Решение № 454 от 15.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. В. Т., 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело

№...0234100100024 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че с постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016г., изготвено от следовател от СО – СП, е привлечен към наказателна отговорност по ДП № 46/2015г. по описа на СО – СП, пр.пр. №...4/2015г. на СП за това, че за времето от м. ноември 2013г. до м. ноември 2015г. в гр. В. Т. се е сговорил с повече от едно лице да върши в страната престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно престъпления по чл. 282 НК, чл.

301 НК, чл. 214 НК - престъпление по чл. 321 ал. 6 НК. Ищецът допълва, че с постановление на наблюдаващия прокурор от 25.02.2016г. е задържан за срок до 72 часа в следствения арест в гр. С., а с постановление от 27.02.2016г. му е наложена мярка за процесуална принуда – „забрана за напускане пределите на страната“. Ищецът изтъква, че с постановление от 07.04.2016г. на наблюдаващия прокурор му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв., която по реда на съдебния контрол е намалена до 7500 лв. Уточнява, че с постановление от 30.08.2017г. са отменени горепосочените две мерки за процесуална принуда, а с постановление от 14.07.2021г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство водено срещу него, поради недоказаност на обвинението по чл. 321 ал. 6 НК от обективна и субективна страна. Ищецът твърди, че във връзка с привличането му като обвиняем е бил временно отстранен от заеманата от него длъжност - директор Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП В. Т., като заповедта за отстраняването му от 01.03.2016г.

1 изрично била основана на обстоятелството, че е образувано наказателно производство срещу държавен служител за извършени от него престъпления в качеството му на длъжностно лице по чл. 93 ал. 1 б. „а“ НК. Посочва, че със същата заповед на основание чл. 100 ал. 3 ЗДСл е разпоредено да не му се изплаща заплата за периода на временното му отстраняване. Ищецът изтъква, че на 12.04.2018г., след обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл. 100 ал. 2 ЗДСл с решение на КС на Р България от 12.05.2016г., е депозирал искане до изп. директор на НАП да бъде възстановен на длъжност. Уточнява, че издадения от последния мълчалив отказ по молбата му бил окончателно отменен с влязло в сила на 27.02.2019г. решение на ВАС по адм. дело № 12149/2018г. и в последствие била издадена нарочна заповед от 21.01.2020г. за възстановяването му на длъжност. Ищецът смята, че в резултат на гореописаните обстоятелства е претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение. Във връзка с моралните вреди ищецът твърди, че с оглед тежестта на повдигнатото му обвинение, длъжността, която е заемал и доброто име, с което се е ползвал в обществото и в професионалните среди, у него са се породили интензивен страх, безпокойство, негативни емоционални преживявания, унижение, несигурност, както и постоянно притеснение и тревожност от изхода на делото. Сочи, че е получавал прилошавания, сърцебиене, не можел да спи нощем и се чувствал потиснат и опетнен. Допълва, че взетите спрямо него мерки за процесуална принуда са ограничили възможността му да посети свои близки роднини извън страната. Ищецът изтъква, че воденото срещу него наказателно производство е добило широк обществен отзвук в национален мащаб и в частност сред колегите му в структурата на НАП. Уточнява, че факта на задържането му е масово отразен в различни национални и регионални медии, вкл. електронни такива. Допълва, че в част от репортажите са разпространени кадри, на които е с поставени белезници и е воден от служители на полицията, а в множество публикации е квалифициран и опетнен като „корумпиран данъчен“, „член на ОПГ“ и др. подобни. Ищецът изтъква, че и към момента, въпреки прекратяване на досъдебното производство, в интернет продължат да излизат множество публикации по повод на ареста му. Твърди, че всичко това окончателно го е злепоставило пред неговите съграждани, колеги и обществото като цяло и е довело до трайно и непоправимо уронване на доброто име, срив в професионалния му авторитет и невъзможност за кариерно развитие. Ищецът посочва, че негови колеги и приятели започнали да го избягват и да не искат да се срещат с него, което го поставило в една болезнена социална изолация. Твърди, че бил подложен на множество негативни коментари, нападки и обсъждания и че изключително болезнено и тежко преживял повдигнатото му несправедливо обвинение, което в крайна сметка довело до цялостна и непоправима промяна на личността му. Относно имуществените вреди ищецът посочва, че поради временното си отстраняване от служба по реда на чл.

100 ал. 2 ЗДСл. вследствие на незаконното обвинение е претърпял вреди във формата 2 на пропуснати ползи от неполучено брутно трудово възнаграждение за периода 01.03.2016г. -12.04.2018г. в общ размер на 49 400 лв. Уточнява, че в размера на последното следва да се включат направените задължителни актуализации на заплатата за заеманата от него длъжност в горепосочения период. Ищецът изтъква, че ответната страна му дължи и обезщетение за забава в размер на 28 828, 10 лв. върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение за всяка една заплата, считано от 26 – то число на текущия месец до датата на подаване на исковата молба. Посочва още, че вследствие на незаконното обвинение е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него здравноосигурителни вноски в общ размер на 469, 64 лв. за периода от 01.03.2016г. до 12.04.2018г. Предвид на изложеното ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО –СП, пр.пр. №...4/2015г. на СП, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021г. до окончателното му изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 57 222, 50 лв. /увеличен размер на иска по реда на чл.

214 ал. 1 ГПК/ – неполучено месечно служебно възнаграждение за периода 01.03.2016г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 410, 36 лв.

/увеличен размер на иска по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/ – лихва за забава върху неплатените заплати в горепосочения период и в размер на 469, 64 лв. – лично платени от него здравни осигуровки за периода от 01.03.2016г. до 12.04.2018г. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва по основание и размер предявения иск за присъждане на обезщетение за търпени неимуществени вреди.

Признава фактите, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

321 ал. 6 НК и че досъдебното производство е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 14.07.2021г., но оспорва, че този акт е влязъл в сила на по – късна дата – 08.10.2021г., когато е потвърден с постановление на прокурор от АСпП. В тази връзка се оспорва момента на изпадане в забава на ответника. Последният оспорва ищецът да е търпял твърдените от него морални вреди, изразяващи се в сочените здравословни проблеми, опетняване на доброто име, притеснения по повод временното му отстраняване от длъжност и от взетите спрямо него мерки за процесуална принуда.

Възразява ищецът да е преживял твърдените от него негативни последици в резултат на медийното разгласяване на случая. Като цитира практика на ВКС, ответникът изтъква, че отзвукът в обществото се дължи в равна и по – голяма степен на заеманата от ищеца публична длъжност. Ответна страна възразява, че липсва пряка причинна връзка между вредите от отстраняване на ищеца от длъжност и повдигнатото му обвинение, тъй като последното е за престъпление по чл. 321 ал. 6 НК, което не е свързано с длъжностното му качество. В тази връзка се сочи, че административният 3 орган не е бил поставен в условия на обвързана компетентност и прилагайки реда на чл. 100 ал. 2 ЗДСл. е постановил един материално незаконосъобразен индивидуален акт, който ищецът е следвало да оспори по административен ред. Ответникът, по изложени от него съображения, възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и несъответен на принципа за справедливост. По изложените по – горе съображения за липсата на причинна връзка между поведението на ответника и временното отстраняване на ищеца от длъжност се оспорва претенцията за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи в от неполучени заплати за визирания период. В условията на евентуалност се сочи, че отговорността на прокуратурата следва да бъде ограничена само и единствено за периода м. март 2016г. – м. май 2016г. т.е. до обявяване на нормата на чл. 100 ал. 2 ЗДСл. за противоконституционна. Отделно от това се възразява, че ищецът има право единствено на основното си възнаграждение, но същият не е посочил кои са неговите задължителни елементи. Оспорва се, че ответната страна не може да носи отговорност за репариране на твърдените вреди от внасените лично от ищеца на задължителните здравни осигуровки в размер на 469, 64 лв. Възразява се и срещу дължимостта на претендираната мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения с доводи, че правото на това обезщетение възниква при забава изплащането на работната заплата в рамките на трудовото правоотношение, а не и когато последната се претендира като имуществена щета под формата на пропусната полза.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените заверени преписи от материалите по ДП № 46/2015г. по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура /СО-СП/ - /закрита/ се установява, че с постановление от 25.02.2016г. на водещия разследването следовател, предявено му на същата дата, ищецът е привлечен като обвиняем по горепосоченото ДП за престъпление по чл. 321 ал. 6 НК, за това, че за времето от м. ноември 2013г. до м. ноември 2015г. в гр. В. Т. се е сговорил с повече от едно лице да върши в страната престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно престъпления по чл. 282 НК, чл.

301 НК, чл. 214 НК. С постановление от 25.02.2016г. на наблюдаващия прокурор ищецът е задържан за срок до 72 часа и е отведен в Следствения арест в гр. С., а с постановление от 27.02.2016г. му е наложена мярка за процесуална принуда – „забрана за напускане пределите на страната“. С постановление от 07.04.2016г. на наблюдаващия прокурор на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв., която по реда на чл. 61 ал. 3 НПК е намалена до размера на 7500 лв. с определение от 15.04.2016г. по ЧНД № 1126/2016г. на СпНС /закрит/. С постановление от 30.08.2017г. на прокурор при СП горепосочените две мерки за процесуална принуда са отменени, тъй като е изтекъл максимално допустимия срок по 4 чл. 234 ал. 8 НПК за налагането им. С постановление от 14.07.2021г. на наблюдаващия прокурор е прекратено наказателното производство по ДП № 46/2015г. по описа на СО – СП водено срещу шест лица, между които и ищеца, на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК, поради недоказаност на обвинението по чл. 321 ал. 6 НК от обективна и субективна страна. Това постановление е връчено на ищеца на 05.08.2021г. /лист 455456/ и няма данни да е обжалвано от него в предвидения в закона 7 – дневен срок. С постановление от 08.10.2021г. на прокурор при Апелативната специализирана прокуратура е осъществен служебен контрол върху постановлението за прекратяване на ДП № 46/2015г. по описа на СО-СП и същото е потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.