Акт от 21.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

118

Година

06.10.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.08

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Радева

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600235 по описа за

2006 година

С присъда №56 от 31.05.2006 г., постановена по наказателно общ характер дело №2/2006 г., Крумовградският районен съд е признал Б. Х. А. от с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, обл.Кърджали за виновен в това, че за периода месец юли 2005 г. до месец октомври 2005 г. в с.Полковник Желязово, общ.Крумовград самоволно, не по установения от закона ред – чл.108 от Закона за собствеността, осъществил едно оспорвано от другиго – А. З. А. от гр.Крумовград, свое предполагаемо право – поставил ограда между урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, квартал 14, с площ 602,21 кв.м. по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград и урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, с което завладял 30,58 кв.м. от имота и деянието представлява немаловажен случай, поради което и на основание чл.323, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, предл. първо, във вр. с чл.42а, ал.4 във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание “пробация” – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 70 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на Б. Х. А., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Дамянов против така постановената от РС - Крумовград присъда. Твърди се, че липсвал умисъла и обективния елемент от състава на престъплението. Нямало доказателства, че А. А. бил влезнал законно в процесните 30 кв.м. Напротив установило се по категоричен начин, че А. е бил и продължава да бъде владелец на спорните 30 кв.м. от парцела си. Налице била ограда между двата УПИ, която продължавала да бъде граница и сега. Ако имало неща направено от подсъдимия, то било станало със знанието на кмета и др. власти. Съдебният акт бил необоснован и несправедлив и били допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановено оправдателно решение със законните последици от това. Ако съдът приемел, че има престъпно деяние, моли присъдата да бъде изменена и на основание приетия от съда чл.55 от НК да му наложи наказание глоба. Наложеното наказание било явно несправедливо и отделянето на подсъдимия от семейството му, което се намирало в Турция било по-тежко от всяко друго наказание по НК.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез процесуалния си представител – адв.Дамянов, поддържа жалбата си.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за неоснователна, т.к. в кориците на делото се съдържали достатъчно доказателства относно действията и виновността на подсъдимия. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител А. също счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена в сила присъдата на Крумовградския районен съд.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното решение на основание чл.313 и чл.314 от НПК, констатира следното:

Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните по делото доказателства, като го е изяснил напълно от фактическа страна, което не налага провеждането на допълнителни процесуално-следствени действия от настоящата съдебна инстанция. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Решение №34/26.08.1985 г. по гр.дело №70/1985 г., влязло в сила на 06.11.1985 г. по описа на РС-Крумовград е бил обявен за окончателен предварителен договор от 28.06.1985 г., с който Асен Добрев Димитров от с.Каменка, обл.Кърджали е продал на сина си – Евгени Христов Димитров от с.с. застроен жилищен имот: дворно място от 350 кв.м. в парцел VІІ – 93 в квартал 14 по регулационния и застроителен план на с.Полковник Желязово, обл.Кърджали с неуредена регулация и придаваеми части към парцела и мястото от други имоти, ведно с построената полумасивна жилищна сграда. С нотариален акт №4, том І, дело №21/20.05.1986 г. по описа на РС – Крумовград, Евгени Димитров е бил признат за собственик на придадени към маломерния му имот площи от съседни парцели: от имот с планосн.№ 92 – 30,00 кв.м.; от имот с планосн. № 96 – 140,00 кв.м.; от имот планосн. № 95 – 30,00 кв.м. и от имот планосн. № 242 – 55,00 кв.м. За придадените части - 30 кв.м. от парцел планосн. № 92 собственост на подсъдимия към парцел планосн. № VІІ -93 в кв.14, под.Б. А. /Билял Димитров/ получил от брат си Евгени Христов Димитров сумата от 60 лева, като по този начин уредили отношенията помежду си. За получената сума била съставена разписка подписана от подсъдимия, като ´оложения от него подпис е удостоверен от кмета на с.Полковник Желязово на 27.03.1986 г. Урегулирания поземлен имот с площ от 602,21 кв.м., представляващ парцел VІІ – 93 в кв.14 по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, одобрен със Заповед № 439/03.05.1982 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали бил продаден с нот.акт №18, том ІІ, дело №227/26.08.2004 г. по описа на РС – Крумовград от Мирослав Евгениев Димитров от с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, като пълномощник на родителите си Ферища Шерин /Ферище Халилова Ахмедова, Евгения Петрова Димитрова/ и А. Ш. /А. Х. А., Евгени Христов Димитров/ на св.А. З. А. от гр.Крумовград. Новия собственик на имота премахнал сградата в него, наел фирма – СД”ДЕФИС – ЧАУШЕВИ и сие” гр.Крумовград, която да извърши трасировка и възложил проектирането на нова жилищна сграда. След извършената трасировка св.А. поставил колове за ограда по вътрешно – регулационната линия на имота, където разположил строителни материали и през месец април 2005 г. започнал строителна дейност. През месец юли 2005 г. подс.Б. А., който пребивавал постоянно в Република Турция, се завърнал в страната и се настанил в съседния имот – УПИ – VІ – 92 в кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград. Същият изразил претенции към св.А. относно установените граници, като го обвинил, че е навлязъл в неговия имот и там си е разположил строителни материали. По повод възникналия спор и подсъдимият, и св.А. се оплакали на кмета на селото, който им заявил, че следва да уредят отношенията си в съда. Подсъдимият заявил пред кмета, че спорното место си е негово и преместил намиращите се там строителни материали и поставил ограда - метална мрежа с колове навлизайки в съседния имот на св.А. В началото на м.октомври 2005 г. св.Боян Антонов – старши специалист „Кадастър и регулация” към Техническа служба при Община Крумовград заедно с Емил Чолаков – районен инспектор при РПУ – Крумовград в присъствието на св. А. А. разяснили на подс.Б., че границата между двата имота е съгласно извършената трасировка и той следва да премахне поставената от него ограда. Подсъдимият изразил несъгласие с извършената трасировка, но не се възползвал от установения от закона ред – с иск по чл.108 от Закона за собствеността да поиска да му бъде предадено владението на 30,58 кв.м. от парцел VІІ – 93, кв.14, целият с площ от 602,218 кв.м. по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, за които претендира, че са негова собственост, а не на св.А. На подсъдимият му бил съставен протокол за предупреждение от 04.10.2005 г. на осн. чл.63 от ЗВМР – да не се саморазправя, обижда и заканва със семейството на А. А. и в срок до 05.10.2005 г. да възстанови първоначалното положение на оградата, разделяща двата имота.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от в.л.Ремзи Тахир, която установява, че площта на УПИ – VІІ – 93 в кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград е 602,218 кв.м. Към него като маломерен имот от 350,00 кв.м., били придадени следните площи от съседни парцели: от имот с планосн.№ 92 – 30,00 кв.м.; от имот с планосн. № 96 – 140,00 кв.м.; от имот планосн. № 95 – 30,00 кв.м. и от имот планосн. № 242 – 55,00 кв.м. Установява се също, че изградената ограда от подс.Б. А. отстои на 2,40 метра от ъгъла на двуетажната жилищна сграда изградена в УПИ VІ – 92. Реалната част, завладяна от А. е в размер на 30,58 кв.м.. Оградата поставена от подсъдимият съвпада с границите на имота, преди да е влязъл в сила регулационния план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза от в.л.Валентин Янков се установява, че подписът положен върху разписка изх.№4/27.03.1986 г. на лист 3 от нот.дело №21/1986 г., заверена от кмета на с.полковник Желязово, е положен от подс.Б. Х. А.

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена от: показанията на свидетелите А. З. А., Боян Каменов Антонов, Мустафа Хасан и Н. М. А., които са последователни, логични, кореспондират помежду си и взаимно се допълват; обясненията на подс.Б. А. /в по-голямата им част/, който макар да не се признава за виновен по предявеното му обвинение, обясненията му също кореспондират с приетата от съда фактическа обстановка и по съществото си представляват самопризнание за извършеното престъпно деяние; заключението на вещото лице Ремзи Тахир, което съдът изцяло възприема, като достатъчно пълно и ясно; заключението на в.л.Валентин Янков, което също е пълно, ясно и обосновано и е неоспорено от страните, както и от събраните писмени доказателства по делото – нотариален акт №18, том ІІ, дело №227/2004 на РС – Крумовград, нотариален акт №4, том І, дело №21/19986 г. на РС – Крумовград, скица №211/25.06.2004 г., решение №34/26.08.1985 г. по гр.дело №70/1985 г., решение по гр.д.№2/1976 г. на РС – Крумовград, разписка с изх.№4/27.03.1986 г., трасировъчен карнет, протокол за предупреждение, протокол за оглед на местопроизшествие, писмо изх. №66-03-210/11.11.2005 г. на Община Крумовград от 27.03.2003 г. Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс.Б. А. в частта им, че не е получавал никакви пари от брат си за уреждане на отношенията им за придадени от неговия имот части, както и че не е подписвал никакви разписки. Това обстоятелство безспорно се установява от обсъдената по-горе разписка, приложена към нот.дело №21/1986 г. на РС- Крумовград и извършената във връзка с положения подпис от подсъдимия върху разписката съдебно-техническа експертиза, която категорично установява, че подписа е положен от подсъдимия Б. А.

Районният съд след подробно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото е направил обоснован и законосъобразен извод, че обвинението срещу Б. Х. А. е доказано по безсъмнен начин.

С оглед на изложеното, съдът е приел, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК, за това, че за периода месец юли 2005 г. до месец октомври 2005 г. в с.Полковник Желязово, общ.Крумовград самоволно, не по установения от закона ред – чл.108 от Закона за собствеността, осъществил едно оспорвано от другиго – А. З. А. от гр.Крумовград, свое предполагаемо право – поставил ограда между урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, квартал 14, с площ 602,21 кв.м. по подробния устройствен план на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград и урегулиран поземлен имот – парцел VІІ – 93, с което завладял 30,58 кв.м. от имота и деянието представлява немаловажен случай.

Районният съд е изложил обстойни и мотивирани доводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция относно извода, че описаното деяние осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК - самоуправство. Последното се характеризира с два момента: едно претендирано от дееца право и действие по неговото самоволно осъществяване – в нарушение на реда, установен за това със закон. К. А. и Н. А. на недвижим имот, представляващ УПИ – парцел VІІ – 93, кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, били въведени във владение на имота от продавача на същия, като впоследствие отново била определена границата /от СД”Дефис – Чаушеви и сие”, гр.Крумовград/ между те§ния вече имот и УПИ - парцел VІ-92, собственост на подс.А. Т.к. последният не бил съгласен с установената граница между двата имота и считал, че тя е неправилно определена, той самоволно преместил трасировъчните колчета и фиксирал сам не по установения в закона ред – със съответен иск по чл.108 от ЗС, нова граница между имотите навлизайки в УПИ – парцел VІІ – 93, кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, като завзел част от имота на свидетелите А. в размер на 30,58 кв.м. и по този начин ги лишил от възможността да ползват тази част от имота си. Въпреки отправеното му предупреждение от районния инспектор към РПУ – Крумовград Чолаков, подсъдимият отказал да възстанови първоначалното положение с твърдението, че местото си е негово и границата между имотите е тази, която той е определил, а не тази по нотариалния акт на св.А. Или настоящата инстанция намира, че подсъдимият самоволно не по определения от закона ред е осъществил едно оспорвано от св.А., свое предполагаемо право на собственост върху недвижим имот, както правилно е приел и районният съд. Случаят не е маловажен каквото възражение се прави от защитника на подсъдимия, тъй собственика на процесните 30,58 кв.м. е лишен от възможността да ползва тази част от имота си, която част не е незначителна и да осъществи започнатия от него строеж на жилищна сграда.