Решение № 1854 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1854 гр. Варна , 31.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Красимир Т. Василев

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100503177 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 263146/28.08.2020г. на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Мария Луиза“ №46, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. И., с адрес за призоваване гр. Бургас, ул.

„***“ №*, срещу решение № 3467 от 27.07.2020г., постановено по гр.дело № 16383/2019г. на Варненски районен съд, 51-ви състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Ж.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, следните суми: сумата от 1764,17 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 251 часа за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 227,64 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.01.2017г. до 09.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира за неправилно становището на съда, че с преобразуването на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 се заплаща положен и незаплатен извънреден труд. Намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, чиято уредба е изчерпателна и е недопустимо субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, 1 в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД /изменени по размер в хода на производството/ от Д. Ж. Д. срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от сумата от 1764,17 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 251 часа за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 227,64 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.01.2017г. до 09.10.2019г.

В исковата молба са изложени твърдения, че през периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжността „старши полицай" в ГПУ Летище Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция" - Аерогари, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР, като е бил със статут на държавен служител. В процесния период ищецът е положил общо 1760 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 2011,68 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 251,68 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1560,42 лв. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че му се дължи и мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение в размер на 100 лв. за периода от 01.11.2016г. до 09.10.2019г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че за процесния период страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност. Излага, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно месечни графици при сумарно ^ изчисляване на работното време. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, за процесния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като извънреден труд. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР, Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.

(приложима до 02.08.2016 г.), Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Поддържа, че ответникът е изпълнил задължението си и е заплатил изцяло и своевременно полагащото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден и нощен труд.

С обжалваното решение предявените искове са изцяло уважени.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на 2 събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че в периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжността „старши полицай" в ГПУ Летище Варна към РД „Гранична полиция" -Аерогари, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се установява, че положените от ищеца за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, водят до 251 часа извънреден труд, който не е заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за същия вещото лице определя общо в размер на 1764,17 лв., а лихвата за забава върху него за периода от 01.01.2017г. до 09.10.2019г. - в размер на 227,64 лв.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е със статут на държавен служител. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят 3 с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.

По изложените съображения исковите претенции за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в претендираните размери, се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.