Определение № 14796 от 05.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14796 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100507560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-279, вр. чл.420, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на С. С. Г. срещу определение от 11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 53302/2024 г. по описа на СРС, 162 състав, с което е спряно незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 29228 от 18.09.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 53302 по описа за 2024 г. на СРС, 162-ри състав и производството по изпълнително дело № 3263 по описа за 2024 г. на ЧСИ Р.В. с per. № 790 и район на действие СГС, образувани по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 29228 от 18.09.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 53302 по описа за 2024 г. на СРС, 162-ри състав.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваното определение не са посочени мотиви защо се спира незабавното изпълнение на заповедта. Твърди, че единствено е посочено, че от длъжника, в срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК с искане за спиране на изпълнението. Моли да бъде постановено определение, с което да бъде отменен обжалвания акт.

Препис от частната жалба е връчен на ответната по спора страна - П.Р.Б. и в определения от закона срок е постъпил отговор от него. В него се излага становище за неоснователност на частната жалба.

Производството пред СРС е образувано въз основа на заявление подадено от С.

С. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу П.Р.Б. за сумата от 1 700 лв. - главница, дължима по запис на заповед, издаден на 28.04.2023 г. и предявен за плащане на 28.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 02.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, претндират се и сторените разноски. Към заявлението е представен 1 оригинал на запис на заповед издаден на 28.04.2023 г.

На 18.09.2024 г. съдът е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и издаване на изпълнителен лист за посочените в заявлението суми по представения запис на заповед от 28.04.2023 г., като е присъдил и сторените разноски в размер на 434 лв. за заплащането на държавна такса и адвокатски хонорар.

За да постанови процесното разпореждане, СРС е приел, че е налице редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане.

Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е връчена на длъжника от ЧСИ Р.В., с per. № 790 и район на действие - СГС по реда на чл. 428 ал. 1 от ГПК на 23.01.2025 г. На 14.01.2025 г., П.Б., чрез пълномощника си адв.

С.П., е депозирала чрез съдебния изпълнител до Софийски районен съд заявление и възражение против заповедта по реда на чл. 414 от ГПК. В заявлението е направено искане за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение.

С обжалваното определение от 11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 53302/2024 г. по описа на СРС, 162 състав е спряно незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 29228 от 18.09.2024 г., постановена по частно гражданско дело № 53302 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав и производството по изпълнително дело № 3263 по описа за 2024 г. на ЧСИ Р.В. с per. № 790 и район на действие - Софийски градски съд, образувани по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 29228 от 18.09.2024 г., постановена по частно гражданско дело № 53302 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалвания акт, обсъди изтъкнатите в частните жалби доводите и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в производството, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 417, т. 10 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея; когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9, освен когато 2 длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В хипотезата на чл. 417, т. 10 ГПК с подаване на възражението в срок, изпълнението спира по силата на закона.

Настоящата съдебна инстанция напълно подкрепя изложените мотиви от районния съд за спиране на изпълнението по процесната заповед. След като в настоящия случай заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, достатъчно е да бъде подадено възражение като предпоставка за спиране на незабавното изпълнение, без да е нужно да са налице другите предпоставки на чл.

420 ГПК. Спирането на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, респективно и на образуваното пред съдебен изпълнител изпълнително производство, настъпва с факта на подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Съгласно Определение от 09.05.2012 г. по ч. гр. д. № 6074/2012 г. на Софийски градски съд, действително, спирането в хипотезата на чл. 420, ал. 1 във вр. чл. 417, т.

10 от ГПК при подадено от длъжника в срок възражение е по силата на закона и настъпва с факта на подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Независимо, че спирането е настъпило по силата на закона с подаване на възражение в срок, длъжникът не може да удостовери това пред съдебния изпълнител без акт на съда.

Поради това и по аргумент от цитираното разрешение, длъжникът в този случай има правен интерес да иска издаване на определение, с което да бъде прогласено спирането на изпълнението, като преценката на съда се изчерпва единствено с констатацията, че в законоустановения срок е депозирано възражение от длъжника (Определение № 415 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 375/2009 г., I т. о., ТК ). Подаването на възражението в срок има за последица спиране на изпълнението й, без да е необходимо наличие на предпоставките по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК. В настоящия случай, длъжникът в заповедното производство П.Б. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК запис на заповед, което е основание за спиране на изпълнението по силата на закона. С определението от 11.03.2025 г. съдът е приел, че по делото е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което са налице предпоставките за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по силата на закона.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че в обжалваното определение не са посочени мотиви за спиране на изпълнението. Безспорно се установява, че длъжникът П.Б. е подала в законоустановения срок възражение по чл.

414 от ГПК, което има за последица именно и спирането в случая, доколкото се касае за хипотезата на чл. 410, т. 10 от ГПК - вземането произтича от запис на заповед.

При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

3

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №11683/11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 53302/2024 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, с което е спряно незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 29228 от 18.09.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 53302/ 2024г. по описа на СРС, ГО, 162 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4