Решение № 14504 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14504 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.РЦ при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.РЦ Гражданско дело № 20231110148602 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т-С“ ЕАД против О.

Ч. М..

Ищецът „Т-С“ ЕАД е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против О.

Ч. М., в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, придобил същия чрез наследствено правоприемство от майка си В. Н. Д. (съгласно уточнителна молба от 03.11.2023 г.), за следните суми: сумата от 1820,53 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 490,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г., сумата от 17,75 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г., както и за разноски.

Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, придобил същия чрез наследствено правоприемство от майка си В. Н. Д., бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Посочва, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 63, ал.

1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно която: „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния 1 период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 8, находящ се на адрес **, но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Д.“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.08.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът О. Ч. М., чрез назначения от съда особен представител – адв. У., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Не било доказано, че ищецът е спазил задължението си да публикува своевременно Общите условия съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Релевира възражение, че задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.08.2020 г. са погасени по давност. Моли да не се допуска съдебно-техническа експертиза, доколкото поставените към експертизата въпроси не били спорни между страните. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице - помагач на ищеца „Т.С“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Като доказателство по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.10.1987 г., от който се установява, че на посочената дата В. Н. Д. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №8, находящ се на адрес ***.

2

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.

№1719/27.10.2023 г., че В. Н. Д. е починала на 23.04.2016 г., като е оставила за свой единствен наследник ответника О. Ч. М..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

При така събраните по делото доказателства съдът намира за доказана първата предпоставка от фактическия състав на иска чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.

ЗЕ, а именно – наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника по доставка на топлинна енергия до процесния апартамент №8.

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот се установява, че процесният недвижим имот е придобит от майката на ответника през 1987 г., като след смъртта й през 2016 г. ответникът като единствен наследник е придобил съвкупността от права и задължения, които формират наследството на лицето, в това число и собствеността върху процесния топлоснабден имот.

Ето защо се налага извод, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следва да се отбележи, че обстоятелството кога и на кого е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в разглеждания случай същата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това е така, тъй като чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2001 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Д.“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването . Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, 3 се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден, както и количеството на доставена топлинна енергия до имота и че същото съответства на претендираната в производството сума са обстоятелства, които са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.

За пълнота следва да се посочи, че количеството на доставена топлоенергия и съответствието му с начислените на ищцата задължения се установява от представените от третото лице-помагач и приети като доказателства по делото документи за годишен отчет и за дялово разпределение на топлинната енергия за периодите м.05.2010 г. - м.04.2020 г. и м.05.2020 г. - м.04.2021 г.

Представените протоколи за годишен отчет за м.05.2010 г. - м.04.2020 г. и м.05.2020 г. - м.04.2021 г. удостоверяват показанията на топломерите в имота на ответницата. Въз основа на посочените протоколи са изготвени изравнителни сметки за съответния отоплителен сезон.

С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответницата за вземане в размер на 1820,53 лева за доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., поради което искът е основателен в пълен размер.

Установява се от представените от „Д.“ ЕООД документи за годишен отчет и за дялово разпределение на топлинната енергия за периодите м.05.2010 г. - м.04.2020 г. и м.05.2020 г. - м.04.2021 г. че именно посоченото дружество е извършвало услугата „дялово разпределение“ за сградата в режим на етажна собственост, в която е разположен собствения на ответницата топлоснабден имот, поради което ответницата дължи заплащането на цената за извършената услуга. Размерът на вземането за дялово разпределение се установява от приложената към исковата молба извлечение от сметка за задълженията за процесния имот за процесния период.