Решение № 14 от 01.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Деян Ив. Денев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100600825 по описа за 2021 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от защитника на подсъдимия ВЛ. СТ. Г. срещу твърдяна неправилност на присъда по НОХД № 671/ 2021 г. на ВнРС.

С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е признал подс. Г. за виновен в това, че на 30 03 2020 г. в с. Звездица обл. Варна се заканил с убийство на ИВ. М. Б. и заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването м, поради което и на основание чл.144 ал. 2 във вр с ал. 1, чл. 55 ал. 1

С жалбата и с пространственото допълнение към нея се излагат оплаквания срещу незаконосъобразността на присъдата, като постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, срещу необосноваността на фактическите констатации и несправедливостта на отмерената санкция.

Алтернативно се желае, постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1

В съдебно заседание страните изразяват следните становища :

Прокурорът намира обвинението за доказано, но наложеното наказание за определено в противоречие с принципа за индивидуализацията му. Отчетените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства са предполагали налагане на по либерално наказание.

Повереника на частния обвинител счита присъдата за правилна и предлага да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия определя съдебния акт като необоснован, а липсата на мотиви, свързани с отхвърлянето на защитната таза за незаконосъобразност. Поддържат се алтернативните искания, изложени с жалбата.

Настоящият състав, след като изслуша пледоариите на страните, запозна се с материалите по делото и извърши дължимата пълна проверка на проверяваната присъда, констатира следното :

Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена.

Това становище прави преповтарянето на коректно описаната фактология ненужно.

Неоснователно е оплакването срещу противоречието на наличните и включени в предмета на доказване обстоятелства с направените от съда изводи в тази насока.

Той е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон и да мотивира становището си относно приетите доказателствени материали.

Това, че изводите са в дисонанс с избраната защитна теза, не е причина да се изрази съгласие с инвокираните твърдения за необосноваността им. Многословността на защитното изложение не допринася за неговата основателност.

Възраженията срещу правилността на присъдата са в няколко насоки- деянието не е престъпно, не е доказано че е извършено и при разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, 2 предопределящи безусловната й отмяна.

Подобни възражения са правени и пред първата инстанция, като още тогава са били аргументирано отхвърлени.

Според въззивният състав, твърденията за недоказаност на обвинението не почиват на доказателствена основа.

Показанията на св.Б. и на неговата съпруга, тези на полицейските служители, посетили адреса след оплакването от пострадалия, заключението по комплексната видео и аудиотехническа експертиза и по съдебно психиатричната експертиза основателно се кредитирани от първата инстанция и са формирали законосъобразни фактически констатации.

Липсват основания за съмнение в правилността на експертните заключения.

Лансираната теза, че същестува съмнение относно присъствието на подсъдимия на посоченото място в инкириминираното време е повече от несъстоятелна. Доказаността на престъпната му деятелност е изградена чрез съпоставка и наслагване на наличните доказателства по такъв начин, че да се стигне до единствения възможен извод относно главния доказателствен факт.

Убеждението за съставомерността на извършеното, като условие за неговата наказуемост, е изведено от установените факти, а правният им анализ е даден чрез съдържанието на проверяваната присъда.

Съгласно ангажираща съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК,“престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.“

3

Процесния случай не поражда никакви съмнения относно квалификацията на деянието като престъпление по посочения законов състав или относно личността на извършителя.

С описаните в първоинстанцинния акт действия и вербална агресия подсъдимият недвусмислено се е заканил на св.Б. с убийство.

Демонстративното забиване на брадва в специално изправен дънер, размахването на военна лопата, провесването на въжена примка през клон на дърво, съпроводени с реплики „ Ще те убия „, Аз съм военен, ще те разстрелям“, „ Ще вляза и ще Ви изколя, копеле, това ми е занаята, с туй си вадя прехраната, като ме видиш ще искаш разрешение.Попитай кой съм – с рязане на тикви си вадя хляба“ „ Тук ще те провеся дълго време ще висиш тук и ще ти се радваме“…, псувните и ругатните са били възприети от свидетеля и са от такова естество, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването им.

Макар че за обективната съставомерност на деянието да не е нужно да се изяснява, дали пострадалият действително се е изплашил и действал ли е извършителят с годни средства и при условия, способстващи за настъпване на реален резултат , следва да се отбележи, че и брадвата и лопатата и примката са в състояние да го причинят, а от заключението по съдебно психиатричното освидетелстване на св.Б., според което у него се е развило психогенно разстройство с тревожно- депресивни и страхови симптоми, може да бъде направен извод, че заканването не само е могло, а и е възбудило основателен страх за осъществяването на заявеното.

Деянието е осъществено с изискуемия за съставомерността му пряк умисъл, като подс.Г. е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета от св.Б. като действителна заплаха.

Горното, съотнесено към възприетата от първоинстанционният съд фактология, води до категоричния извод, че подсъдимият е осъществил състав на престъплението „закана с престъпление срещу личността“, което, с оглед начина на извършването му, следва да се квалифицира по чл. 144 ал. 3 пр. 1 от НК.

Съдът не е съгласен и с прокурора, че при отмерване на репресивна санкция са нарушени правилата за нейната индивидуализация. Изводът на проверявания съд, че при замяна на наказанието по реда на чл. 55 ал. 1 т. 2 от 4

НК , по лекото по вид наказание следва да бъде определено в максимален размер, за да са изпълнени превенционните цели, принципно се споделя от въззивната инстанция, тоест и според преценката на проверяващия състав, санкцията е отмерена законосъобразно.

Справедливостта обаче изисква, според този състав, да бъдат отчетени и причините за деянието, свързани и с предходното поведение на пострадалия. Това обстоятелство, което въззивния съд приема за смекчаващо, обосновава преразглеждането на въпроса за срока на законносъобразно определения от решаващия съд вид наказание.

Като взе предвид, че с оглед личността на подсъдимия, самият факт на осъждането е в състояние да изиграе своята превенционна роля, въззивният състав намери, че целите на наказанието по чл. 36 от НК са изпълними с налагане на пробационни мерки и за по малък от отмерения с първоинстанционният съд срок, в каквато и насока проверявания акт следва да претърпи изменение.

С оглед на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК, настоящият съдебен състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 137/ 30 06 2021 г. по НОХД № 671/ 2021 г. на ВнРС, като намалява срока на наложените на основание чл. 42а ал. т. 1 и 2 от НК пробационни мерки „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ от две години и девет месеца на девет месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5