Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6322 от 22.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11613/2024
Вид
Решение № 6322
Подписан
22.10.2025
В сила
22.10.2025
Състав
Полина Любомирова Амбарева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6322 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100511613 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5367/26.03.2024 г. по гр. дело № 39 691/2023 г. по описа на СРС, 167 състав е отхвърлен предявеният от „Рос Инвестмънт“ ЕООД срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждане на „Юробанк България“ АД да заплати на „Рос Инвестмънт“ ЕООД сумата в размер на 1 000 лв. /частичен иск от сума в размер на 10 273,30 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от недобросъвестно упражняване на процесуални права имуществени вреди за периода от 14.03.2017 г. до 13.09.2022 г., изразяващи се в начислена в тежест на „Рос Инвестмънт“ ЕООД лихва за забава върху главницата в размер на 18 400 лв., вследствие на недобросъвестното бездействие на ответника като взискател по изпълнително дело № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М.

Б..

Ищецът „Рос Инвестмънт“ ЕООД е осъден да заплати на ответника „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща сторените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника „Юробанк България“ АД на негова страна трето лице – помагач ЧСИ М. И. Б..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 135026/23.04.2024 г. от ищеца „Рос Инвестмънт“ ЕООД против решението. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и неправилно 1 приложение на материалния закон, както и за необоснованост. Моли решението да бъде отменено, а исковете - уважени в цялост. Претендира и съдебните разноски пред въззивната инстанция като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Юробанк България“ АД от 25.06.2024 г., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК на 30.09.2024 г. е депозиран писмен отговор на въззивната жалба и от подпомагащата страна ЧСИ М. И. Б., който също изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради което моли за неговото потвърждаване.

Постъпила е и частна жалба вх. № 200227/18.06.2024 г. от „Рос Инвестмънт“ ЕООД срещу определение № 22040/ 29.05.2024 г. по гр. дело № 39 691/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на ищеца „Рос Инвестмънт“ ЕООД за изменение на решението в частта относно разноските.

Жалбоподателят обжалва определението по доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно като моли същото да бъде отменено и постановено ново, с което бъде уважено направеното искане за изменение на решението в частта за разноските.

Моли поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответната страна, същото от 500 лева да бъде намалено на 200 лв.

В срок на 16.08.2024 г. е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника „Юробанк България“ АД, който намира доводите на прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 500 лв. за неоснователни.

С частна жалба вх. № 208862/25.06.2024 г. ответникът „Юробанк България“ АД обжалва определение № 22040/ 29.05.2024 г. по гр. дело № 39 691/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските. Излага доводи за неправилност на същото като счита, че предвид правната и фактическа сложност на делото и предвид разпоредбата на чл. 2, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. адвокатското възнаграждение следва да бъде определено върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. Ето защо моли съдът да отмени определението в посочената част като постанови акт, с който да му присъди по реда на чл. 248 ГПК претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Постъпил е в срок на 05.09.2024 г. писмен отговор на частната жалба от ищеца „Рос Инвестмънт“ ЕООД, в който се сочи, че същата е неоснователна. Навежда, че цената на иска е 1 000 лв. и делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за 2 интереса на някоя от страните.

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Рос Инвестмънт“ ЕООД, с която срещу „Юробанк България“ АД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.3 ГПК за заплащане на сумата в размер на 1 000 лева, като част от сумата в размер на 10 273,30 лева. Твърди се сумата от 1 000 лв. да представлява законна лихва върху главница в размер на 18 400 лв., като лихвата е дължима за периода от 14.03.2017 г. до 13.09.2022 г.

В исковата молба от 17.07.2023 г. се твърди, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 при КЧСИ, по което ответникът „Юробанк България“АД /правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/ е взискател.

Твърди се, че по изпълнително дело била проведена публична продан на недвижим имот, а именно гараж № 4 с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София. На публичната продан бил обявен за купувач на имота Д. К., като било изготвено постановление за възлагане, което влязло в сила през 2017 г.

Получената на 14.03.2017 г. сума от проведената публична продан в размер на 18 400 лв. не била достатъчна за удовлетворяване на вземанията на банката взискател, както и на останалите хирографарни кредитори. Ищецът твърди, че третото лице К. превело сумата от 18 400 лв. по сметка на ЧСИ, а ЧСИ Б. получил сумата на дата 14.03.2017 г. по процесното ИД № 9252/2012 г. Тази сума следвало да бъде разпределена по реда на чл. 136 ЗЗД между взискателите и преведена по техни сметки веднага след влизане в сила на постановлението за възлагане.

Твърди се в исковата молба, че поради съзнателна и умишлена злоупотреба с право и недобросъвестно упражняване на процесуално бездействие на взискателя се стигнало до забавяне на изготвянето на разпределението на получената от съдебния изпълнител сума от 18 400 лв. Сумата останала повече от 5 години от постъпването й по сметката на съдебния изпълнител, а разпределение било извършено едва на 13.05.2022 г. Твърди се в исковата молба, че това забавяне на разпределението на сумата се дължи на виновно противоправно поведение на ответника – банката взискател по ИД, която не е поискала извършването на съответните действия.

Ищецът излага, че във връзка с това бездействие и злоупотреба с процесуални права на взискателя ответникът /банката взискател/ ще се облагодетелства със сумата от 10 273,30 лв. - дължимата законна лихва върху главницата от 18 400 лв., лихвата дължима за периода от 14.03.2017 г. /постъпване на сумата по сметка на ЧСИ Б./ до 13.09.2022 г. /дата на извършване на разпределението по изпълнително дело № 9252/2012 г./.

Твърди, че с тази сума – лихвата за забава, дългът му по изпълнителното дело се е увеличил в следствие на недобросъвестното упражняване на права от страна на ответника и неговото бездействие в противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди в исковата молба от 2023 г., че лихвата “ще се дължи“ към 13.09.2022 г.

Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 000 лв., част от сумата от 10 273,30 лв. - дължимата законна лихва върху главницата 3 от 18 400 лв. Сумата от 1 000 лв. се претендира на основание чл. 49 ЗЗД при твърдения за осъществено противоправно поведение на ответника – банката взискател по изпълнително дело № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., изразяващо се в недобросъвестно упражняване на права и процесуално бездействие по ИД, довело до забавеното разпределение на сумата от 18 400 лв. Навежда се, че е налице недобросъвестно поведение на взискателя – неподаване на молба за изготвяне на разпределение на сумата от 18 400 лв. през 2017 г., което е довело до претърпяването на имуществени вреди от длъжника ищец. Последният щял да понесе начисляването на лихва за забава върху главницата от 18 400 лв. за периода от 14.03.2017 г.

/постъпване на сумата по сметка на ЧСИ Б./ до 13.09.2022 г. /дата на извършване на разпределението по изпълнително дело № 9252/2012 г./.

Ищецът обосновава настъпването на вредите с това, че ако сумата от 18 400 лв., постъпила на 14.03.2017 г. по банковата сметка на съдебния изпълнител, беше разпределена и постъпила по сметките на взискателите своевременно към 2017 г., то върху същата /сумата от 18 400 лв. – стр. 3 от ИМ/ нямало да се начислявана законна лихва. Така дължимата законна лихва поради извършването на разпределението едва през 2022 г. ищецът следвало да заплати на взискателя към края на периода, а именно към 13.09.2022 г.

С уточнителна молба вх. № 237978/24.08.2023 г. ищецът поддържа, че взискателят и настоящ ответник банката е и ипотекарен кредитор относно процесния имот – гараж № 4. Поради това ЧСИ се съобразявал единствено с неговите искания, но не и с исканията на останалите присъединени взискатели, понеже техните вземания били в по - заден ред на удовлетворяване. Твърди се, че банката ответник е поискала действия да се извършват по всяко едно ИД, по което е взискател, само при изрично поискване.

В становище на ищеца, представено преди първо с.з., последният сочи, че с молбата за образуване на ИД ответникът /банката взискател/ е поискал да бъде предварително уведомяван от ЧСИ за всяко едно действие.

В това становище се излага и че ако сумата от 18 400 лв., постъпила от проданта на гараж № 4, беше разпределена още през 2017 г., то с нея биха се намалили/погасили разноските. Поради това с последващо постъпване на сума по ИД би се погасила и главницата.

Отново със становището от 15.02.2024 г. ищецът сочи, че лихвата за забава за периода до 13.09.2022 г. е бъдещо, но сигурно дължима.

С това становище се излагат и преклудирани доводи относно друго разпределение /не процесното от 13.09.2022 г. по ИД № 9252/2012 г./. В становището се поддържа, че съществува и друго разпределение от 14.10.2022 г. за сума в размер на 713 102 лв., като обявен за купувач по тази продан, на други имоти, е банката ипотекарен взискател. Ипотеката се оспорва. Навеждат се несвързани с твърденията в исковата молба доводи относно оспорената ипотека в полза на взискателя, относно неправилно и незаконосъобразно прихващане /вероятно по чл. 495 ГПК/, относно неправилно определяне на реда на удовлетворяване на вземанията с разпределение от 14.10.2022 г./непроцесното такова/. Тези доводи са несвързани с изложената в исковата молба фактическа обстановка, преклудирани са, и се обсъждат от настоящия въззивен състав само доколкото са свързани с фактите по делото относно разпределение от 13.09.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с 4 който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице от негова страна злоупотреба с право и процесуално бездействие по изпълнителното производство.

Сочи, че по същото е налице недобросъвестно поведение от страна на ищеца, от което той се домогва да черпи недопустимо права. По изпълнителното дело № 9252/2012 г. имало предявено и друго разпределение във връзка с публичната продан на други недвижими имоти. Това разпределение било отменено от съда и делото било върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. Също така от страна на ищеца и другите свързани с него длъжници били подавани множество молби и жалби. Оспорва да е поискал с молба да не бъде извършвано разпределение на сумата от 18 400 лв.; оспорва да е препятствал извършването на разпределение на тази сума.