Определение № 8879 от 27.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8879 гр. София, 27.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско дело № 20231110102418 по описа за 2023 година Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 07.11.2023г. на процесуалния представител на длъжника Р. Г. К. по чл.248 ГПК за изменение на определение № 36880/17.10.2023г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в негова полза в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително платено на адв. Г. З..

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят не е изразил становище по молбата.

Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения срок от легитимирано лице. По същество е частично основателно по следните съображения:

Съдът е издал заповед за изпълнение от 02.02.2023г. въз основа на заявление, подадено от ЕТ „Боби – Пламен Димитров“ срещу Р. Г. К.. От длъжника е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, което е било прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били изпълнени, поради което с определение №36880/17.10.2023г. заповедта е обезсилена.

В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно 1 исково производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в случай, че искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се доказва от страните по делото.

В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на депозиране на възражението в съда/, като съгласно същата минималният размер възлиза на 200 лв. Възнаграждението не следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, тъй като работата на адвоката се изразява в техническа дейност по попълване и подаване на възражение и в преценка на правния спор и необходимостта от подаване на възражение.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за изменение на Определение №36880/17.10.2023г. в частта на разноските, като бъдат присъдени такива на длъжника в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №36880/17.10.2023г., като О С Ъ Ж Д А на основание чл.78, ал.4 ГПК, ЕТ „Боби – Пламен Димитров“, ЕИК 831391875, да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2