Решение № 99 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100900227 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 499, ал.7 от КЗ, вр.чл.127, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.01.2020 г., около 01.20 ч. в гр. Хасково, по бул. “Г.С.Раковски“ се движело МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен № **** КА, управлявано от М.В.М., отговорността на който е застрахована по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна за периода 03.12.2019 г. – 02.12.2020 г. По същото време по перпендикулярната ул.“Дунав“ се движело МПС марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № **** КР, управлявано от П.Й.П., отговорността на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а по ул.“Дунав“, обратно на движението на МПС, марка „Опел“ се движело МПС марка „Деу“, модел „Калос“, с рег. № ****, управлявано от Х.С.Ч.. На кръстовището на ул.“Дунав“ и бул.“Г.С.Раковски“, водачът на МПС марка „БМВ“, модел „318“, първоначално спрял, изчаквайки разрешителен сигнал на светофара, след което потеглил и навлязъл в кръстовището, когато за него все още светел червен сигнал на светофарната уредба.

Междувременно водачът на МПС марка „Опел“ бил навлязъл на кръстовището на жълт сигнал на светофара, поради което между двата автомобила настъпил удар, след което и сблъсък между навлязлото също в кръстовището МПС марка „Деу“ и МПС марка „БМВ“, вследствие на което пострадала пътничката в л.а. „БМВ“ Н. П. А., която получила контузия на глава, гръден кош, таз и корем. Със споразумение по НОХД № 23/2021 г. по описа на РС – Хасково, П.П. е признат за виновен за това, че на 01.01.2020 г., в гр. Хасково, на 1 кръстовището на бул.“Г. С. Раковски“ и ул.“Дунав“ при управление на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № **** КР, допуснал ПТП като нарушил чл.6 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7 от ППЗДвП и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с М.В.М. е причинил средна телесна повреда на Н. П. А., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота. Със споразумение по НОХД № 23/2021 г. по описа на РС – Хасково, М.В.М. е признат за виновен за това, че на 01.01.2020 г., в гр. Хасково, на кръстовището на бул.“Г. С. Раковски“ и ул.“Дунав“ при управление на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен № **** КА допуснал ПТП като нарушил чл.6 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.47 ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7 от ППЗДвП и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с П.П. е причинил средна телесна повреда на Н. П. А., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота. По силата на влязло в сила решение, постановено по т. д. № 183/2020 г. на ОС Хасково ищецът твърди, че е осъден и е заплатил на пострадалата Н. А. сумата 174 332.33 лв., от които 150 000 лв. главница и 24 332,33 лв. лихва. Твърди, че предвид установения механизъм на ПТП поведението на водача на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № **** КР е основна причина за настъпване на инцидента, с принос от 70 % и доколкото съгласно чл.499, ал.7 КЗ при множество причинители всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както отговарят причинителите, в случая солидарно се иска ответникът да бъде осъден за заплати сумата 122 032.63 лв., съответстваща на приноса на застрахованото при него лице към ПТП – то ( 70 % от 174 332.33 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на 31.01.2023 г., до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Ответникът, с първоначалния отговор на исковата молба, оспорва иска за главница с твърдения, че основна вина за ПТП-то има водачът на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен № **** КА, който е управлявал автомобила с превишена скорост от 80 км. ч., с концентрация на алкохол в кръвта 1.72 промила и е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Оспорва, в резултат на ПТП-то, за Н. А. да са настъпили описаните вреди, конкретно да са настъпили посочените самостоятелни увреждания, а относно това, че плодът е роден мъртъв твърди, че е по причина на лекарска грешка и забавяне с 6 часа извършването на цезарово сечение. Оспорва затрудненията в начина на живот на пострадалия, продължителността на възстановителния период, а усложненията твърди да са резултат от поведението на пострадалия, който не е изпълнил лекарските предписания, назначеното лечение, не е приемал предписаните медикаменти и не е извършвал рехабилитация. Релевира възражение за съпричиняване на уврежданията от страна на пострадалия при твърдения, че по време на ПТП – то не е бил с поставен обезопасителен колан, което е довело до уврежданията. Оспорва иска за лихва с твърдения, че не е в забава, тъй като срокът по чл.496, ал.1 от КЗ не е започнал да тече, доколкото не е предявена претенция от ищеца по извънсъдебен ред.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че по отношение на механизма на ПТП-то са одобрени споразумения, които имат сила на присъда и на основание чл.300 ГПК 2 са задължителни за гражданския съд, включително относно нарушенията на водачите. От тях твърди, че се установява, че водачът, застрахован при ответника, е преминал на червен сигнал на светофара, а този, застрахован при ищеца, на жълт, а не както неправилно твърди ответникът на червен. Предвид това именно водачът, застрахован при ищеца има изключителен принос за настъпване на ПТП-то, тъй като ако беше изчакал разрешителен сигнал превозните средства са щели да се разминат без да настъпи сблъсък. Относно размера на неимуществените вреди, техния вид, тежест и период на възстановяване счита, че ще бъдат установени след събиране на поисканите с исковата молба доказателства.

Относно възражението за съпричиняване, от страна на пострадалата, твърди, че не е налице нарушение на ЗДвП, тъй като предвид напредналата й бременност и съгласно чл.137а, ал.2, т.1 от ЗДвП не е имала задължение да поставя предпазен колан. Относно възраженията за неоснователност на иска за лихва за забава твърди, че забавата е настъпила с връчване на препис от исковата молба.

Ответникът, в отговора на допълнителната искова молба поддържа направените в отговора възражения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдебно предявеното право е с източник регресно вземане на застраховател, изплатил цялото дължимо на пострадалия при процесното ПТП обезщетение, срещу застрахователя на делинквент съпричинил събитието.

По делото са установени като безспорни факта на сключен, към момента на ПТП, между ищеца и водача на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен № **** КА договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; факта на сключен, към момента на ПТП, между ответника и водача на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № **** КР договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и факта, че ищецът е заплатил на пострадалата Н. А. обезщетение за вредите от ПТП – то в размер на 174 332.33 лв., от които 150 000 лв. главница и 24 332,33 лв. законна лихва за забава.

В приложение на чл.300 ГПК съдът зачита задължителната сила на Споразумения от 14.01.2021 г., одобрени по н.о.х.д. № 23/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково, 5 -ти състав, имащи характер на влязла в сила присъда, приемайки за установено, че на 01.01.2020 г., в гр. Хасково, на кръстовището на бул.“Г. С. Раковски“ и ул.“Дунав“ при управление на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № **** КР, П.П. е допуснал ПТП като нарушил чл.6 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7 от ППЗДвП – преминал стоп линията на забранителен „червен сигнал“ на светофарната уредба ипо непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с М.В.М., е причинил средна телесна повреда на Н. П. А., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, което се дължи на развила се в дясната гръдна кухина колекция на въздух ( пневмоторакс), както и трайно ( за повече от 30 дни ) затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупване на страничен израстък на гръбнака в поясния отдел, както и счупване на челюст, което се 3 дължи на счупване на левия ставен израстък на долната челюст и протича със затруднение в дъвченето и говоренето, както и че на 01.01.2020 г., в гр. Хасково, на кръстовището на бул.“Г. С. Раковски“ и ул.“Дунав“ при управление на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с регистрационен № **** КА, М.В.М.. е допуснал ПТП като нарушил чл.6 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.7 от ППЗДвП – преминал стоп линията на забранителен „червен сигнал“ на светофарната уредба ипо непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с П.П., е причинил средна телесна повреда на Н. П. А., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, което се дължи на развила се в дясната гръдна кухина колекция на въздух ( пневмоторакс), както и трайно ( за повече от 30 дни ) затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупване на страничен израстък на гръбнака в поясния отдел, както и счупване на челюст, което се дължи на счупване на левия ставен израстък на долната челюст и протича със затруднение в дъвченето и говоренето.

Предвид изложеното по делото са установени всички елементи от фактическия състав на деликта, както и авторството му, при условия на съпричиняване от застрахованите при страните водачи ( доколкото последното е елемент от състава на престъпленията, за които са одобрени споразуменията, имащи характер на влязла в сила присъда ).

С влязло в сила решение, постановено по т. д. № 183/2020 г. по описа на Хасковски окръжен съд, ищецът е осъден да заплати на пострадалото лице, Н. П. А., обезщетение за неимуществени вреди, от процесното ПТП, в размер 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на 27.05.2020 г, до окончателното плащане. В този процес пострадалото лице е предявило претенцията си за вреди в пълен размер ( видно от съдържанието на исковата молба ), поради което с влизане в сила на решението е установен размерът на главния дълг, който е общ за всички солидарни длъжници. Вярно е, че решението по това дело няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската отговорност на другия водач ( ответник по настоящото дело ), но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. От значение е, че увреденото лице като страна по това дело е обвързано от силата на пресъдено нещо да бъде обезщетено напълно с изплащането на пресъдения размер на обезщетението.

Следователно, със заплащане на целия дълг, за който е осъден застрахователят ( ищецът по делото ) ще е налице пълно изпълнение на дълга и погасяване на отговорността на останалите длъжници към кредитора ( вкл. застрахователя на другия делинквент ), по арг. от 127, ал.1 ЗЗД.

Този обем на отговорността не може да бъде променян по възражения на ответника ( другия солидарен длъжник ), относно допринасяне от увреденото лице, съответно от трето лице, за настъпване на вредоносния резултат. Тези възражения са общи и съгласно чл.127, ал.3 ЗЗД ищецът е бил длъжен да ги противопостави на кредитора ( увреденото лице ), което задължение е и изпълнено в процеса по т. д. № 183/2020 г. В този процес, ищецът в настоящото производство, е направил идентични, на тези релевирани от ответника в настоящия процес, възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия и от трето лице, 4 поради допусната лекарска грешка. Изпълнението или не обаче на това задължение не се отразява на вътрешните отношения между солидарните длъжници, а единствено поражда право на обезщетение за вреди – арг. от чл.127, ал.3 ЗЗД. Следователно, всички релевирани от ответника, в настоящото производство възражения за съпричиняване, а именно, че пострадалата Н. А., е пътувала без поставен предпазен колан, че смъртта на плода е в резултат на лекарска грешка, както и че са настъпили усложнения след увреждането и удължен възстановителен период, които са резултат от неизпълнение на лекарските предписания, назначеното лечение и неизвършване на рехабилитация, са ирелевантни за обема на регресното задължение на ответника във вътрешните му отношения с ищеца като солидарни длъжници и доколкото в процеса не е предявено от ответника вземане за обезщетение за вреди от нерелевирано общо правоизключващо възражение, то и разглеждането на тези възражения е ирелевантно и не следва да бъдат обсъждани. При същите аргументи не следва да бъдат разглеждани и възраженията на ответника, относно вида и степента на претърпените от пострадалата вреди.