Решение № 21 от 09.06.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Панагюрище, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Административно наказателно дело № 20245230200191 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.и" ООД гр. Панагюрище, ЕИК 205145966, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „****“ №31, представлявано от управителя Л.

М., срещу Наказателно постановление (НП) № 13-2400517 от 16.10.2024 г., издадено от Д С Т, директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500,00лв.- за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. -за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и неправилност на издадения санкционен акт, доколкото се оспорват фактическите обстоятелства по нарушението, възприети от контролните и наказващия орган, като се излагат съображения за липса на доказателствена обезпеченост. Развиват се аргументи за несъответствие на наложеното имуществено наказание с действителното положение в дружеството.

Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен, алтернативно да се приеме от съда, че е налице маловажен случай.

В съдебното заседание жалбоподателите „М.и" ООД, редовно призовани, се представляват от адв. Г. Т. от Пазарджишка адвокатска колегия. Поддържат жалбата с изложените в нея аргументи.

За АНО– Дирекция „Инспекция по труда“ –Пазарджик , редовно призовани, се представляват от юрк. Ш. с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното НП.

Панагюрският районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и 1 след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната допустимост, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество тя се явява неоснователна.

Жалбоподателите „М.и” ООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не са изпълнили дадена принудителна административна мярка, описана в т. 6, от протокол № ПР2329193/18.08.2023 г. на гл. инспектор Т Д, със срок за изпълнение 19.09.2023 г., а именно: „Работодателят да определи, програма за провеждане на обучението и/или инструктажа“, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г.- за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102/2009 г.) Констатира се, че нарушението е извършено на 20.09.2023 г. в гр. Панагюрище, когато е изтекъл срока за изпълнение на дадената принудителна административна мярка в т. 6, от Протокол № ПР2329193/18.08.2023 г. на гл. инспектор Т Д.

Въз основа на съставения АУАН на 16.10.2024г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик е издал атакуваното НП № 13-2400516, в което били описани обстоятелствата по твърдяното нарушение и нарушената разпоредба - чл.415, ал.1 от КТ. На жалбоподателя „М.и” ООД гр. Панагюрище, на основание чл.416, ал.5 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за посоченото административно нарушение.

Констатира се, че НП е връчено на 26.08.2024г., видно приложената по делото куриерска разписка.

Изложената по- горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаната свидетелка С. А. и при изслушването на актосъставителя В. Д., а така също и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

От изслушването на актосъставителя Д. свидетелката А. се установява редът, по който е протекла контролната дейност и предприетите в нейния ход действия от държавните органи. И двамата споделят повода за нейното предприемане, а именно- контрол по спазване на трудовото законодателство, както и констатиране изпълнението на дадено предписание, влязло в сила и поради това задължително за жалбоподателите „М.и” ООД.

Показанията на посочените лица са подробни и логични,кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, в частност -с протоколите за извършена проверка, като спрямо фактите, удостоверени в този документи, се явяват еднопосочни.

Отсъстват основания да се коментира пристрастност и недобросъвестност при предлагане на важната зе процеса информация от тяхна страна. Ето защо съдът кредитира така инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства в частта досежно очертаните по- горе факти без резерви.

Констатира се, че писмените доказателства, приобщени в хода на извършената проверка и представени в съда от административно - наказващия орган и жалбоподателите спомагат за всеобхватното и обективно изясняване на въпросите - предмет на доказване и затова ги кредитира изцяло.

Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират устойчива и вътрешнонепротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото 2 чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Изрично регламентирани са правомощията на директора на ДИТ – Пазарджик да издава наказателни постановления.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното и право на защита.

Установи се, че изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателите „М.и" ООД е ангажирана за неизпълнено задължение по смисъла на чл. 415, ал. 1 КТ, за което им е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лв.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателите, в качеството си на работодател, не са изпълнили дадена принудителна административна мярка в т. 6 от Протокол № ПР2329193/18.08.2023 г. на гл. инспектор Т Д, със срок за изпълнение 19.09.2023 г., а именно: „Работодателят да определи писмено лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани“, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. -за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 19.09.2023 г., като нарушението е извършено на 20.09.2023г. -в първия работен ден следващ 3 последната дата.

Законодателят е предоставил възможността на контролните органи от ИА „ГИТ“ и нейните структурни подразделения да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство – по аргумент от чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, които по своята правна природа представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН и индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК.

Всяко предписание следва да съдържа описание на конкретно допуснатото и констатирано нарушение. Съгласно чл.405 от КТ, съществува нарочен ред по АПК за оспорване на тази принудителна административна мярка, който излиза от компетентността на съда в настоящото производство. Задължителното предписание по чл.404, ал.1 от КТ като индивидуален административен акт не е бил оспорен от търговското дружество и е влязъл в сила. Поради това той следва да бъде изпълнен във вида и обема, в който е даден.

В производството по ЗАНН във връзка с Кодекса на труда инстанционният контрол касае формалното негово изпълнение или неизпълнение. Инцидентният контрол върху законосъобразността на предписанието би могъл да се простре само до пределите на евентуалната му нищожност. Не са налице, обаче, пороци, които да я обусловят в случая.

Единственият релевантен факт, който обосновава налагането на санкцията се свежда до неизпълнението на влязлото в сила предписание.

От материалноправна гледна точка административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата, съгласно чл. 83 ЗАНН.

По отношение на наложената “Имуществена санкция” в размер на 1 500,00лв., настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ е относително определена в границата от 1 500,00 до 10 000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил „Имуществена санкция“ в предвидения от закона минимален размер. В тази връзка е юридически невъзможно същата да бъде намалена, доколкото разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложима по аналогия на закона, не допуска подобен подход.