Определение № 1186 от 28.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1186 гр. Благоевград, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501063 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, ЕИК 175074752, против Разпореждане № 2790/ 16.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2330/ 2022 г. по описа на РС Благоевград, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, срещу Н. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Благоевград, ж.к. „***“ № 8, вх. А, ет. 5, ап. 12, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми : - над уважения размер от 147,50 лв. /сто четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 407,67 лв. /четиристотин и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019148965 от 04.08.2023г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Н. Г. Д., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.08.2024 г. до изплащане на вземането; - 60,57 лв. /шестдесет лева и петдесет и седем стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2023 г. до 05.07.2024 г.; - 145,46 лв. /сто четиридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 05.07.2024 година; - 218,19 лв. /двеста и осемнадесет лева и деветнадесет стотинки/ неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 05.07.2024 година; - 400,00 лв. /четиристотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.01.2024 година; - 70,62 лв. /седемдесет лева и шестдесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 06.09.2023г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.07.2024 г.; - 15,97 лв. /петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - законна 1 лихва за периода от 05.07.2024 г. /дата на изтичане на погасителния план/ до 26.08.2024 година.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради противоречието му с материалния закон и като преграждащо по- нататъшното развитие на производството по делото. Излагат се доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не са приложени правилно разпоредбите на заповедното производство, като съдът е превишил правомощията си. Наведено е възражение с частната жалба, че на този етап от производството/заповедно производство/, съдът не събира доказателства и не може да прави изводи от приложените документи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което се претендира, тъй като целта на производството по чл. 410 ГПК е не установяване на самото 1 вземане, а само проверка дали е спорно. Съдът в заповедното производство не може да се произнася и по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. С промените на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, обн. с ДВ бр. 100 от 2019г., законодателят е дал възможност за преценка на съда в заповедното производство за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, но не и правомощия за преценка на валидността на договора поради противоречието му с добрите нрави. Въпреки това, съдът по заповедното производство е коментирал подробно основателността на вземането и се е произнесъл по съществото на спора, което счита за недопустимо. Като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи, съдът е превишил своите правомощия, обсъждайки по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство. Допълва, че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в договора биха били неравноправни. В такива случаи чл. 24 от ЗПК изрично препраща към чл. 143-148 от ЗЗП.

Така чл. 143 от ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора. Твърди, че Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП. Навадени са възражения че в настоящия казус, съдът по заповедното производство неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП, като не е съобразено че преценката за неравноправна клауза в договора, не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна- от друга страна. Затова с частната жалба се поддържа че е неправилен изводът на съда за недействителност на споменатите клаузи от Договора за потребителски кредит и съответно за недължимост на възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги. Излага се становище с частната жалба, че уговореният между страните с процесния договор за потребителски кредит годишен лихвен процент, отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Развити са съображения, че в действащото българско право, в отношенията между правните субекти действа принципа на свободното договаряне/ чл. 9 от ЗЗД/. Именно при спазване на този основен принцип страните по процесния договор за потребителски кредит са се съгласили да сключат договор именно по 2 посочените в него параметри- годишен лихвен процент /ГЛП/ и годишен процент на разходите /ГПР/ Излагат се доводи че съобразно установената съдебна практика, изоставено е разбирането за нищожност на клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва, тогава когато вземането не е обезпечено. Поддържа се, че това разбиране не се поддържа от съдилищата в страната, след изменението на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, с изм. и с ДВ бр. 35 от 2014г./ в законна сила от 23.07.2014г./, с което е въведена забрана за максималният размер на ГПР, да надвишава пет пъти размера на законната лихва. Ето защо поддържа се с частната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е стигнал до погрешни правни изводи.

С частната жалба са наведени доводи, че кредиторът по договорите за потребителски кредит, няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като с процесния договор е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент по арг. от разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Поддържат се с частната жалба доводи, че при условие че са спазени императивните законови изисквания досежно формирането на ГПР, не може да се приеме че кредиторът е действал недобросъвестно, съответно да се приеме че уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза, като този извод следва по аргумент на разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП.

При изложените съображения, иска се от съда да отмени Разпореждане № 2790/ 16.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2330/ 2022 г. по описа на РС Благоевград, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, срещу Н. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Благоевград, ж.к.

„***“ № 8, вх. А, ет. 5, ап. 12, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми : - над уважения размер от 147,50 лв. /сто четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 407,67 лв. /четиристотин и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019148965 от 04.08.2023г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Н. Г. Д., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.08.2024 г. до изплащане на вземането; - 60,57 лв. /шестдесет лева и петдесет и седем стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2023 г. до 05.07.2024 г.; 145,46 лв. /сто четиридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 05.07.2024 година; - 218,19 лв. /двеста и осемнадесет лева и деветнадесет стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 05.07.2024 година; - 400,00 лв.

/четиристотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.01.2024 година; - 70,62 лв. /седемдесет лева и шестдесет и две стотинки/ лихва за забава за периода от 06.09.2023г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.07.2024 г.; - 15,97 лв. /петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - законна лихва за 3 периода от 05.07.2024 г. /дата на изтичане на погасителния план/ до 26.08.2024 година, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за всички вземания на "ПРОФИ КРЕДИТ ***" ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и наведените с частната жалба възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна и е депозирана пред съда в законния срок по чл. 275 от ГПК, като същата е и процесуално допустима - подадена е от страна с правен интерес от обжалване на съдебен акт, за който е изрично предвидена в закона възможността за инстанционен съдебен контрол, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе съставът на ОС Благоевград, съобрази от фактическа страна следното:

Първостепенният РС - Благоевград е сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от “ПРОФИ КРЕДИТ ***” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “***” № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч.- управители, чрез юриск. И.Т.Т. срещу длъжника Н. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Благоевград, ж.к. „***“ № 8, вх. А, ет. 5, ап. 12, за заплащане на следните суми : 407,67 лв. /четиристотин и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019148965 от 04.08.2023г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Н. Г. Д., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.08.2024 г. до изплащане на вземането; - 60,57 лв. /шестдесет лева и петдесет и седем стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.12.2023 г. до 05.07.2024 г.; - 145,46 лв. /сто четиридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 05.07.2024 година; - 218,19 лв. /двеста и осемнадесет лева и деветнадесет стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 05.07.2024 година; - 400, 00 лв. /четиристотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.01.2024 година; - 70,62 лв. /седемдесет лева и шестдесет и две стотинки/ - лихва за забава за периода от 06.09.2023г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.07.2024 г.; - 15,97 лв. /петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - законна лихва за периода от 05.07.2024 г. /дата на изтичане на погасителния план/ до 26.08.2024 година.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Като основание е посочен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019148965 от 04.08.2023г., сключен между „Профи Кредит ***“ ЕООД и Н. Г. Д. и ОУ към него.