Решение № 167 от 04.03.2026, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Перник, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720109055 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. В. Г., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

***** ******, бл.**,вх.*,ет.*,ап.** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Борислав Митков Б..

Ищцата твърди, че е съпруга и наследник по закон на Г.М.Г., ЕГН **********, починал на 16.07.2018 г.

Сочи, че с изпълнителен лист, издаден на 30.08.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2009 г. по ЧГД № 3833/2009 г. по описа на ПРС наследодателят и е осъден да заплати на ответника сумата от 3856.42 лв./1971.76 евро/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1411.49 лв./721.68 евро/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. до 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 230.36 лв./117.78 евро/, представляващи съдебни разноски.

Счита, че по силата на наследственото правоотношение и съществуващия между нея и наследодателя и режим на съпружеска имуществена общност, след смъртта му, тя е наследила 4/6 части от дълга по изпълнителния лист, а двамата им синове – М.Г.Г. и В.Г.Г., всеки по 1/6 част.

1

Поддържа, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 607/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д., рег. № ***, с район на действие ПОС. Сочи, че в хода на изпълнителното производство не са извършени никакви изпълнителни действия и не са събрани суми, а върху изпълнителния лист е отразено, че изпълнителното производство е прекратено през 2020 г.

Излага, че въз основа на същия изпълнителен лист, по молба на ответника на 22.12.2020 г. е образувано изпълнително дело № 2360/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № ***.

Ищецът счита, че към момента на образуване на изпълнително дело № 2360/2020 г. правото на принудително изпълнение на вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по давност, поради изтичане на повече от пет години от последно извършеното изпълнително действие по изпълнителното дело.

Искането към съда е да: признае за установено, че ищцата, в качеството и на наследник по закон на Г.М.Г., ЕГН **********, починал на 16.07.2018 г. не дължи на ответника, поради погасяване по давност на правото за принудително изпълнение, като следва: сумата от 1874.15 евро представляваща 4/6 части от цялата главница в размер на 1971.76 евро за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1314.51 евро, представляваща 4/6 части от цялата сума от 721.68 евро - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. до 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 78.52 евро, представляваща 4/6 части от цялата сума от 117.78 евро - съдебни разноски, за които вземания е на 30.08.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 3833/2009 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 607/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и ИД № 2360/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б..

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска. Излага, че давността за спорното вземане не е изтекла, тъй като въз основа на издадения изпълнителен лист са образувани изпълнително дело № 607/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изпълнително дело № 2360/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б., по които са извършени множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

Искането към съда е да отхвърли иска. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от ищеца за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се е явил и не е бил представляван. С писмена молба, подадена от пълномощника му – адв. Б. Б. заявява, че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му присъди сторените разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 т. 3, пр. 2-но от ЗАдв.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа подадения отговор и оспорва предявения иск. Моли 2 съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представеното копие от изпълнително дело № 2360/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС и удостоверение за наследници изх. № 24/ГС-7335/03.10.2024 г.

От тях се установява, че ищцата е съпруга и заедно с двамата му сина – М. Г. и В. Г., е наследник по закон на Г.М.Г., починал на 16.07.2018 г., за което е съставен акт за смърт № 0736/17.07.2018 г. на община Перник. С изпълнителен лист от 30.08.2011 г., издаден въз основа на ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК № 3967/23.10.2009 г. по ЧГД № 3833/2009 г. по описа на ПРС и Решение № 505/23.06.2010 г. по гр. д. № 1720/2010 г. по описа на ПРС Г.М.Г. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ ЕАД от 3856.42 лв./1971.76 евро/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1411.49 лв./721.68 евро/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. до 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от 230.36 лв./117.78 евро/, представляващи съдебни разноски.

Горното обосновава правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване, че вземанията, обективирани в изпълнителния лист не съществуват, тъй като е погасено по давност правото на кредитора да ги събере принудително.

Разгледан по същество искът е основателен.

От отбелязванията, извършени върху изпълнителния лист се установява, че въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 607/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д., по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 02.04.2013 г. и не са извършвани изпълнителни действия. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 14.01.2020 г.

На 22.12.2020 г. ответникът е подал редовна молба до ЧСИ С. Б. за образувано на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист и по нея е образувано изпълнително дело № 2360/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б.. В хода на изпълнителното производство са извършвани плащания на сумите от 2178.91 евро и 222.33 евро и 44.47 евро от длъжника В. Г.

С молба от 10.11.2025 г. ищцата е заявила по изпълнителното производство, че приема наследството, оставено от съпруга и Г.М.Г.. С постановление от 24.11.2025 г. частният съдебен изпълнител я е конституирал, заедно с другите двама наследници като длъжници по делото. След извършване на проучване на имущественото състояние на ищцата, на 24.11.2025 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение, която и е връчена при 3 условията на чл. 47, ал. 2 от ГПК.

На 24.11.2025 г. е изпратено запорно съобщение да ЦКБ АД за налагане на запор върху вземанията на Р. Г., налични по разкрита в банката банкова сметка.

При доказателствена тежест на ответника, той не е установил извършването на други изпълнителни действия по отношение на ищцата.

Предвид така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че процесното вземане се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – Решение № 505/23.06.2010 г. по гр. д. № 1720/2010 г. по описа на ПРС, с което е признато за установено, че ищецът дължи на ответника вземането по ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК № 3967/23.10.2009 г. по ЧГД № 3833/2009 г. по описа на ПРС, което е предмет на настоящото производство.

Затова на 117, ал. 2 от ЗЗД срокът, с изтичането, на който се погасява правото на принудително изпълнение на процесното вземане е пет години. На основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД началният момент, от който той тече е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 30.08.2011 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ - независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, 4 насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

До влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е действало Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС е прието, че по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането.

В настоящия случай изпълнително дело № 607/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. е образувано през 2011 г. и поканата за доброволно изпълнение по него е връчена на длъжника на 02.04.2013 г. След този момент не са извършвани никакви изпълнителни действия. Затова на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона най-късно на 03.04.2015 г. След тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Тя е изтекла на 03.04.2020 г. В този момент се е погасило правото на кредитора по процесния изпълнителен лист да събере вземането си, обективирано в него по принудителен ред.