Решение № 88 от 16.06.2021, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1808/2020
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 16.06.2021
- Състав
- Вера Георгиева Коева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Благоевград , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Вера Г. Коева при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20201210101808 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул. „ чрез пълномощник, с която против „Банка ДСК” АД, БИК , със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Московска” 19, представлявано от Виолина Спасова и Диана Митева е предявен – отрицателен установителен иск – за признаване за установено спрямо ответната страна, че ищецът не дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК , сумата в размер на 22052.45 лева - представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сума в размер на 550.17 лева договорна лихва за забава за периода от 16.01.2008г. до 01.04.2009г., договорна лихва за за забава върху главницата в размер на 15.95 пункта, считано от 02.04.2009г. до пълното изплащане на главницата, сума в размер на 452.05 лева - представляваща държавна такса – правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Препис от Им е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че с молба с вх. № 2860 от 17.04.2009г. на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”, закупена от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, срещу него е образувано изпълнително дело № 294 по описа на ЧСИ Александър Цанковски за 2009г.
Сочи се, че това изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № 780/2009г. по описа на Районен съд - Благоевград за сума в размер на 22052.45 лева - представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сума в размер на 550.17 лева договорна лихва за забава за периода от 16.01.2008г. до 01.04.2009г., договорна лихва за за забава върху главницата в размер на 15.95 пункта, считано от 02.04.2009г. до пълното изплащане на главницата, сума в размер на 452.05 лева — представляваща държавна такса.
Претендираните от ответното дружество суми се оспорва, че се дължи, като се сочи, че са погасени по давност, както вземането за лихва, така и вземането за главницата. Сочи се, че от страна на банката-взискател са предприети изпълнителни действия по принудително събиране на просрочената сума, а именно на 14.10.2009г. е наложена възбрана на 1/12 идеална част от нива с площ от 4.610 дка., находяща се в село Мощанец, общ. Благоевград.
Сочи се, че от дата 14.10.2009г., на която е наложена възбрана на 1/12 идеална част от нива с площ от 4.610 дка., находяща се в село Мощанец, общ. Благоевград спрямо длъжника Л. В.
М. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 14.10.2011г., взискателя не е извършил никакви надлежни изпълнителни 1 действия по изп. дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски. Изтъква се, че в конкретният случай новата 5 годишна погасителна давност за вземането на взискателя срещу Л.М. по изп. дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски е започнала да тече от 14.10.2009г. и е изтекла на 14.10.2014г., като същата не е прекъсната с подадената от взискателя молба с вх. № 7582/02.08.2012г. с искане за пълно имуществено проучване и предприемане на действия по налагане на възбрани и запори на банкови сметки, молба с вх. № 6046/04.07.2014г. с искане за налагане на възбрани и запори на банкови сметки, тъй като предприетите срещу доверителя ми изпълнителни действия за събиране на просрочената сума са предприети след като изпълнителното дело на 14.10.2011г. е било прекратено ех lege на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от подаване на иска и се настоява за уважаването му.
Доказателствени искания на ищеца – за приемане на писмени доказателства, за изискване на изпълнително дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, с район на действие Окръжен съд Благоевград.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Прави се възражение за нередовност на ИМ, изразяващо се в неяснота на петитума. Прави се възражение за недопустимост на иска, доколкото се твърди, че е предявен установителен иск за установяване на факт с правно значение, които искове за факти по принцип са недопустими.
Оспорва се наличието за ищеца на правен интерес от предявяване на иска, доколкото се твърди, че с погасяване на едно вземане подавност се погасява само правото му на принудително изпълнение, но не и самото задължение , което продължавало да съществува като естествено такова.
Сочи се, че правен интерес е налице само при наличието на спор. Изтъква се, че обстоятелството, че банката е изплащала покани за доброволно изпълнение или по друг начин е търсела извънсъдебно изпълнение не означавало оспорване на вземането по давност .Сочи се, че дори давността да е икзеткла за банката съществуало интерес да търси изпълнение, затова за нея съществувало интерес да кани, но в същото време в отговора изрично се посочва, че банката никога не е отричала извънсъдебно фактът, че давностния срок за вземането е изтекъл и за това не е давала повод за завеждане на делото.
Предявеният иск се оспорва и по същество, като неоснователен при развиване на съображения за това.
Доказателствените искания на ответника – няма.
Възразява се по искането за разноски.
Поделото са приети писмени доказателства. Приобщено е заверен препис на изп.дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
НА 02.04.2019г. по ч.гр.д.№ 780/2009г. по описа на РС Благоевград в полза на заявителя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК 813071350, седалище и адрес на управление Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ № 92 е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу лицето Л.
В. М., ЕГН **********, адрес Б, ул. , в качеството на длъжник, с която е разпоредено на 2 длъжника да заплати на кредитора, следните суми: главница от 22,052.45 лв., договорна лихва за забава за периода 16 януари 2008 г. - 1 април 2009 г. - 550.17 лв., договорна лихва за забава върху главницата, в размер на 15.95 пункта, считано от 2 април 2009 г. до пълното изплащане на главницата, както и внесената по делото държавна такса от 452.05 лв., на основание договор за кредит експресо № 072894 от 27 юни 2008 г.
Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист от 02.04.2009г., с който длъжникът Л. В. М., ЕГН **********, адрес Бл е осъден да заплати на кредитора Сосиете Женерал Експресбанк АД, ЕИК 813071350, седалище и адрес на управление Варна, район Одесос, бул. Владислав Варненчик 92, главница от 22,052.45 лв., договорна лихва за забава за периода 16 януари 2008 г. - 1 април 2009 г. - 550.17 лв., договорна лихва за забава върху главницата, в размер на 15.95 пункта, считано от 2 април 2009 г. до пълното изплащане на главницата, както и внесената по делото държавна такса от 452.05 лв.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба от 17.04.2009г. на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е образувано изпълнително дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски.
Ноторно известен факт към датата на подаване на исковата молба, който не се оспорва от страните, е, че кредиторът по цитираното заповедно производство по ч.гр.д.№ 780/2009г. по описа на БРС – „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД към настоящия момент е заличен търговец чрез преобразуване и изкупуване от ищеца Банка ДСК ЕАД, с което се обосновава правния интерес на ищеца за подаване на иска срещу ответника, като правоприемник на неговия първоначален кредитор.
По изп.дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Цанковски с Постановление с Изх.№ 06697 от 14.10.2009г. е наложена възбрана върху собствените на длъжника ½ ид.ч. от недвижим имот – нива с площ от 4,160 дка, пета категория, находяща се в землището на с.Мощанец, в местността „Равна – Р“, пл.№ 104, кв.14 по кадастралния план, изработен 1995г., при посочени съседи /л.79/.
На 20.10.2009г. до длъжника Л. В. М. е изпратено Покана за доброволно изпълнение, връчена му чрез пълнолетно лице от домашните на същата дата /л.88/.
С молба с вх.№ 07582/02.08.2012г. /л.89/ взискателят отново е поискал извършване на пълно имуществено проучване на длъжника, както и налагане на запори и възбрани върху установеното имущество.
На 10.09.2012г. с молба с изх.№ 08313 ЧСИ е поискал от съдията по вписванията при СВ при БРС вписване на възбрана върху недвижими имот, подробно описан в постановление за налагане на възбрана изх.№ 08311/10.09.2012г. /л.113 и л.114/.
На 04.07.2014г. с молба с вх.№ 06046 взискателят отново е поискал извършване на имуществено проучване на длъжника и налагане на запори и възбрани върху открито имущество.
След горната дата по изпълнителното дело няма данни да са извършвани последващи изпълнителни действия:
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е иск е с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124 ГПК. По същността си този иск е отрицателен установителен и предоставя възможност на длъжника да оспори вземането и оттам материалноправната законосъобразност на изпълнението, като съгласно ал.2 на същата разпоредба този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното 3 основание.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска - да оспори чрез иск изпълнението по висящ изпълнителен процес за събиране на вземане по процесния изпълнителен лист поради изтекла 5-годишна давност.
По гореизложените съображения съдът приема, че процесният иск е допустим, поради което дължи произнасяне по неговата основателност.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образуваното изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, се приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Съображенията за това са, че липсва основание да се приеме, че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, тъй като пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес – фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право). Направен е тълкувателен извод, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес, поради което не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
Разпечатката съдържа 45 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dddb88a6-5e2c-4455-8229-a9f31383b394