Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 132 от 13.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 11050/2023
Вид
Присъда № 132
Подписан
13.03.2024
В сила
15.09.2026
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57, ал.1, т.2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.131, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Присъда № 132 от 13.03.2024 г., постановена по НОХД № 11050/2023 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1577/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 31813/2022 г. по описа на СРП против Б. Т. Д., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК – за това, че на ******** г., около 11:30 часа, в гр. С., ул. „********“, на спирка на МГТ „*******“, нанесъл удар с ръка, в която държал част от поставени му метални белезници, в областта на лявата част на лицето на Д. С. Д. – полицейски орган, старши полицай в 03 взвод, група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР, след което му нанесъл и ритници с крак в областта на главата, и го ухапал по четвъртия пръст на дясната ръка, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лявата скула, травматични отоци в ляво слепоочно-челно и две разкъсно-контузни рани на четвърти пръст на дясната ръка, които увреждания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на Д. С. Д. при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, назначен в наряд като АП 51, за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на ******** г., съгласно ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата № 226р34333/16.09.2022 г. на 02 РУ-СДВР.

В хода на съдебното производство, в качеството му на частен обвинител и граждански ищец беше конституиран пострадалият Д. С. Д., като същият предяви граждански иск против подсъдимия Д. в размер на 4000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – ******** г. до окончателното изплащане на задължението.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, понеже деецът бил осъждан и престъплението било извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, както и да бъде приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 6292/2022 г. по описа на СРС. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло.

Повереникът адв. К. се придържа към становището на прокурора и също пледира за осъдителна присъда. Счита, че повдигнатото обвинение било доказано по категоричен начин. Пледира на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер. Моли гражданският иск да бъде уважен изцяло, като претендира и сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Гражданският ищец и частен обвинител Д. С. Д. се придържа към становището на повереника си. Моли подсъдимият Д. да бъде признат за виновен и иска да бъде изцяло уважен предявеният граждански иск.

Защитникът адв. В. заявява, че събраните по делото доказателства не обосновавали единствено възможен извод подсъдимият Д. виновно да е нанесъл удар, с който да е била причинена телесна повреда на пострадалия, поради което обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин. Заявява, че нямало умисъл в действията на подсъдимото лице при нанасянето на удара, тъй като той просто си издърпал ръката, а не целял да удари пострадалия. Счита, че към момента на деянието Д. е бил под въздействие на алкохол и наркотици, поради което не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Освен това същият действал при условията на мнима неизбежна отбрана, понеже смятал, че полицаите не били истински служители на реда и искали да го отвлекат, поради което 1 се съпротивлявал на задържането. Моли за оправдателна присъда и за цялостно отхвърляне на предявения граждански иск, който не бил доказан по основание и размер.

Защитникът адв. П. се придържа към казаното от колегата си и не добавя нищо.

Подсъдимият Б. Д. се придържа се към казаното от защитниците си и моли да бъде оправдан. Заявява, че никога не бил удрял човек в живота си и на процесната дата не е нанасял удари на полицейския служител, а единствено извършвал действия, с които целял да запази здравето и живота си.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. Т. Д. е роден на ****** г. в гр. С.. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи като ******, с адрес: *****, с ЕГН:

**********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Б.

Т. Д. е осъждан неколкократно, като последните му две осъждания, които имат и пряко отношение към настоящото дело са по НОХД № 6292/2022 г. по описа на СРС, с влязло в сила на 20.05.2022 г. протоколно определение за одобряване на споразумение, с което му е било наложено наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и осъждането му по НОХД № 6464/2021 г. по описа на СРС, по което с влязло в сила на 24.11.2022 г. протоколно определение за одобряване на споразумение му е било наложено наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. По тези две осъждания е била направена кумулация и му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Пострадалият Д. С. Д. работел като полицейски служител, а именно старши полицай в 03 взвод, група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР. На ******** от 07:00 часа до 19:00 часа той бил назначен на смяна за осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкрИ.е на престъпления и нарушения на обслужваната територия от 02 РУ-СДВР, съгласно ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата № 226р-34333 от 16.09.2022 г.

На ******** г. преди обяд подсъдимият Б. Д. се намирал в град С. на спирка на МГТ „*******“, като бил употребил алкохол. Същият се обадил на телефон 112 и подал сигнал, че бил нападнат от група роми, които му отнели законно притежаван газов пистолет. Около 11:15 часа свидетелите Д. Д. и К. В. - служители на 02 РУСДВР, които изпълнявали служебните си задължения като АП-51, били уведомени за подадения от подсъдимия Д. сигнал и тръгнали към мястото на инцидента.

Пристигайки на мястото около 11:30 часа полицаите установили подсъдимия Б. Д., който им заявил, че неизвестни лица са го набили и му откраднали газов пистолет. На място пристигнал и екип на ЦСМП, но подсъдимият Д. отказал медицинска помощ и екипът на ЦСМП си отишъл. Тогава свидетелят Д. поискал документ за самоличност на подсъдимия Д., но последният започнал да крещи по свидетелите Д. и В., че нямало да им даде нищо, нямало да му намерят пистолета и изобщо да не го търсят.

Свидетелите поискали за втори път документ за самоличност от подсъдимия Д., но той отново им отказал и станал словесно агресивен. Тогава свидетелите Д. и В., с оглед словесната агресия от подсъдимия Д. и отказа му да представи документ за самоличност, се приближили и пристъпили към задържането му, чрез поставяне на белезници на подсъдимия. Свидетелят В. бил поставил едната гривна на белезниците на дясната ръка на подсъдимия Д., като в този момент подсъдимият издърпал ръката си 2 с поставените на нея белезници и със същата ръка, държейки другата гривна (другата част) от поставени му метални белезници, нанесъл удар в областта на лявата част на лицето на свидетеля Д. Д.. Двамата полицаи успели да сложат белезниците и на другата ръка на подсъдимия, след което го вкарали на задната седалка в служебния автомобил.

Свидетелят Д. седнал отзад до подсъдимия Д., а колегата му В. седнал на предната шофьорска седалка на полицейския автомобил, за да докладва за задържането. В това време подсъдимият Д. продължавал да буйства, ритал седалките и таван на автомобила, като в един момент започнал да рита с крак в областта на главата пострадалия Д. Д. и го ухапал по четвъртия пръст на дясната ръка. Тогава свидетелят В. поискал подкрепление по радиото.

На мястото със служебен полицейски микробус пристигнали за съдействие още полицейски служители – свидетелите И. П., Л. П. и Р. Й.. На мястото отново пристигнал и екип на ЦСМП, който прегледал свидетеля Д. Д. и същият бил отведен в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а дошлите като подкрепление полицейски служители отвели подсъдимия Д. със служебния микробус във 02 РУ-СДВР, където същият бил задържан.

При прегледа в болницата било установено, че вследствие на нанесените от подсъдимия Д. удари с ръка, с крак и ухапване, пострадалият Д. е получил разкъсноконтузна рана на лявата скула, травматични отоци в ляво слепоочно - челно и две разкъсно контузи рани на четвърти пръст на дясната ръка. Била изготвена съдебномедицинска експертиза на пострадалия Д., която дала заключение, че установените увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.

След процесната случка пострадалият Д. бил седем дни в болнични, имал световъртеж и не бил в състояние да ходи на работа.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Б. Д.; показанията на свидетелите Д. Д., К. В., И.

П., Л. П., Р. Й. и С. П.; заключенията на вещите лица по изготвените съдебномедицинска експертиза на пострадалия Д. Д. и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Б. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства – ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата № 226р-34333 от 16.09.2022 г., медицински документи и справка за съдимост на подсъдимия Б. Д..

Приложената по делото ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата № 226р-34333 от 16.09.2022 г. доказва, че към инкриминираната дата пострадалият Д. С. Д. е работел като полицейски служител, а именно старши полицай в 03 взвод, група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР, като на ******** от 07:00 часа до 19:00 часа е бил назначен на смяна за осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкрИ.е на престъпления и нарушения на обслужваната територия от 02 РУ-СДВР.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д. Д., тъй като той не само е бил очевидец и потърпевш от деянието, но и защото показанията му се припокриват напълно с тези на свидетеля К. В., който също е присъствал на местопрестъплението и непосредствено е възприел случилото се. От показанията на свидетеля Д. Д. се установява, че на процесната дата ******** г. той и колегата му К. В. били назначени като автопатрул при 02 РУ-СДВР. Получили сигнал, че на „Сточна гара“ лице е било бито и му е бил взет пистолет. Отишли на мястото, където установили лице от мъжки пол, което им заявило, че било бито и му било взето оръжието. Полицаите поискали документ за самоличност от лицето, но то отказало да им предостави такъв. Поискали за втори път документ за самоличност, но лицето започнало да им крещи, било в неадекватно състояние и лъхало на алкохол. Тогава полицаите пристъпили към 3 задържането му. Колегата му В. започнал да поставя белезници на лицето и бил сложил на дясната му ръка едната част от белезниците, когато лицето си дръпнало ръката и с другата част на белезниците ударило свидетеля Д. в лявото слепоочие. След това двамата с колегата му успели да поставят белезниците и на другата ръка на лицето, и да го настанят в служебния автомобил. Свидетелят Д. седнал на задната седалка в автомобила до задържаното лице, а колегата му В. седнал на предната шофьорска седалка, за да докладва за задържането. През цялото време задържаното лице било агресивно, ритало навсякъде, като свидетелят Д. получил ритници в областта на главата, а освен това задържаният го захапал по два пръста на дясната ръка. През това време колегата му В. се обадил за съдействие и на мястото пристигнали техни колеги. Те настанили задържаното лице в техния автомобил и го закарали в районното управление. Бил извикан екип на спешна помощ за свидетеля Д., който го прегледал и откарал в „Исул“. Свидетелят Д. беше категоричен, че лицето, което са задържали е присъстващият в залата подсъдим Б. Д.. Пострадалият разказа, че след този случай бил седем дни в болнични, виело му се свят и не бил в състояние да ходи на работа. Уточни, че преди удара в лицето бил на по-малко от метър разстояние от подсъдимия Д., като последният си издърпал ръката от колегата му, за да замахне за удара, след което цялото лице на Д. било в кръв. Свидетелят Д. ясно си спомняше датата на инцидента, мястото, нанесените удари и настъпилите увреждания. В неговите показания няма вътрешно противоречие, а от друга страна те изцяло съответстват на показанията на колегата му В. и на писмения доказателствен материал относно получените телесни увреждания.