Решение № 1187 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501268 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №4501/10.11.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с., постановено по гр. д. № 7108/22г. в частта, с която се осъжда „Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати на А. П. И., ЕГН **********, от ***, сумата от 179.32 лева по клаузата за възнаградителна лихва, като недължимо дадена на неосъществено основание - по нищожно допълнително споразумение № 275804 към договор за кредит „Гет кеш „ № 232150 или отделни клаузи от него, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 07.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбоподателят „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище в *** моли съда да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли иска по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна А. П. И., ЕГН ********** не взема становище.

Подадена е и частна жалба против Определение № 14514/22.12.2023г. постановено по същото дело, с което се отхвърлят исканията на страните да се измени решението по делото в частта му касателно размера на присъдения на адв. К. хонорар, като неоснователни.

Частният жалбоподател „Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК ***моли съда да намали определения при условията на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар до размера от 1

300лв.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, че на 27.03.2019г. страните са сключили анекса към договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 232150 по транш с пореден № 275804, по силата на който кредитополучателят А. П. И. е получила от кредитодателя „Ай Ти Еф Груп“ АД паричен заем в размер на1 500лв. при годишен процент на разходите в размер на 49.61%., а лихвата за ползване на кредита е 353.64лв. В т. 10 от анекса е уговорено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение чрез банкова гаранция в размер на 1 853.64лв., а санкцията при непредставяне на такава гаранция заплащане на неустойка в размер на 5.56лв. дневно или 2 000.64лв. за целия срок на кредита.

В т.11 и т. 12 са предвидени такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в зависимост от периода на забавата, съответно с повече от 30 дни и поведе от 90 дни.

В т.13 от процесния анекс е посочено, че общият размер на всички суми, дължими от кредитополучателят при неизпълнение възлиза на 4154.28лв.

Въпреки, че сключеният между страните акт е озаглавен анекс към друг договор, от съдържанието на анекса се установява, че той има достатъчно реквизити за самостоятелно правно битие на договор за потребителски кредит. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че предходния договор, сключен на 22.06.2018г. е изпълнен и с това е престанал да бъде източник на задължения за страните, което се установява, от заключението на счетоводната експертиза.

В т. 9 от анекса се предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора и тази клауза противоречи на добрите нрави, защото нейния размер е значителен, почти равен на главницата и затова е налице несъразмерност на вредите, които следва да обезщети.

Посочената клауза в същото време е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.

Посочената нищожност е достатъчна, за да обоснове извод за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК и според нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят, който е кредитополучател, дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него, каквато е и възнаградителната лихва.

Не се спори, а и от заключението на счетоводната експертиза, с вещо лице С.

К., се установява, че по анекса към договора А. П. И. е внесла сумата 179.32лв. представляваща договорна лихва. Щом това е така, тази сума е платена без основание, поради което подлежи на връщане ведно със законната лихва от подаване на исковата 2 молба до окончателното ú изплащане.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил този иск, районният съд е постановил правилно решение в обжалваната част, което следва да се потвърди.

По частната жалба срещу определението за разноски: При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

При така направения извод следва да се съпостави цената на иска, чийто общ размер възлиза на 829.53лв. с размера на претендираното възнаграждение от 400лв.

Присъденото възнаграждение, дори и да отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги не е основание да се откаже прилагането на националната правна уредба, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 от ЗФЕС, във връзка с т.3 от диспозитива на решението на СЕС. Ето защо възнаграждението, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се намали на 300лв., в който смисъл обжалваното определение следва да се измени.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4501/10.11.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с., постановено по гр. д. № 7108/22г. в частта, с която се осъжда „Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати на А. П. И., ЕГН **********, от ***, сумата от 179.32 лева по клаузата за възнаградителна лихва, като недължимо дадена на неосъществено основание - по нищожно допълнително споразумение № 275804 към договор за кредит „Гет кеш „ № 232150 или отделни клаузи от него, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 07.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

3

ОТМЕНЯ Определение № 14514/22.12.2023г. постановено по същото дело, с което се отхвърлят исканията на страните да се измени решението по делото в частта му касателно размера на присъдения на адв. К. хонорар, като неоснователни и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** да заплати на адвокат К.Й. К., личен номер на адвокат ***, с адрес *** сумата 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4