Решение № 2498 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501972 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2, вр. чл. 278 ГПК, образувано по жалба на Р. Ж. П. като майка и законен представител на малолетната С.С. П. срещу решение от 13.12.2025г. по гр.д.

№53683/2025г. на СРС, 86 с-в, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 130, ал. 3 СК за разрешение за извършване на продажба на идеални части от недвижим имот в гр.

Алфатар, придобити от С.С. П. по наследствено правоприемство от С.Т.П..

Обжалваното решение е постановено при мотиви, че искането противоречи на интересите на детето, тъй като е направено за разпореждане, което няма да охрани имуществото му, а ще погаси задължения на майката по договор за кредит.

Възраженията в жалбата са, че малолетното дете е ипотекарен длъжник по договора за кредит, освен това отказът за разрешение за разпореждане с имота ще има за последица именно намаляване на стойността на имуществото му, тъй като детето и майката нямат възможност да живеят или да се грижат за имота, а собствеността върху имота ще кумулира само и единствено задължения за данъци.

Жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК е постановено в обема на съдебната защита и съдействие, очертан с подадената молба с правно основание чл. 130, ал. 3 СК, според чийто петитум се иска разрешение за разпореждане с недвижимия имот на детето за погасяване със сумите от продажбата именно на задължения на майката по договор за банков кредит от 14.02.2024г.

В подкрепа на твърденията, изложени за първи път в подадената жалба срещу решението, че детето се явява ипотекарен длъжник по договора за кредит, не са представени доказателства, но 1 по-съществено в случая е, че дори в качеството му на ипотекарен длъжник по договора за кредит детето няма интерес от разпореждане с ипотекирания имот с цел погасяване на задължения по обезпечения с ипотеката кредит.

Останалите твърдения в жалбата относно липсата на възможност да се ползва имота, саморазрушаването му и кумулирането на данъчни задължения могат да обусловят интерес за детето от разпореждане с имота, но по начин, който ще гарантира охраняване на имуществото му, а именно чрез превеждане на сумите по сметка на детето или за погасяване на конкретни негови възникнали и изискуеми парични задължения.

Както се посочи по-горе искане за разпореждане с имота по посочения начин не е заявено с подадената молба с правно основание чл. 130, ал. 3 СК, поради което и по изложените съображения обжалваното решение е постановено в правилно приложение на цитираната разпоредба.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Р. Ж. П. срещу решението от 13.12.2025г. по гр.д. №53683/2025г. на СРС, 86 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2