землището на с.Могила, общ.Тунджа, обл.Ямбол. С Акт № ***за публична държавна собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовира.

На 02.11.2021 г. свид. М. - ***в РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“ при ДАМТН гр.София, офис Ямбол извършила проверка на язовира, находящ се в землището на с.Могила, общ.Тунджа, обл.Ямбол, при която били дадени предписания на ДПУСЯ, дадени в констативен протокол № ***г., а именно да се възстанови профила на въздушния откос, със срок на изпълнение 31.05.2022 г., както и да се монтира спирателен кран на основания изпускател, със срок на изпълнение 31.05.2022 г. Проверката била извършена в присъствието на представител на ДПУСЯ - инж. Л.Х., който бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола. На 10.03.2022 г. съгласно заповед № РД 70/21.02.2022 г. комисия в състав: Л.Х. - представител на ДП УСЯ и И.Т. - техник, механик-електроник извършила проверка на язовира, находящ се в землището на с.Могила, при която била потвърдена констатацията и бил съставен протокол за извършени пробни манипулации № 06-Я-15-1/10.03.2022 г. На 29.08.2022 г., след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, свид. М. извършила последваща проверка на язовира, находящ се в землището на с.Могила, при която установила, че предписанията не са изпълнени, а именно, че не е бил 2 възстановен профила на въздушния откос и не е бил монтиран спирателен кран на основния изпускател. Установеното при последвалата проверка било отразено в констативен протокол № 09-01-154/29.08.2022 г. На 07.11.2022 г. в присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ бил съставен АУАН за нарушение на чл.190а, ал.2 във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като в законоустановения срок са били подадени писмени възражения, с които се твърди, че нарушението не е доказано по несъмнен начин и алтернативно се сочи, че същото представлява маловажен случай.

Впоследствие на 27.04.2023 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. и И., както и на приложените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на 11.05.2023 г., а жалбата е подадена пред АНО на 23.05.2023 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.190а, ал.2 от Закона за водите във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от З акона за водите , а така също са посочени и останалите компоненти - време и място на извършване на нарушението.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН е спазен срока по чл.34 , ал.1 3 от ЗАНН. Съгласно тази норма не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. То се счита за открито когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение. В конкретния случай тези данни са станали известни на оправомощените да образуват административнонаказателно производство органи именно в хода на извършената на 29.08.2022 г. проверка, а не в по-ранен момент, в който е било възможно да се констатира нарушение, защото контролните органи нямат задължение още на следващия ден, след изтичане на дадения срок да проверяват изпълнено ли е даденото предписание. В този смисъл съдът счита, че контролните органи обективно са разполагали с данни за извършеното нарушение едва след извършената проверка на 29.08.2022 г., и това е началният момент, от който започва да тече тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който в случая е спазен.

От материална страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административните нарушения по от Закона за водите от страна на жалбоподателя, изразяващ и се в неизпълнение на предписанието на контролните органи от РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“, офис Ямбол към ДАМТН. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ДПУСЯ за язовир поземлен имот ***, находящ се в землището на с.Могила, обл.Ямбол, не е изпълнило задължителното предписание в срок до 31.05.2022 г., а именно, че не е бил възстановен профила на въздушния откос и не е бил монтиран спирателен кран на основния изпускател и с бездействието си е извършило нарушения по посочения текст от закона, за което правилно е санкционирано.

Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително по делото не се установява 4 да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на пропуски. С оглед на това съдът счита, че случаят не е маловажен и жалбоподателят следва да понесе следващата се административно[1]наказателна отговорност за така извършените нарушения.

Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за юридическите лица е имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкциите в минимален размер, поради което не са налице основания за тяхното изменение.

При този изход на делото направеното искане от дружеството жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и следва да не бъде уважено, а това на АНО следва да се уважи. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 от НЗПП, на ДАМТН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., което да се заплати от дружеството жалбоподател.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-44/27.04.2023 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, 5 на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция общо в размер на 2000 лв., по 1000 лв. за всяко от двете нарушения по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.138а, ал.3, т.3 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

НЕ УВАЖАВА искането на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6