Определение № 240 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частните жалби на „Рос Инвестмънт“ ЕООД - гр. София, на Р. Ж. Б. от гр.

*** и на „Ю Ес Джи Груп“ ЕООД - гр. София срещу определение от 10.06.2024 г. по гр.д. № 10436/ 2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І - 22 състав, с което производството по делото е прекратено.

В частната жалба на „Рос Инвестмънт“ ЕООД - гр. София се твърди, че определението е неправилно. След смъртта на първоначалния ищец се слели в едно качествата на кредитор и на солидарен длъжник в лицето на Р. Ж. Б., с което бил изпълнен фактическия състав на чл.124 изр. последно от ЗЗД и следователно било погасено задължението на останалите солидарни длъжници за частта, дължима от този солидарен длъжник. Вземането на банката продължавало да съществува като вземане в пълен размер от останалите ответници в производството. Производството било допустимо в частта, в която искът бил предявен срещу банката и другите ответници - търговски дружества и следвало да бъде прекратено само в частта, в която искът е предявен срещу Р. Ж. Б.. Изложени са и твърдения, че с оглед предявено на 6.12.2023 г. на страните по изпълнително дело №20229230400206 на ЧСИ Г. Н. разпределение на суми, постъпили от публичната продан на недвижим имот, собственост на „Рос Инвестмънт“ ЕООД, съдът следвало да спре производството, а не да го прекратява.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения отговор ответникът „Юробанк България“ АД - гр. София я оспорва като недопустима, тъй като жалбоподателят - ответник в производството, в това си качество нямал правен интерес да обжалва определението за прекратяване. Тя е оспорена и като 1 неоснователна - твърденията били несъстоятелни и представлявали само собствени интерпретации на жалбоподателя, които не отговаряли на действителната правна и фактическа обстановка. Дори Р. Ж. Б. да бил легитимиран да заведе иск по чл. 464 от ГПК, този иск бил недопустим защото същият бил длъжник на банката по договор за кредит № 033/ 2007г.- предмет на спора в настоящето производство. Това обстоятелство било установено с влязло в сила решение в производството по чл. 422 от ГПК по т.д. № 2424/ 2013 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-2 състав, в мотивите на решението по което изрично било прието, че няма извършено плащане от негова страна, както и че нямало сключен нов договор за кредит. Затова правоотношението, придобило качеството на „присъдено нещо“ и не можело да бъде предмет на друг материалноправен спор. Освен това по делото нямало доказателства, че В. Б. А. е кредитор на ответниците „Рос Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД. Не били налице каквито и да било предпоставки за спиране на производството поради преюдициален спор по друго дело.

Молбата към съда е частната жалба да бъде оставена без уважение.

В частната жалба на Р. Ж. Б. от гр. *** се твърди, че определението е нищожен съдебен акт, тъй като му било изпратено за връчване неподписано. В случай, че бъдело прието за валидно, било неправилно, като преждевременно постановено - преди изтичането на седмодневния срок от съдебното заседание, проведено на 4.06.2024 г., даден за представянето на становище по искането за прекратяване на производството, с което били грубо нарушени основни принципи на процеса. В останалата част на изложението са повторени доводите и правните аргументи, изложени в частната жалба на „Рос Инвестмънт“ ЕООД - гр. София.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения отговор ответникът „Юробанк България“ АД - гр. София я оспорва като неоснователна. Определението не било нищожно, тъй като не било постановено от незаконен състав на съда, не излизало извън пределите на правораздавателната власт на съда, било изразено в писмена форма и било подписано от съдията, като волята на съда била ясна и разбираема.

-3-

Конституираният като ищец, в качеството на наследник на ищцата В. Б. А., Р. Ж. Б., нямал и не можело да има качеството на взискател по двете изпълнителни дела, тъй като бил длъжник, което обуславяло недопустимост на иска само на това основание.

Искът бил недопустим и защото Р. Ж. Б. бил длъжник на банката по договор за кредит № 033/ 2007 г.- предмет на спора в настоящето производство. Това обстоятелство било 2 установено с влязло в сила решение в производството по чл. 422 от ГПК по т.д. № 2424/ 2013 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-2 състав, в мотивите на решението по което изрично било прието, че няма извършено плащане от негова страна, както и че нямало сключен нов договор за кредит. Затова правоотношението, придобило качеството на „присъдено нещо“ и не можело да бъде предмет на друг материалноправен спор. Несъстоятелни били и твърденията за налице на предпоставки за спиране на производството по делото поради наличието на преюдициален спор по друго дело.

Молбата към съда е частната жалба да бъде оставена без уважение.

В частната жалба на „Ю Ес Джи Груп“ ЕООД - гр. София се твърди, че определението е неправилно. В изложението са повторени доводите и правните аргументи, изложени в частните жалби на другите жалбоподатели. Изтъква се, че до 20.03.2024 г. банката не е била надлежно представлявана от адвокат Д. Д. поради липса на представителна власт, с оглед на което били настъпили последиците по чл.238 от ГПК. След конституирането на дружеството като трето лице в съдебното заседание на 4.06.2024 г., не му била предоставена възможност да прави искания и да сочи доказателства.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения отговор ответникът „Юробанк България“ АД - гр. София я оспорва като недопустима - подадена след изчитането на едноседмичния срок за обжалване. Според признанието на адвокат П., тя отворила имейла с обжалвания съдебен акт на 15.06.2024 г., което означавало, че срока за е изтекъл на 22.06.2024 г., а частната жалба била подадена на 3.07.2024 г. Отделно от това жалбоподателят нямал право да обжалва определението, тъй като не бил кредитор.

Частната жалба била неоснователна, като съображенията за това съставляват точно повторение на изложеното в отговорите на другите две частни жалби. Несъстоятелни били твърденията за липса на представителна власт на пълномощника на банката. В протоколите от съдебните заседания било записано, че по делото е представено пълномощно, и дори такова да не било представено, съдът следвало да даде изрични указания за представянето му и за потвърждаване на извършените без представителна власт действия.

Молбата към съда е частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът съобрази следното.

Със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от 2.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 36219/ 2012 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 66 състав е разпоредено длъжниците „Виал паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. да заплатят солидарно на кредитора „Банка 3

Пиреос България“ АД сумата 206 840.76 евро - главница, ведно със законната лихва от 26.07.2012 г. до окончателното плащане ; 1758.19 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.04.2012 г. до 25.07.2012 г. ; 246.80 евро - мораторна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г. ; 775.98 евро - такса за периода от 9.01.2012 г. до 25.07.2012 г. ; 285 лева нотариални такси ; 8 322.74 лева - държавна такса и 4 611.37 лева - юрисконсултско възнаграждение, което вземане произтича от договор за кредит № 033/ 2007, сключен на 16.01.2008 г. между „Банка Пиреос България“ АД и „Виал паркет“ ЕООД, за сумата 150 000 евро.

По молбата с вх. № 25791/ 6.11.2012 г. на „Банка Пиреос България“ АД вземането по издадения на 2.10.2012 г. изпълнителен лист е присъединено по изп.д. № 20128380409252 на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.09.20212 г., издаден на основание заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от 24.09.2012г., издадена по ч.гр.д. № 36218/ 2012 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 75 състав срещу същите длъжници.

С влязло в сила на 26.02.2020 г. решение № 1689 от 20.02.2015г. по т.д. № 2424/ 2013 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав, по предявения от „Банка Пиреос България“ АД иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че длъжниците „Рос паркет“ ЕООД (с предишно наименование „Виал паркет“ ЕООД) , „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р. Ж.

Б. дължат солидарно на банката суми в общ размер 199 102.70 евро - главница, ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до окончателното плащане и 246.80 евро мораторна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г.

Според удостоверение по реда на чл. 456 от ГПК, издадено на 10.05.2014 г. по изп.д. № 20127860404036 на ЧСИ М. М., изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя В. Б. А. въз основа на изпълнителен лист от 5.10.2011 г.,

-5- издаден по гр.д. № 36450/ 2011 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 37 състав срещу длъжника В. А. А. за сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва от 23.08.2011г. до окончателното изплащане и 100 лева разноски. Към същото дело е присъединен изпълнителен лист от 17.01.2014 г., издаден по гр.д. № 3186/ 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І -15 състав срещу длъжниците В. А. А. и Ц.

А. А. за сумата 80 090.01 лева, представляваща стойността на направените необходими разноски в недвижимия имот в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ап. № *. Неудовлетворения остатък от вземането към В. А. А. е 46 824.87 лева, а към Ц. А. А. - 40 117 лева.

Според удостоверение изх. № 18014/ 17.12.2019 г. по изп.д. № 20127860404036 на ЧСИ М.

М., присъединен взискател на основание чл. 456, ал. 1 от ГПК, съгласно удостоверение за присъединявани изх. № 94943/ 19.12.2012 г., издадено по изп.д. № 20128380409252 на ЧСИ 4

М. Б., е „Банка Пиреос България“ АД.

По молба с вх. № 25 931/ 12.05.2014 г. и въз основа на удостоверението по чл. 456 от ГПК, В.

Б. А. е присъединена на основание чл. 456, ал. 1 от ГПК като взискател по изп.д. № 20128380409252 на ЧСИ М. Б..

Със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК № 339 от 13.12.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 213/ 2018 г. на Районен съд - гр. Трън е разпоредено длъжникът Р. Ж. Б. да заплати на В. Б. А. сумата 5 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, без протест,издаден на 8.01.2018 г., ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното плащане.

На основание влязло в сила на 21.06.2019 г. решение № 18 от 20.05.2019 г. и влязло в сила на 2.08.2019 г. решение № 184 от 10.07.2019г. по гр.д. № 212/ 2018 г. на Районен съд - гр.

Трън е издаден изпълнителен лист от 8.08.2019 г., с който Р. Ж. Б., Я. Ж. Б. и Ц. А. А. са осъдени да заплатят на В. Б. А. сумата 14 928 лева, представляваща направени от нея подобрения в недвижими имот, находящ се в с. ***, община ***, област Перник, явяващи се полезни и необходими разноски.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК преценява частните жалби като процесуално допустими подадени са в установения в закона срок от страни по делото, които имат правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя Р. Ж. Б. за нищожност на обжалваното определение. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В настоящия случай съдебният акт в т.ІV, л. 2088 от делото е постановен от председателя на едноличния съдебен състав С. Ш. - съдия в компетентния, с оглед правилата на местната (чл. 105 от ГПК) и родовата (чл. 104, т.4 от ГПК) подсъдност, да разгледа спора Софийски градски съд, в рамките на неговата правораздавателна власт ; обективиран е в писмена форма ; волята на съда е изразена ясно и недвусмислено ; подписът на постановилия определението съдия е поставен след писмения текст.