Решение № 1190 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330112610 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „Кредит тайм“ ЕООД, с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу К. Р. В., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „В. П.“ № **, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 318,02 евро, с левова равностойност от 622 лева – незаплатен остатък на главница по Договор за паричен заем № ****/**** г.

В исковата молба се твърди, че на **** г. бил сключен Договор за паричен заем № **** между „Кредит тайм“ ЕООД и К. Р. В., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя 1500 лева/766,94 евро, които били усвоени от ответницата. С решение № 981 от 06.03.2025г. по гр. дело 10347/2024 г. по описа на ПдРС, била обявена за нищожна клаузата в договора относно Такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1 115,46 лева/570,33 евро. Към настоящия момент заемателят К. Р.

В. била заплатила сума в размер на 878 лева/448,91 евро, като последната вноска по кредита била с падеж 28.06.2024г. С оглед на изложеното се сочи, че е налице незаплатен и изискуем остатък по кредита в размер от 622 лева с еврова равностойност от 318,02 евро, който ищецът счита, че се дължи независимо от действителността на кредитната сделка. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. Р. В., 1 с който се признава иска и се представят доказателства за извършено плащане на търсената сума. Моли да не бъде осъждана за разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца бе да установи съществуването на твърдяното договорно правоотношение с незаплатена главница по него в размер от 622 лв. с равностойност от 318,02 евро.

По делото не се спори, че между „Кредит тайм“ ЕООД, като кредитодател, и К. Р. В., като кредитополучател, е сключен процесния Договор за паричен заем № ****/**** г. за сумата от 1500 лева/766,94 евро.

Последното се установява и от представеното копие на въпросния договор за кредит заедно с исковата молба. Също към исковата молба е приложено и копие от решение № 981 от 06.03.2025г. по гр. дело 10347/2024 г. по описа на ПдРС, с което е прогласена за недействителна клауза от посочения договор за кредит между страните, която клауза предвижда заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. В мотивите на съда са разгледани пороци на сделката, водещи до недействителност не само на визираната клауза, но и на цялата сделка. Това решение на основание чл. 297 ГПК е задължително за настоящия съд и следва да се вземе предвид при решаването на спора, заради относимостта му към настоящия казус. Предвид изложеното следва да се приеме, че Договор за паричен заем № ****/**** г. страда от пороци, водещи до недействителност на негови клаузи, респ. и до недължимост на суми по тях, в частност на таксата за изготвяне на кредитно предложение.

Независимо от горното, следва да се посочи, че доколкото не се спори относно сключването на договора за кредит и усвояването на заетата сума по него от страна на кредитополучателя, то на основание чл. 23 ЗПК се явява ирелевантно дали цялата кредитна сделка е действителна или само отделни нейни клаузи. Това е така, защото предоставената в заем главница, всякого подлежи на връщане. Настоящата претенция пък е именно за дължимия остатък по главницата, след приспадане на извършените плащания от длъжника до датата на предявяване на иска. В случая не се спори и относно размера на този остатък, като от ответната страна дори е сторено плащане на търсената сума в хода на процеса, за което са представени доказателства с отговора на исковата молба. Следователно исковата претенция се намира за доказана, но предвид извършеното й погасяване в хода на процеса, тя ще се отхвърли именно на това основание.

За прецизност следва да се отбележи, че дори изрично да бе прогласена сделката за недействителна, то осъдителният иск отново би бил основателен, доколкото не се установява длъжникът, преди сезирането на съда, да е бил възстановил пълния размер на усвоената от него сума по кредита. Така в практиката на ВКС (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на 2

ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о., и решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г., на ВКС, I т. о.) се приема, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.

Следователно искът е един и той е свързан с претенцията за неизпълнение на задължение за връща на главница по договор за кредит, като при недействителност на кредитното правоотношение, съдът също ще дължи присъждане на незаплатения остатък от чистата стойност на кредита. Това налага да се уважи искът за остатъка от неплатената главница, тъй като приложението на чл. 23 ЗПК е последица от установената в хода на делото недействителност на договора за кредит при предявен иск на кредитора за присъждане на суми по договора.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна на основание чл.78, ал.1 ГПК, в чиято полза ще се присъди сумата от 25,56 евро за държавна такса и 51, 13 евро – юрисконсултско възнаграждение. В случая искът се отхвърля поради плащане в хода на процеса, а не поради неоснователността на претенцията. Поради това ответната страна не може да се освободи от отговорността за разноските, доколкото е дала повод за завеждане на настоящото дело. Още повече, че ответницата е била наясно с постановеното преди това решение относно валидността на сделката, без обаче да е предприела действия за погасяване на остатъка от дълга си, въпреки настъпилия падеж.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правна квалификация. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Кредит тайм“ ЕООД, с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, срещу К. Р. В., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „В. П.“ № **, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 318,02 евро, с левова равностойност от 622 лева – незаплатен остатък на главница по Договор за паричен заем № ****/**** г., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА К. Р. В., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „В. П.“ № **, да 3 заплати на „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, сумата от 25,56 евро – разноски за държавна такса и сумата от 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4