Решение № 795 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Д. Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000503021 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 19/12.06.2024г, постановено по т.д.№ 63/2022г по описа на ОСКюстендил, е осъдена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати на Р.

С. Г., с ЕГН **********, сумата от 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди – изразяващи се в болки, страдания и психически стрес поради смъртта на съпруга й Я. К. М., с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 27.03.2022 г. в резултат на удар с лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“, с peг. № *** И. Д. К., застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за разликата до пълния размер от 180 000 лв.

Осъдена е ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , да заплати на Р. С.

Г., с ЕГН **********, сумата от 884 лв. /осемстотин осемдесет и четири/ лева деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска.

Осъдена е ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати на адв. Р.

И. М., ЕГН ********** от САК сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Р. С. Г. по делото съразмерно с уважената част от иска.

Осъдена е Р. С. Г. - М., с ЕГН **********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Осъдена е ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса за производството по делото в размер на 5 600 лв. /пет 1 хиляди и шестстотин/ лева върху уважения размер на иска.

С определение № 66/20.09.2024г, постановено по т.д.№ 63/2022г по описа на ОСКюстендил, е изменено постановеното решение № 19/12.06.2024г по делото, като вместо, че се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв.Р.М. сумата от 10 000лв. за оказана безплатна адвокатска защита на Р. С. Г., е постановено, че се осъжда ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на адв.Р. И. М. сумата от 10 000лв. с включено ДДС.

Решението е обжалвано от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от юрк.Зл.Т., в частта му, с която е уважена исковата претенция в полза на наследника Р. С. Г., за починал водач Я.

К. М., управлявал с превишена скорост л.а. „Шкода Октавия“, иск срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ за сумата над 70 000лв. до 140 000лв., ведно с присъдените лихви и разноски, с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага доводи, че определеният размер на обезщетението е завишен с оглед на справедливостта и съдебната практика. Сочи, че е следвало да се съобрази, че вина за настъпване на ПТП имат и двата автомобила, тъй като са се движили с превишена скорост за пътния участък. Основна причина за настъпването на ПТП е поведението на водача М., което е следвало да бъде отчетено с 50% принос, тъй като е управлявал лекия автомобил със скорост над 120 км./ч., започнал е маневра за изпреварване на колоната. Първият автомобил е успял да намали и да отбие в банкета, но вторият автомобил, виждайки, че автомобилът пред него предприема аварийно спиране и отбиване в банкета, се опитал да го избегне, заобикаляйки го от лявата страна и там настъпил удар с прибиращия се в неговата пътна лента л.а. „Шкода Октавия“.

Позовава се на свидетелските показания на св.Д.К. очевидец на ПТП, седял на предна дясна седалка в л.а. „Сеат Леон“, който е дал показания, че след като автомобилът пред тях се изместил, видял включените му стопове, водачът натиснал спирачки, а срещу тях в пътната лента се движел друг автомобил, в тяхната пътна лента. Баща му предприел спасителна маневра, като се отклонил наляво, тъй като пътната лента пред него била заета от отбилия се в дясно автомобил, не е изпреварвал, а се опитал да избегне удар с насрещно движещия се автомобил. Възразява, че съдът е приел, че водачът е извършил изпреварване, а не спасителна маневра.

Излага доводи, че отношенията между Р. С. Г. и Я. К. М. не са били постоянни, тъй като ищцата е работила в Испания, и не е доказана стабилност и трайност на брачните им отношения и особена привързаност.

Възразява, че съдът е приел, че е без значение дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като свидетелят К. е бил подложен на същите инерционни сили, но не е пострадал смъртоносно.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.

Ответната страна-Р. С. Г., чрез адв.Р.М. от САК, е оспорила въззивната жалба, с доводи, че е неоснователна. Сочи, че са неоснователни възраженията на въззивника относно завишения размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като отношенията им са били на близост, обич и доверие, че е преживяла тежко смъртта на съпруга си, което е установено по делото от ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л.Ц. и съдебно-психологическа експертиза.

По отношение на доводите за съпричиняване от страна на пострадалия се позовава на заключението на съдебно- автотехническата експертиза и свидетелските показания, от които е установено, че причина за настъпване на ПТП са единствено действията на водача И. К. навлязъл в насрещната пътна лента. Възразява, че свидетелските показания на св.К. син на водача на автомобила, са заинтересовани и част от защитна версия.

Сочи, че по делото не е доказано и, че пострадалият е бил без поставен предпазен 2 колан, като вещото лице е посочило, че основната травма, довела до смъртта на М., е гръдната травма с разкъсване на аортата, на междукамерната преграда на сърцето, че същите увреждания могат да се получат и при използването му, като той е ефективен при челни удари в неподвижна преграда със скорост до около 50-60км/ч.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение, да се присъди адвокатско възнаграждение съгл. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищцата-Р. С. Г. е посочила в исковата молба, че на 27.03.2022 г., около 10:55 часа, на път „II-62“, на км. 52+800 м., водачът на лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“, с peг. № *** И. Д. К. е навлязъл в насрещната пътна лента и е блъснал челно лек автомобил марка и модел „Шкода Октавия“, с peг. № ***, управляван от Я. К. М.. При инцидента е причинена смъртта на М.. Сочи се, че ищцата е съпруга на починалия, че те били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, живеели в разбирателство и хармония, изградили дълбока емоционална и духовна връзка, поради което смъртта му я карала да преживява изключително тежка болка и повлияла много отрицателно на психиката й.

Ищцата била дълбоко опечалена, страдала от силно безпокойство и тревожност и се страхувала, че нямало да може да превъзмогне смъртта на любимия си и да продължи живота си както преди. Страхувала се за бъдещето си, чувствала се депресирана, заспивала трудно и спяла неспокойно, станала мълчалива и затворена. Вследствие на преживяното се наложило да посети лекар, поради оплаквания от главоболие, съпроводено със сърцебиене, както и замайване и изтръпване на лявата ръка през нощта, като след извършения преглед й била поставена основна диагноза „Нестабилна стенокардия".

Посочила е, че към датата на ПТП, виновният водач е управлявал процесния автомобил, за който имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответния застраховател.

На 03.06.2022 г. е отправила молба-претенция до ответното застрахователно дружество с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение съгласно чл. 380 КЗ. Към момента на депозиране на исковата молба законоустановеният срок е изтекъл, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което е породило правен интерес на ищцата - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от КЗ да предяви исковата претенция. Сочи се, че върху претендираната сума се дължи законна лихва до окончателното й заплащане от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП на 03.06.2022 г.

Претендирала е да бъде осъдено ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да й заплати сумата 180 000 лв.

/след прието изменение на иска/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, настъпили от смъртта на съпруга й Я.

К. М. - починал в резултат на ПТП, настъпило на 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие - 03.06.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ответната страна- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е оспорила твърденията и доводите на ищцата.

Посочила е, че водачът на процесния автомобил - И. К. нямал вина за настъпилото ПТП, че не е изяснена фактическата обстановка, механизмът на ПТП, както и причините за настъпването му. Оспорен е описаният в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие, с доводи, че причина за настъпване на леталния изход за М. е личното му противоправно поведение, тъй като е нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, движейки се по платното за движение при ограничена видимост, не се е съобразил с разстоянията на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, внезапно е сменил посоката си на движение. Посочил е, че управляваното от 3 пострадалия превозно средство е попадало в опасната зона на автомобила, управляван от водача К. и ударът при така създалата се ситуация е бил непредотвратим. Водачът К. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, респ. е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и деянието не е извършено виновно от него. Изложил е доводи, че пострадалият е могъл и е бил длъжен да предвиди неблагоприятните последици за него поради движението и приближаващия автомобил като се съобрази със скоростта и посоката на движението му на пътното платно, че е бил без поставен предпазен колан, като и че е бил длъжен да се съобрази с движението на автомобилите и със задълженията си по ЗДвП. При условията на евентуалност е посочил, че събитието е причинено при висока степен на съпричиняване от пострадалия, като следва да бъде съобразено поведението му и степента на приноса му за настъпване на вредоносния резултат.

В случай на наличие на съпричиняване от страна на починалия М., то същото е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51. ал.2 от ЗЗД. Оспорени са всички направени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет. Сочи се, че размерът на предявената претенция е завишен с оглед принципа за справедливост (чл. 52 от ЗЗД), не е съобразен с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите - неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално. Изложени са възражения, че не следва да се присъжда лихва за забава, тъй като ищцата не е представила всички необходими доказателства-данни за банкова сметка за изпълнение на задължението си, съгласно чл. 496 от КЗ и срокът за произнасяне на дружеството по претенцията не е изтекъл.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 140 000лв., ведно със законната лихва от 4.06.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил същата до претендирания размер от 180 000лв. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата от 140 000лв до 180 000лв. и в частта, с която е уважена за сумата от 70 000лв., ведно със законната лихва. Приел е, че следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество поради противоправно поведение на водача на застрахования лек автомобил, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия водач М., тъй като уврежданията са щели да настъпят и с поставен предпазен колан от пострадалия, тъй като при челен удар с висока скорост правилно поставеният предпазен колан не гарантира предпазване на пострадалия от смъртоносните увреждания. Приел е, че причина за настъпване на процесното ПТП е предприетата от управлявания от К. маневра-изпреварване и навлизане в насрещната лента.