Решение № 146 от 22.12.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пирдоп, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100034 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Д. Р., ЕГН ********** срещу К. Р. Р., ЕГН **********, с която се иска съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 600.00лв. /шестстотин лева/, явяваща се половината от получената от нея сума от данъчното облекчение за 2023г., съгласно чл. 22в ЗДДФЛ за общите на страните деца: Д.И.Р., ЕГН ********** и И.И.Р., ЕГН ********** в общ размер на 1200лв, ведно със законната лихва от 17.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетните деца Д.И.Р., ЕГН ********** и И.И.Р., ЕГН **********. Ответницата К. Р. Р., ЕГН **********, като родител е ползвала данъчно облекчение за децата за 2023г., съгласно чл. 22в ЗДДФЛ, като пред работодателя си по основното трудово правоотношение „**************“ ЕООД, ЕИК **********, в срок от 30.11 до 31.12.2023г. е представила необходимите документи.

Размерите на данъчните облекчения за деца за 2023 г. са приети с § 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Размерът на облекчението за деца за 2023г. се определя в зависимост от броя на децата, като за две ненавършили пълнолетие деца, сумата за получаване е до 1200 лв. За двете деца на страните по делото, ответницата е получила сумата от 1200.00лв., която се явява възстановена част от данъка, удържан й от платеното през 2023г. В исковата молба се твърди, че поради ползваното от ответницата данъчно облекчение и за двете деца за 2023г., на ищеца, по заявено от него такова данъчно облекчение за 2023г. с декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, е направен отказ. Ищецът неколкократно е искал от ответницата да му предаде сумата от 600.00лв., явяваща се 1 половината от получената от нея сума в размер на 1200лв. от данъчното облекчение за 2023г. за децата им, както процедирали през предходната година (2022г). Пред Районен съд гр.

Пирдоп ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника по реда на чл. 410 от ГПК за плащане на парична сума в размер на 600.00лв. По повод заявлението в PC- гр. Пирдоп е образувано ч. гр. дело №691/2024г. и е издадена заповед №433/30.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата заповед съдът е разпоредил длъжникът К. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на кредитора И. Д. Р., ЕГН ********** сума от 600.00лв. /шестстотин лева/, явяваща се половината от получената сума от данъчното облекчение за 2023г. за двете деца в общ размер на 1200лв, ведно със законната лихва върху сумата от 17.10.2024г. до окончателното й изплащане; 255.00лв.- разноски по делото - държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №691/2024г. по описа на Районен съд гр. Пирдоп, ответницата е подала възражение за недължимост на посочената в същата сума, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Ответникът К. Р. Р., ЕГН **********, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е дала писмен отговор, не е представила писмени доказателства и е направила доказателствени искания.

Твърди се, че ИМ е нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. В отговора на ИМ се твърди, че предявеният иск е недопустим, на следните основания: ищецът и ответницата упражняват съвместно родителските права по отношение на двете им родени от общото им съжителство деца, черпейки тези свои права от влязлото в сила Съдебно Решение № 72/30.07.2021г., постановено по гр. д. №446/2021г. по описа на III гр. с - в на РС – Пирдоп; при заявено желание от негова страна да ползва данъчно облекчение за деца и при подадена Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, по искането на ищеца ,,бил направен ОТКАЗ“-става ясно от кого и за какво е „направен отказ“ дали самият ищец се е отказал да ползва тази своя привилегия за възстановяване на данъчни облекчения, дали определен административен орган или работодателят му /до колкото не се установява дали ищецът се намира в трудово правоотношение или е самоосигуряващо се лице/; в случай, че работодателят му неправилно е преценил, че ищецът не следва да ползва като родител данъчно облекчение за деца, по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ, то И. Р., следва да реализира правата си чрез подаване на данъчна декларация по общия ред, или по исков ред да претендира заплащане на тези суми, но от работодателя си, а не от К. Р.. Твърди, че предмет на този иск е от отрасла на финансовото право, като режимът му на установяване е регламентиран в ДОПК и в ЗДДФЛ или е предвиден специален - административен ред за реализиране на права при неправилно установяване на финансови права и задължения, представляващи данъчни облекчения за деца, при което ищецът разполага с възможността да реализира правата си по административен ред. В случай, че Съдът прецени, че производството следва да бъде разгледано, счита ИМ за неоснователна и недоказана, на следните основания: Не е спорно между страните, че същите имат две общи деца родени от съвместното им съжителство, както и че К. Р. е работеща майка в посоченото дружество.

2

Оспорва обаче всички останали обстоятелства в ИМ, като счита, че на ищеца не следва бъдат заплащани, възстановявани или по някакъв начин предоставяни суми от К. Р., касаещи възстановените й данъчни облекчения /което е едно нейно лично право/ само заради твърденията на И. Р., че заради майката на децата му, същият е в невъзможност да ползва тази данъчна привилегия, която невъзможност не се установява от какво е породена, дали е от бездействие и немарливост от ищцовата страна или поради някаква друга причина, поради която му е „направен отказ“ да ползва посочените облекчения и за себе си, не става ясно. Нещо повече, твърденията на ищеца са неоснователни, голословни и недоказани. В отговора на ИМ се твърди, че следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 22в от ЗДДФЛ, към която Законодателят е добавил още 10 алинеи, които указват реда и начина на възстановяване на данъчни облекчения, в полза на родители, които не са лишени от родителски права. Видно от същите, лицата, които отговарят на всички условия, определени в закона, могат да ползват облекченията по два начина: - чрез работодателя по основното трудово правоотношение на физическите лица - при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения. За целта, родителите трябва да представят на работодателя си декларациите за ползване на данъчните облекчения за деца (по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ Образец 2005); - с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тези случаи декларациите за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания се подават с годишната данъчна декларация. В отговора на ИМ се твърди, че също така е възможно тези данъчни облекчения да се ползват и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице всички необходими условия, описани в този текст. В срок до 31 януари на съответната година работодателят по основното трудово правоотношение на работника/служителя изчислява годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, намалена с размера на данъчните облекчения, и определя годишния размер на данъка. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък през годината и съответно е налице надвнесен данък, работодателят в срок до 31 януари на съответната година възстановява разликата на работника/служителя. В този случай възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на това физическо лице или на други лица по трудови правоотношения. Когато работодателят не е възстановил надвнесения данък, физическите лица могат да ползват данъчните облекчения с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024г., включително и когато имат само доходи от трудови правоотношения. В отговора на ИМ се твърди, че също така е възможно тези данъчни облекчения да се ползват и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод/фактическа раздяла, когато за него са налице всички необходими условия, описани в Закона. По принцип всяко от облекченията се ползва само от единия родител, като е допустимо, когато размерът на облекчението надвишава сумата на годишните данъчни основи на единия родител, разликата да се ползва от другия родител, като подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024г. В тези случаи сумарно размерът на данъчното облекчение, ползван от 3 двамата родители, не може да превишава допустимия размер, според броя на децата. Ако родителите нарушат изискването всяко едно от данъчните облекчения да се ползва само от единия от тях, като и двамата са ползвали данъчно облекчение за деца и/или деца с увреждания в пълен размер, всяко от лицата дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение. В отговора на ИМ се твърди, че предвидени са и размерите на данъчните облекчения за деца за 2024г. Размерите на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ са: при едно, ненавършило пълнолетие дете е 600,00лв. /сума за получаване до 600,00лв., а при две, ненавършили пълнолетие деца – 1200,00лв. /сума за получаване до 1200,00лв./, а при три и повече, ненавършили пълнолетие деца – 1800,00 лв.

/сума за получаване до 1800,00лв./. Конкретният размер на облекчението зависи от броя на децата и се приспада от сумата от годишните данъчни основи /основата, върху която се начислява данък/ по чл. 17 от ЗДДФЛ до размера на тази сума. За 2024г. годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се намалява с разликата между допустимия размер за 2024г. на данъчното облекчение за деца и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи по чл.

17 от ЗДДФЛ за същата година. Това е така, тъй като данъчните облекчения се ползват на първо място за доходите, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа /доходи от трудови правоотношения, друга стопанска дейност, наеми, продажба на имущество, други източници/ и след това от годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. В отговора на ИМ се твърди, че в ИМ се твърди, че ищецът неколкократно е искал от ответницата да му възстанови сумата от 600,00лв., явяваща се половината от общо получената от ответницата сума в размер на 1200,00лв., както процедирали от 2022г., твърдейки, че тази сума му се дължи поради съвместното им упражняване на родителските права по отношение на двете им деца.

Разпоредбата на чл. 22в от ЗДДФЛ, безспорно представлява една преференция, която може да се използва от данъчно задълженото лице /родител/, т.е. касае за негово субективно право, което той, а не някой друг може да упражни и ползва. Съгласно правната теория и практика данъчните облекчения са лични и упражняването им е субективно право на всяко лице, не е достатъчно да възникне основанието за данъчно облекчение, но и то следва да бъде упражнено. В отговора на ИМ се твърди, че упражняването на облекченията за физически лица е възможно по два начина - чрез работодателя /когато лицето работи по трудово или служебно правоотношение/ или чрез подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ.

Искането за предоставяне на сумата в размер на 600,00 лв. е несъстоятелна, тъй като от една страна И. Р. не е участвал в административното производство по възстановяване на данъчни облекчения, не е проведено данъчно производство по отношение на него като данъчно задължено лице и не е адресат на предоставената преференция. Предоставените данъчни облекчения се ползват от лицето, чрез работодателя си, който е подал заявлението до приходната администрация и тя е уважила подаденото искане. В отговора на ИМ се твърди, че на последно място, претендираната от ищеца сума не представлява и облигационно правоотношение, тъй като липсва уговорка между страните за ежегодното поделяне на сумата, поради което и не може да се приеме, че е налице някакъв сключен договор. Липсват 4 и доказателства относно постигане на съгласие относно това обстоятелство. В отговора на ИМ ответницата счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.